Все по-често се чуват становища на експерти, че данните за разпространението на коронавируса са неточни, че се сравняват несравними величини и така се създава неточна представа за броя на заразените и заболелите. Питаме проф. Михаил Константинов каква е ролята на „Информационно обслужване“ и доколко коректни са данните, които постъпват при тях, за да се появят в Единния информационен портал. Проф. Контантинов отговаря и на други особено интересни въпроси, свързани със статистиката около пандемията.

- Проф. Константинов, все по-често се чуват мнения на експерти, че данните в Единния информационен портал не са коректни. Имат ли основание подобни тези?
- Порталът е като фабрика за суджуци. Вкарвате хубаво месо, изкарвате хубави суджуци. Вкарвате лошо месо, изкарвате калпави суджуци. Има няколкостотин институции и няколко хиляди души, които имат достъп и право да вкарват данни в системата. Всеки оператор, за да влезе в системата, се идентифицира с електронен подпис и така се знае кой какво е вкарал. Но ние няма как да знаем дали първичните данни са коректни с изключение на това, дали са коректни имената и единните граждански номера на подаваните лица. Но ако някой е починал на първо число, а данните за това се подадат чак на 10-о число, системата произвежда кофти суджук. Да припомня, че френската здравна система веднъж (на 29 април) произведе 1417 кофти суджука. А ние сме франкофони.

- Като математик смятате ли, че е редно да се сравнява броят на положителните тестове без оглед на това дали са правени в огнища или не, и на базата на това да се инспирират страхове у обществото?
- Този въпрос е от вида „Имате ли лека кола и на тази база обичате ли сирене?“ Следователно ще разделя въпроса. Ако тестове се правят само в огнища и сред контактни лица, резултатът ще е един. Ако се правят на случаен принцип, резултатът ще е друг. У нас тестовете са положителни в 5315 от случаите, което е 4,4% от тестваните различни ЕГН. Както и вие предположихте, тази извадка е свръхпредставителна спрямо заразените, което значи, че истинският процент на заразените е по-малък. Колко е този процент - никой не знае. За света този процент е подобен, но силно варира в отделните държави. Не знам дали и кога ще придобием стаден имунитет, но няма да се скоро. Изобщо, този вирус ни вкара в ново разделение: българите вече се делим на мутафи и мангъри. В началото аз клонях към мутафите, но като изкарах една карантина като контактно лице, взех да разбирам и мангърите. Както винаги, истината е по средата.

- Защо в данните на портала не се качва броят на изследваните лица, а се посочва колко теста са направени? Съвпада ли броят на тестовете с броя на изследваните лица?
- Защо не се качва не знам, такова е било заданието на възложителя. И не, този брой не съвпада.

- Колко са изследваните лица от 13 март досега?
- Ще ви дам само данните за теста ПВР, или PCR на английски, щото този тест се води за най-сигурен. У нас към 2 юли всичко са изследвани 121 153 лица (различни ЕГН), като са направени общо 150 037 теста. Същевременно в някои международни сайтове данните леко се различават. Например днес (3 юли) worldometer.com дава общо 147 524 теста за България. Това е с процент и половина по-малко от второто число, което ви казах. Така че вие гледайте аз какви данни ви давам.

- При обявяването на положителните проби всички ЕГН-та ли са новорегистрирани, или има и такива, които се появяват за втори и трети път?
- Нямам данни за такава класификация в момента. От световната практика е известно, че има положителни тестове след доказано отрицателни (за което вие питате), но хората с такива тестове нямат симптоми и не са заразни. Доколкото знам, става въпрос за някаква остатъчна, неактивна РНК на вируса. Но не искам да коментирам повече тази тема, за да не кажа някоя глупост. Все пак има и области, в които не съм специалист.

- Има ли в таблиците графа за повторени ЕГН-та?
- Общо повторените тествани ЕГН са 28 884, като на някои са им правени повече от два теста. Специална графа няма. Ако ни поръчат, ще направим. Можем да правим почти всичко, което не противоречи на законите на физиката. Това също е шега.

- Може ли чрез манипулация на изходните данни да се промени статистическия резултат? 
- Чрез манипулация може да се промени записаното на хартия или на друг носител. Напоследък това е любим спорт на политици и подсъдими, който започна да омръзва. Някои други пък се опитват с манипулация да заличат или да променят историята, съвсем по Оруел. На един такъв манипулатор падаща статуя на отец-основател на САЩ му строши главата, което беше символично. Изобщо, „1984“ е най-великата прогностична книга на всички времена. А и всички ние живеем в тази книга вече 36 години. Чрез манипулация, за щастие, не може да се промени реалността. Макар че в квантово-механичен смисъл може, но едва ли ме питате за това. При всяка такава промяна на реалността фактически се създава нова Вселена. И ние (каквото и да значи това местоимение в случая) оставаме да живеем в една от безкрайно многото Вселени, които всъщност сме създали. Това е и смисълът от съществуването на хората и на другите разумни същества - да създават Вселени, като ги мислят.

- Занимавате се с математическо моделиране, може ли да направите прогноза за развитието на пандемията? (ако вместо заразени хора се работи с брой положителни тестове, води ли това до изкривяване).
- Преди 3 месеца с моя екип разработихме и приложихме семейство от т. нар. сигмоидни модели, които много точно предсказват развитието на пандемията в големи сравнително еднородни и обособени райони като Европа. Ще ви дам пример. От 4 март до 2 юли 2020 г. имаше 120 дни ковид-19 пандемия. С данните до 80-тия ден предсказахме резултата (брой починали) към 120-ия ден с 2% точност. А с данните до 100-ния ден предсказахме резултата към 120-ия ден с 0,5% точност. Това е чудовищна точност. В момента в Европа има 192 564 починали. Към 23 юли те ще бъдат 199 500, а в България ще са под 275. Обадете ми се тогава за да проверим, дали е така.

- Очаква ли се нов пик, за какъвто говорят експерти от много държави?
- Това е Божа работа. През 1918-1920 г. испанският грип (който също е бил китайски) е минал на три мощни, но все пак затихващи вълни. През 2002-2003 г. първият ТОРС (или SARS) беше с една вълна, както и епидемията СИРС (или MERS) през 2014 г. Така че нека да си спазваме противоепидемичните правила и да правим, каквото трябва. А то ще си стане, каквото има да става.

- Прави впечатление, че в България има хаос както с данните за заразени и заболели лица, така и с тези за починалите. Имате ли наблюдения как е в Европа?
- България е средно голяма европейска държава и съответно хаосът тук е средно голям. Ако говорим сериозно, не виждам хаос в България. А и по смъртност на глава от населението сме 8 пъти по-добре от Европа. Само дето веднъж обявихме 12 забравени смъртни случаи и се получи фалшив пик. На Запад това за нищо го нямат. Франция, например, вече обяви 1500 „възкръснали“ от ковид-19 за един ден. Те хората си бяха починали, разбира се, и не са възкръсвали, но им смениха postmortem диагнозата. Да помислим сами: човек на 90 години с инсулт, диабет и ковид-19 взел, та починал, лека му пръст. И от какво починал? Ми, уж от ковид-19. Точно от това не се умира. Умира се от полиорганна недостатъчност, може би леко улеснена от короната. Както не се умира и от СПИН собствено, а от грип или нещо друго, което не среща имунна бариера. Същото е и при обикновения тежък грип. У нас умират по няколко хиляди на година от болести, включително пневмонии, подпомогнати от сезонния грип. И, освен това, няма да живеем вечно. Все от нещо ще умрем. И дано всеки има щастието да умре с акъла си, а не като растение. Да, на Запад живеят 5 години повече от нас. Ако са пълноценни тези години, халал да са им. Ако не са, за какво са им?

- Няма как да не ви задам и няколко въпроса, свързани с изборна прогноза. Колко партии се очаква да влязат в парламента?
- В новата демократична история на България от 1991 г. до днес имаше 9 парламентарни избора, и съответно 3, 4, 5, 6, 7 и даже 8 партии и коалиции по различно време в парламента. Пак ще са в този диапазон партиите, които ще прескочат бариерата от 4%, която очаквам да е 145 000 гласа догодина. Силно ще се изненадам, ако тези партии са 2, или 9. Значи ще са между 3 и 8, който филм вече сме го гледали. Но не е съществено колко са, а каква работа вършат. Като котката на Дън Сяопин, за която не е важно, дали е бяла или черна, а дали лови мишки.

- Имат ли шансове нови политически играчи? 
- Шансове винаги има, друг е въпросът, доколко ще се реализират. Политическата динамика е интензивна, а 9 месеца за прогноза са много време. За толкова време оплодената яйцеклетка се превръща в човек. По-интересно е какво ще стане след 4 месеца, на 3 ноември, на президентските избори в САЩ. Ще бъде кърваво, щото и двете страни вече казаха, че няма да признаят изборите, ако ги загубят. Ако е така, по-добре отсега да вадят пушкалата и да се види кой стреля от рамо и с прицелване, и кой от бедро или от корем с поглед, втренчен в светлото бъдеще. В което храната я дава супермаркетът, водата я пуска кранчето, токът идва от електрическия ключ и белите лижат краката на черните. Това бъдеще наистина е светло, но има един малък недостатък. То не съществува. В Щатите почти всеки е въоръжен, а който не е, усилено купува пушки и муниции. Бих казал, майната им, но все пак са най-голямата военна сила и са им много и ядрените заряди, и носителите. Предполагам, че още на 4 ноември останалите осем световни ядрени сили ще поставят стратегическите си части в бойна готовност. Не че това ще им помогне, де.

- Какви са прогнозите за партиите на Слави Трифонов, Мая Манолова и Цветан Цветанов? 
- Доколкото знам, само първото от тези лица е направило партия към момента. На всички тези три лица им желая успех. Както е казал председателят Мао, „Нека стотици цветя цъфтят“. Разбира се, остава и да вържат. След стотиците цветя в Китай дойде културната революция и стана феерично, щото хептен нямаше какво да се яде. То и следващите три години отсега нататък по света няма да има какво да се яде. И няма как отново да не стане феерично. На 28 март 2021 г. ще бъде мачът за 45-ото Обикновено народно събрание. ЦИК ще бъде рефер и ще обяви резултата, а ние („Информационно обслужване“ АД) ще обработваме протоколите на изборните комисии, ако сме живи и некороновани след 9 месеца. Така че аз съм донякъде откъм страната на съдиите и не е редно предварително да обсъждам резултата. Щото, ако пак позная, ще възникнат едни съмнения. Това е шега, разбира се. Още към полунощ в деня на изборите всички протоколи ще бъдат качени в мрежата. А и членовете на изборните комисии са посочени от парламентарно представените политически сили. В допълнение, секциите са фрашкани с наблюдатели, застъпници, партийни представители, журналисти и граждани. Няма такава изборна машина, като българската. Без всякакво преувеличение. Впрочем, покрай разните пандемии е време да помислим за интернет гласуване. Естествено, трябва да си променим конституцията, защото при дистанционно гласуване (по мрежата, по пощата и т. н.) тайна на вота няма и не може да има. И да видим, защо интернет гласуване в Европа има само в Естония и в няколко швейцарски кантона. Дистанционното гласуване, разбира се, силно ще стимулира неполитическия вот: етнически, корпоративен, семеен и купен, но то е така в живия живот: пълно щастие няма.

Нашият гост
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН.
Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.
Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и теория на управлението.
Председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД.