Проф. Нина Дюлгерова - историк и специалист по геополитика, пред „Труд“: Поптодорова и Паси са глашатаите на американските ястреби у нас

Длъжни сме да използваме посещението на руския премиер Медведев прагматично

Защо поляризацията на мненията отново се прояви с пълна сила при посещението на руския премиер Дмитрий Медведев, вместо да го използваме прагматично? Трябва ли да търсим връзка между тази визита и идването два дни по-рано у нас на шефа на НАТО Йенс Столтенберг. Как да тълкуваме официалните изявления, направени от двамата. Има ли алтернатива за руския газ и готова ли е тя. По всички тези въпроси разговаряме с проф. Нина Дюлгерова.

- Очаквано поляризирани са коментарите за посещението на руския премиер Дмитрий Медведев у нас, проф. Дюлгерова. Сигурно не сте изненадана, но подобна „традиция“ има само при високо посещение от страна на Русия.

- Посещението на руския премиер не може да бъде разглеждано еднозначно и не може да бъде окачествявано като нещо свръхестествено. Наистина, подобна поляризация на мнения се случва само и единствено, когато дойде правителствен ръководител от държава като Русия и това не е изненада. За пореден път сега се сблъскахме с тази традиция през последните години, която очертава мнението както на властта, така и на обществото. Няма да казвам фобите или филите са победители в този спор, защото отговорът е очеваден. Жалкото е, че не можахме за 30 години след промените да се научим да бъдем прагматични.

- Посещението се случи ден след националния празник на България и това допълнително нажежи обстановката.

- Да, и именно заради това двата полюса веднага се очертаха. Първата позиция беше свързана с нихилизъм – от една страна отричане на Трети март като празник на българската държава и абсолютно елиминиране на каквито и да са положителни резултати от официалната визита на Медведев в България. Втората позиция имаше своя прагматизъм по отношение на посещението – голямата част от обществото посрещна със задоволство и надежда руския премиер като вложи и доза признателност към направеното от Руската империя преди 141 години за Освобождението на България. Така че политическите пристрастия и този път се проявиха.

- Ожесточеният спор трябва ли България да наблегне за развиване на бизнеса и енергийните проекти с Русия или да изпълнява строго ангажиментите си към НАТО – например разполагане на военноморски бази на НАТО у нас, се лее от сутрин до вечер в медиите тези дни.

- В интересна ситуация се намираме – първо, дойде генералният секретар на НАТО Столтенберг, а после и Медведев. Първата визита е доказателство за засиления интерес към България с искания да покажем, че сме лоялен член на Алианса. Това се изрази в позицията на Столтенберг за по-активно присъствие и подкрепа от страна на София за увеличаващата се роля на Алианса в Черно море. Намери място и в позициите на бившия външен министър Соломон Паси, че България трябва да купи изтребителите F-16. Втората страна на засилен интерес към България се прояви в руското присъствие с доста авторитетна делегация от страна на Русия – туризъм, икономика, енергетика, както и в последователната позиция, отстоявана от руския премиер по време на разговорите му както с премиера Борисов, така и с президента Радев. Основните тези бяха, че могат да се купуват всякакви изтребители, но енергетиката е постоянна величина. Второ, много ясно бе изразено желанието на руската страна „Росатом“ да участва в предстоящите разглеждания на оферти за строежа на АЕЦ „Белене“ и най-вече в ясно желание за бърза реализация на проекта.

- Как обяснявате Вие идването на шефа на НАТО два дни преди посещението на Медведев? Или прекалено много се вторачваме в такива интересни съвпадения?

- По-склонна съм да приема, че тук имаме два паралелни процеса, които не са отделни. Около посещението на Йенс Столтенберг би могло да се коментира най-вече ситуирането на НАТО и САЩ в Черноморския регион. Не може да се коментират отделни процеси. Така че тази визита я обвързвам все повече с влошаващите се отношения Анкара-Вашингтон и с решението за търсене на терен, където да се установят военни бази на САЩ. Без да забравяме, че НАТО е с водещо военно ръководство на САЩ. Затова съм по-склонна да обясня идването на Столтенберг в контекста на отношенията САЩ-Турция, отколкото в контекста на напрежението Русия-САЩ.

- Защо мислите така, може би сте чули нещо по-различно от казаното от господин Столтенберг?

- Ооо, ние трябва да умеем да слушаме такива хора. Столтенберг каза една ключова фраза, която ми дава основание да коментирам по този начин. Фразата му беше: „България и Русия имат обща граница – Черно море, и връзките между двата народа са с дълбоки исторически корени“. Това означава, че тук не се търси конфронтация, а намиране на решение, в което основен да е диалогът. НАТО трябва да бъде единен по отношение на евентуална руска опасност и с апел Русия да не излиза от Договора за ракетите със среден и малък обсег на действие.

- Преди ден обаче Путин подписа излизането на Русия от този договор.

- Да, така е. Позицията на Столтенберг всъщност бе ориентирана към някакви компромиси в контекста на политическата реторика, и в търсене на диалогичност, а не на конфронтация. Но след като Русия излезе от договора, ще наблюдаваме интересни процеси. Преди дни излезе информация след анализ в Пентагона, че след съответни проучвания на изстрелването на руски ракети от най-висок клас, се е установило: тяхната бързина е толкова висока, че всяка една от противоракетните установки на територията на държава членка на НАТО в Европа, е невъзможно да бъде активирана така, че да неутрализира руските. Задава се големият въпрос – в какъв контекст САЩ ще може да реагира на такава скорост на руските ракети.

- Нашият премиер Борисов за пореден път заяви – сега пред руския си колега Медведев, че Черно море е зона за приятелство и туризъм, но е тясно за военни действия. Каква бе целта на думите му?

- Борисов никога не говори, ако няма някой, който да му даде смелостта да отстоява подобни позиции. Това означава, че има разнобой, но и нещо друго. Съгласно договора от Монтрьо – 1936 година, който е актуален и сега, в Черно море може да има кораб на извънкрайбрежните държави само в срок от 3 седмици. Втората теза на неговата позиция е, че нито Русия, нито Турция са съгласни за подобни промени в черноморската акватория. И трето, в политиката на САЩ се забелязват два възможни лагера – в единия са военни, които искат Черно море да се превърне в активно натовско. Но има и друга група в САЩ, която е адекватна на ситуацията и е със стремеж да не създава нова зона за ескалация на напрежението в региона.

- В ЕС също има подобни опити, които се чуват доста силно, за отпор на американския милитаризъм.

- Именно, и тези опити все пак са във водещите европейски държави. Те засилват тенденциите да има къде гласен, къде задкулисен отпор на амбициите на Военно-промишления комплекс на Щатите, който не се свени да опитва дестабилизация на Европа със засилване на военното си присъствие в големия Черноморски регион. В него аз включвам не само Европа, но и Близкия Изток. Така че тук не можем да не отбележим смелостта на българския премиер, който казва: „Черно море е тясно за война, трябва да е само за туризъм и риболов“.

- Но един бивш външен министър – Соломон Паси, е категоричен, че Черно море е много добро място за разполагане на ядрени ракети, насочени срещу Русия.

- В България за пореден път се сблъскаха позициите на настоящи и бивши политици като Соломон Паси (той дори не е действащ политик сега, можем да го наречем и представителна безотговорност) с позициите на официалната власт в лицето на премиера и президента. Едната е позицията на Борисов към намаляване на напрежението и в Черно море да има баланс, а диалогът да е на първо място. Позицията на Паси е представителна извадка на войнствената реторика и засилваща се активност на американските ястреби, които непрекъснато искат, готвят се и увеличават напрежението в посока на военен конфликт в широкия черноморски регион.

- Бившата ни посланичка в САЩ Елена Поптодорова също се включи в хора на Паси, като заяви че ние сме 97-98% енергийно зависими от Русия и това е целта на Дмитрий Медведев, който дошъл тук едва ли не да обходи икономическата си зона.

- Боже, каква безпросветност! Госпожа Поптодорова също е продължение на политиката на американските ястреби, където независимо от процесите, се повтарят едни и същи фрази, изпразнени от съдържание. Те могат да бъдат коментирани само като пропаганда и част от информационната война. Дмитрий Медведев дойде и повтори позицията, която от година време е официална на Кремъл: „Ние няма да започнем да реализираме нищо, което не е гарантирано от Еврокомисията. В резултат на което играта е в полето на Европа, не само на България. И когато коментираме газовия хъб „Балкан“ или диверсификационни газови проекти, те са свързани с един много важен факт, че в края на настоящата 2019 г. приключва договора между Русия и Украйна за транзит на руски газ към Европа.

- Не мога да разбера защо непрекъснато се повтаря, че има зависимост от Русия при условие, че досега нищо реално не се реализира и няма алтернатива на идващия газ през Украйна. Може би Вие, проф. Дюлгерова, знаете?

- (Усмихва се.) Ето на този въпрос никой от тези като господата Паси и Поптодорова не могат да отговорят. Попитайте ги наистина големия въпрос: Когато през 2020 година спре кранчето на руския газ към България, какво следва? Искам да чуя всички тези политикани каква алтернатива дават за настоящето и бъдещето на българските и европейските потребители. Не е готов терминалът за втечнен газ в Александруполис, Хърватия и Полша, южният газов коридор ТАП (Трансадриатически газопровод) продължава да бъде един хубав проект, където се строят тръби и се отчита някакво движение, но на практика в момента нямаме алтернатива на украинската транзитна система. Така че нека политиканите, които са американските глашатаи тук, да спрат да говорят. Нихилизмът не е решаващ за бъдещото енергийно потребление както в България, така и в Европа.

- На Европа обаче й трябва газ. На България също.

- Миналата, а и тази година никой не отрича и официалните статистики дават конкретни резултати за увеличаващото се потребление на руски газ с 1/3. И още - няма варианти и никой досега не е представил реални конкретни резултати за диверсификация на руския газ. Тогава вече можем да коментираме за руска зависимост. Поптодорова и Паси са глашатаите на американските ястреби у нас. Реално единият говори за ракети и ескалации в Черно море, а другата говори за енергийна зависимост без да дава алтернатива. Добре, можем да нямаме руски газ, Русия е лошата, но засега не виждам нищо, което в момента да казва: спокойно, кранчето спира в края на декември 2019 г., но ние имаме алтернативата. Да, но я няма! Затова политици и неполитици да спрат да говорят неистини. А Бойко Борисов го каза: „Русия е стратегическият ни партньор за решаване на енергийните въпроси“.

- Руският премиер имаше среща и с президента Румен Радев. Какъв е вашият коментар за нея?

- Президентът Радев каза нещо много важно, че отношенията между България и Русия допринасят за доверието между Русия и Европа. Така той постави акцентa, че взаимното уважение и приятелството на нашите две страни са гаранция за добри отношения между Европа и Русия. Изводът е следният: посещението на Дмитрий Медведев у нас е надежда, че диалогът ще бъде основен при решаването на въпроси от многостранен характер, както с България, така и чрез България в Европа. И само прагматизмът и желанието за сътрудничество може да бъде надежда, че утрешният ден няма да бъде обвързан със страхове от конфликти и то най-вече в черноморския регион.

- Е, ще вметна все пак, че тeзи надежди, за които говорите, със сигурност ще са повод за русофобски коментари, нямащи нищо общо с тезите Ви, не сте ли съгласна, проф. Дюлгерова?

- Прекаленото внимание, което отделяме на такива хора – те са една малка групичка, които с подобни тези просто се издържат, е грешка. А русофобството и русофилството от исторически термини се превърнаха в съвременни названия на процеси, изпълнени с повече негативизъм и измислени ситуации. Крайно време е да се спре със свободната журналистика, на която й се плаща да пише творения с въпиюща агресивна некомпетентност, каквито са тезите на Иво Инджев или Александър Йорданов. По-добре е да се остави българският народ да си следва традициите и да показва своята благодарност към подвига на всички, които са допринесли за свободата на България. Защото 3-и март 1878 г. през XIX век е началото на Третата българска държава, която продължава да съществува и до днес. А народ без памет е народ без бъдеще.

Нашият гост

Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”и в Югозападния университет “Неофит Рилски”. Автор на няколко книги и десетки статии.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта