В навечерието на стоте дни на кабинета „Денков-Габриел“ с проф. Коларова разговаряме за това доколко са успешни тези дни, какво обединява и какво разделя партиите от сглобката ППДБ и ГЕРБ-СДС. Колко дълго ще издържи той? И още - защо идеята за вписването в конституцията на 24 май като национален празник събуди толкова емоции, коя дата според проф. Коларова трябва да бъде националният ни празник. Според нашия събеседник предизборната кампания ще заздрави отношенията между ПП и ДБ, защото и най-малките противоречия биха ерозирали електоралната подкрепа за тях.

- В навечерието сме на първите сто дни на правителството, професор Коларова. Според вас кое обединява и кое разединява т. нар. некоалиция или сглобка и кое преобладава - обединяването или разединяването?
- Това, което събра ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС беше необходимостта от ефективна и отговорна политика във всички основни сектори. Ефектът от управленския вакуум, предизвикан от служебните правителства, а не конфронтацията с президента създаде този кабинет и сегашното мнозинство. Това, което ги държи заедно не е словесната война с президента, не е войната в Украйна, не е международната обстановка и евентуалният дипломатически натиск. Просто фактът, че в резултат от четири служебни правителства на Радев държавата катастрофално не само изостана, но и се отклони от националните си приоритети ги държи заедно.

- А кое ги разделя? 
- Първото, което неизбежно ги разделя, това е стилът на персоналните назначения, извършени от ПП. Всъщност това е един клиентелизъм, добре познат в българската политика. Големият въпрос е доколко ПП имат ресурс за подобен клиентелизъм. Защото досега клиентелизмът на влезлите в управлението нови партии, стъпваше върху създаването на мрежа от експерти, работещи или работили в управлението и администрацията. Сега в публичния сектор навлизат хора, които може би никога не са се готвили да носят публична отговорност и/или да бъдат държавни служители. Такава клиентела носи доста голям риск. При водещите фигури също има напрежение. Ако си припомним министрите на НДСВ и на ГЕРБ, те бяха доста по-млади от сегашните и в началото на кариерата си. Докато сегашните кадри на ПП са в средата на кариерата си, което означава, че в частния си бизнес те или са достигнали някакво плато, или преминават през някаква криза. Това не е от полза за управлението. При НДСВ и ГЕРБ клиетелизмът беше много по-оправдан - слагаш млади хора, пълни с енергия, на които даваш шанс. При ПП става дума за кадри, които бих определила като „уморени коне“, т. е. преживели или в състояние на „бърн аут“. Но все пак това, което много повече разделя и ще ги разделя ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС е неефективността в действията на министерския съвет. В момента, в който кабинетът направи гаф или покаже безпомощност, веднага ще се появи много голям разрив между двете страни в коалицията. Защото ГЕРБ са в удобна позиция и имат пълна готовност да се дистанцират, и то категорично, всеки път когато правителството на Денков сгреши или бездейства.

- Борисов направи това вече няколко пъти...
- Точно така. Той има и легитимност, и готовност да го прави. Разбира се, от друга страна осъществяването в срок на законодателната програма би ги държало заедно, дори и ако има някакви проблеми, свързани с назначения и неефективно управление. Но трябва изрично да подчертаем, че приемането на планираните закони в никакъв случай не гарантира успешност на кабинета. Това са две абсолютно независими дейности на управляващите - законодателната в парламента и изпълнителната в министерския съвет. Третото, което ги държи заедно е възможността Мария Габриел да управлява след март догодина, защото е логично и естествено тогава отговорността за изпълнителната власт да премине в ГЕРБ, като те направят корекции и в състава на правителството. Тогава отношенията ще се обърнат.

- Дотук говорехме за голямата коалиция ППДБ-ГЕРБ-СДС. А как ще се отрази борбата за кметове на отношенията вътре в ППДБ?
- Предизборната кампания заздравява отношенията между ПП и ДБ. Защото и най-малките противоречия биха ерозирали електоралната подкрепа за тях. Така че до изборите те задължително ще бъдат заедно, в „братска прегръдка“. Но в зависимост от резултатите от изборите техните отношения или ще бъдат заздравени, или ще се появят противоречия. Предстои да видим.

- Смяташе се, че конституционните промени бяха в основата на съставянето на това правителство, но за тях вече почти не се говори?
- Аз никога не съм мислила, че конституционните промени са причината за формирането на правителството. Тези промени бяха просто удобното обяснение и оправдание. Но те по никакъв начин не дават решение на управленския вакуум, предизвикан от правителствата на Радев. Кабинетът Денков бе формиран защото държавата се движеше към пропаст, вървеше с много бързи темпове към провал по всички жизненоважни за България цели. Това е причината ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да са заедно, а не защото трябва да се променя конституцията. Конституционната реформа беше оправдание, а не причина. При сегашната ситуация не мисля, че животът на кабинета зависи от гласуването на конституционните промени, но едновременно с това те са силен ангажимент, който стабилизира правителството. Успешните стъпки при промяната на конституцията ще го стабилизират.

- Изведнъж в тези промени като основен въпрос се появи вписването на 24 май в конституцията като национален празник. Това какво говори - че не са постигнали съгласие за промените и отбиват номера с нещо друго?
- Заявявала съм многократно, но искам да използвам и тук тази възможност. За мен най-естествената дата за национален празник е денят на независимостта 22 септември. Така че ако се постави на обсъждане коя дата да бъде вписана в конституцията, има решение, което излиза извън очерталия се конфликт и то е 22 септември. Ако 24 май е било фалстарт, има начин той да се поправи, но едва ли това е задължително да стане в конституцията. Убедена съм, че националният празник трябва да е 22 септември, когато България е обявена за суверенна държава. Което не означава, че трети март няма да остане официален празник. Като политолог трябва изрично да подчертая, че датата, от която България става суверенна държава и българските институции започват да се разглеждат като обект на научен анализ, е 22 септември 1908 година. За мен предложението за вписването на 24 май в конституцията е провокация. Но същевременно трябва да подчертаем, че трети март е приет като национален празник първо без всякакъв дебат и второ, което е по-важно - под силното влияние на националистически подбуди. Това от само себе си предопределяше, че рано или късно голяма част от хората и политиците ще се противопоставят на това решение, което и става в момента. Разбира се, еманципирането на масовото съзнание от руското влияние минава и през критичното преосмисляне на ролята и значението на трети март, това е неизбежно.

- Но президентът Радев заяви, че трети март е червена линия, създаден бе инициативен комитет за референдум за запазването на тази дата за национален празник?
- Този президент няма последователна, системна и премислена политическа позиция. Естествено е той да търси дивидент от един ситуационен сблъсък защото е опортюнист без ясна ценностна идентичност. Но темата е от ключово значение, когато се опитаме да осмислим трансформацията, през която преминава БСП и българската левица. Социализмът идва в България с много ясна европейска идентичност. Дори налагането на комунистическата партия е свързано с приемането на ценностите на войнстващата модернизация, т. е. идеята, че прогресът, модернизацията на българското общество е възможна само чрез насилие. За съжаление сегашната БСП и голяма част от днешната левица последователно провеждат антиевропейска и антимодернизационна политика. Това е патологичната трансформация, която прави българската партийна система беззащитна пред радикализма. Винаги радикалните партии в България са били под 10 процента. Ретроградните и антиевропейски позиции на БСП и левицата отвориха широко вратата пред „Възраждане“. А инициативата за трети март е проявление именно на тази вече доминираща тенденция в БСП - да бъдат антиевропейци и антиреформатори. Разликата между БСП и европейската левица е очевадна.

- Какво според вас означава номинацията на трето поколение наследник на хора от ДС Васил Терзиев за кмет на София от ППДБ?
- Първото нещо, което ми дойде на ум след тази номинация, бе аналогията с Борис Велчев. Неговата фамилия също така е неразривно свързана с комунистическия режим. Но и като прокурор, и като човек Борис Велчев е еманципиран от това минало, дори имаше ясното съзнание за необходимостта ежедневно да демонстрира че неговата ценностна, професионална и житейска идентичност е съвсем различна от ценности и приоритети на стария режим. Докато големият проблем на кандидата на ПП-ДБ в София Васил Терзиев не е безспорната обвързаност на семейството му с ДС, нито че неговите първи бизнес успехи са били постигнати с подкрепата на ДС. Основният проблем е въпросът за неговата ценностна идентичност. Защото във всяко едно негово публично изказване той прави гафове и продемократичният десен или либерален софийски електорат ги вижда, вижда тежко разминаване със собствените си ценности и разбирания. Това е проблемът. Големият въпрос е доколко пиарите в предизборната кампания ще успеят да прикрият тази слабост на Васил Терзиев, защото според мен те не могат да го променят или „превъзпитат“.

- Ще успее ли дясната коалиция „Синя София“ в подкрепа на Вили Лилков да стресне предизборно позаспалите стари седесари?
- Като част от Инициативния комитет, издигнал кандидатурата на професор Лилков за кмет, аз напълно го подкрепям както като личност, така и като позиции и програма. Неговият профил в много голяма степен отговаря на представата за отговорен кмет. Големият проблем на тази кандидатура е свързан с това, че е твърде вероятно когато гласуват софиянци да не вземат решението си единствено и само във връзка с проблемите на местната власт, с водопровода или тротоарите на тяхната улица. Твърде вероятно е софиянци да вземат решение, мислейки за проблемите на национално ниво. Например когато се мисли за здравеопазване в София, твърде вероятно е избирателите да гласуват не с оглед проблемите на „Шейново“ или на някоя поликлиника, а с оглед проблемите на националното здравеопазване. Така че първият голям въпрос е как ще гласуват избирателите, дали с оглед на местното или с оглед на националното. Второ, трябва да подчертаем, че във всеки един сектор ситуацията в София е много по-добра от ситуацията в страната. Част от софиянци оценяват направеното от Фандъкова и сегашния общински съвет в сравнение с другите европейски столици, които познават и харесват. Други софиянци, чийто живот в голямата си част е преминал в други български градове, оценяват постигнатото в София, сравнявайки го с другите български градове. И какъв ще бъде резултатът в София зависи от баланса на силите между тези две групи.

- За вписване в конституцията, че България е член на ЕС и НАТО и че не може да се провежда референдум за излизането от тези две организации настояват от атлантическата общност у нас. Трябва ли това да стане?
- За съжаление това не е в духа нито на европейската интеграция, нито на демокрацията. Това предложение е породено от страх на проевропейците, че са малцинство в България. По принцип в България отношението към ЕС и НАТО е индикатор за това доколко българските правителства са успешни в тяхното управление и доколко неправителствения сектор има влияние. Ако мнозинството от българите не виждат смисъл да са в Европа, това означава, че българските политици и българското гражданско общество тотално са се провалили. Защото мнозинството от тях са проевропейски и ако те са успешни, няма никакви основания хората да искат да напуснат ЕС и НАТО. Инициативата за тези вписвания в конституцията показва страх и усещане за провал на българските политици и активисти от гражданския сектор (тук включвам университети, профсъюзи, бизнес асоциации, професионални, културни и спортни организации).

- Има непрекъснато залагания колко ще издържи този кабинет - най-много проценти са до местните избори, по-малко - до ротацията, още по-малко - до европейските избори догодина през юни, за пълен мандат са 1-2 процента. Вашата прогноза, професор Коларова?
- Всяка една от тези дати ще бъде критична точка, момент в който ще се поставя въпросът за съществуването на кабинета. Преодоляването на всяка една от тези критични точки ще означава, че правителството има все по-големи шансове да изкара пълния си мандат.

Нашият гост
Румяна Коларова е професор по сравнителна политология, ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърска програма “Европейска интеграция” в СУ “Свети Климент Охридски”. Преподава “Сравнително европейско управление”, “Методи на сравнителния политически анализ”, “Теория и история на прехода”, “Политически процес в ЕС”. Специализирала е в Лондон, Флоренция и Ню Йорк. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство на проф. Георги Близнашки.