Тръмп отмени санкции срещу Северна Корея часове след налагането им

Германия арестува 11 души за подготовка на терористични нападения

Русия започва серийно производство на ракетите „Ангара“

Заличават 18 туроператора от националния регистър

Тръмп удари рамо на Нетаняху преди вота (обзор) САЩ може да признаят Голанските възвишения за израелски (ИНФОГРАФИКА)

България започна с хикс евроквалификациите, младок на крачка от мечтан дебют

Ердоган: Израел няма право да окупира Голанските възвишения

Копие на чудотворната икона Богородица Всецарица пристигна в София

Елиф от „Намери ме“ стана на 10 години Малката актриса Изабела Дамла Гювенилир е родена в Ню Йорк

Ана Бърнабич: Сърбия не трябва да забравя жертвите на натовските удари

Саудитска Арабия иска минимална цена на петрола от 70 долара за барел

САЩ с нови санкции срещу Иран

Нулев прием в 9 ВУЗ-а по икономика и туризъм

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Ян Енглерт: Изиграл съм 150 роли, но нито една не пожъна успеха на отец Ередия (СНИМКИ)

Различен ред за облагане на всеки доход на фермер

Годишните данъчни декларации за доходите на гражданите (включително земеделските производители) се подават от 10 януари до 30 април. Затова в рубриката на „Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане на различните доходи на фермерите. Допълнително посочваме облагат ли се обезщетения, получени от фондация без стопанска дейност.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Облагане на фермери

Земеделски производител има регистрация по Закона за данък върху добавената стойност и е избрал облагане чрез приспадане на нормативно признати разходи (облагане по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ). Поставени са следните въпроси:

1. Кои доходи трябва да бъдат включени в годишната данъчна декларация (ГДД)?

2. Предоставяната рента – олио на арендодателите, за която фермерът издава фактура, доход ли е?

3. Доходът, получен от услуги със земеделска техника, как трябва да се облага?

4. Получената държавна помощ за акциза на газьола трябва ли да се добави към дохода от субсидии в ГДД?

Разпоредбата на чл. 2 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) определя, че с договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът – да извърши определено арендно плащане. Предмет на договора за аренда е облигационното право на ползване върху земеделска земя и/или движимите и недвижимите вещи за земеделско производство. По своята правна същност договорът за аренда е двустранно споразумение с възмезден характер, което следва да бъде облечено във форма за действителност. Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗАЗ, той се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните.

Видно от посочените нормативни основания за полученото право да се обработва чужда земеделска земя съгласно договор за аренда, арендаторът трябва да заплати възнаграждение (в конкретния случай в натура – олио) на арендодателите. Натуралното възнаграждение, предоставено на арендодателя не представлява доход за физическото лице – регистриран земеделски производител – арендатор.

При получаване на доходи от услуги с личен труд и земеделска техника, същият подлежи на облагане по чл. 29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, като доходът се намалява с 25% разходи за дейността. Същият подлежи на авансово облагане по реда на чл. 43 от закона и деклариране по чл. 50 с ГДД.

Специален ред за възстановяване на акциз върху закупен газьол, използван в първично селскостопанско производство е предвиден в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) чл. 45д : “Агенция “Митници” възстановява частта от стойността на акциза, представляваща индивидуалните размери на държавната помощ, определени по реда на глава четвърта “а” от Закона за подпомагане на земеделските производители като превежда на Държавен фонд “Земеделие” сумите за изплащане на земеделските стопани. Възстановяването се извършва въз основа на заповедта и уведомлението на министъра на земеделието, храните и горите по чл. 47б, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители.”

По отношение на възстановения на земеделския производител акциз в съответствие с правилата на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е необходимо да се има предвид, че по своята икономическа същност и правна характеристика косвените данъци – (ДДС и акцизи) не са елемент на дохода.

Доходите от лихвите по банкови сметки подлежат на облагане по реда на чл. 38, ал.13 от ЗДДФЛ, т.е. облагат се с окончателен данък. Данъкът се удържа и внася от търговските банки. Доходът от лихви като облагаем доход с окончателен данък не се посочва в ГДД на лицето придобило дохода (чл.52, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ).

II Облагане на приход от обезщетение, получено от фондация, която не е извършвала стопанска дейност

Фондация не е извършвала стопанска дейност. Притежавала е собствен служебен автомобил, който е бил амортизиран напълно. През 2018 г. настъпва застрахователно събитие, при което автомобилът е напълно унищожен и фондацията получава застрахователно обезщетение.

Поставени са следните въпроси:

1. Счита ли се сумата от застрахователно обезщетение за приход от стопанска дейност?

2. Следва ли да се подава годишна данъчна декларация и върху сумата да бъде начислен и платен корпоративен данък по ЗКПО?

Съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч), предприятия – юридически лица с нестопанска цел, съставят годишните си финансови отчети на база национален счетоводен стандарт. В приложимия стандарт 9 “Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност”, с §3.2 е регламентирано, че предприятията с нестопанска дейност съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности.

В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) не се съдържа определение за стопанска дейност. На основание чл. 1, т. 2 от закона принципно е определено, че когато местни юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, реализират печалби от сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, са обект на облагане с корпоративен данък.

Данъчно задължените по реда на ЗКПО лица са определени с разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.1 и чл. 3, ал.1, т.1 на закона и това са местните юридически лица, учредени по реда на българското законодателство.

От посоченото до тук е видно, че юридическо лице с нестопанска цел е възможно да бъде обложено с корпоративен данък, когато извършва сделки, посочени в чл. 1 от ТЗ. Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно, поради което, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните възприети в данъчната практика критерии:

1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;

2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.

Основната цел, която преследва ЗКПО с въвеждането на облагане на печалбите на юридическите лица, които не са търговци, от сделки по чл. 1 от ТЗ, е тези лица да не се поставят в по-благоприятно положение от останалите стопански субекти.

Целта на сключване на договор за застраховка е да бъде възмездено лицето при настъпване на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. Сключването на договор за застраховка не може да бъде приравнено на търговска сделка за фондацията, тъй като застраховането е насочено към предотвратяване на финансови загуби в резултат на настъпване на застрахователно събитие.

Доколкото в запитването е посочено, че фондацията не извършва стопанска дейност (факт, който подлежи на доказване), т.е. няма сделки по чл. 1 от ТЗ и приходи от наеми, и твърдението, че катастрофиралият автомобил е обслужвал нестопанската дейност на лицето, може да се направи извод, че получените парични средства от застрахователно обезщетение не са приход от стопанска дейност.

Фондацията е задължена да подава годишна данъчна декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО, когато осъществява сделки по чл. 1 от ТЗ и/или отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество и/или е данъчно задължена за данък върху разходите по чл. 204, т. 2 от ЗКПО.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.