200 години от рождението на основоположника на модерната българска политическа мисъл, армия и държавност

След 3,5 години в цариградските зандани (1845-1848 г.) неуморимият Раковски се заема с „бизнес“

На 11 януари по предложение на началника на Военна Академия „Г. С. Раковски“ ген. Груди Ангелов беше учреден Инициативен комитет за отбелязването на 200-годишнината от рождението на човека, който с право възприемаме като основоположник на модерната българска политическа мисъл, армия, дипломация, държавност... Комитетът включва общественици, учени, кметовете на родния му Котел, столицата София, Велико Търново, Пловдив, Сливен, Карлово, Панагюрище, град Раковски... Честването включва широк кръг от инициативи и е под патронажа на министрите на отбраната и културата. Цялата 2021-ва ще бъде „Годината на Раковски“ и това е най-малкото, което можем да направим като нация в израз на почит и преклонение към тази изключителна личност.

Още през 1882 г. в „Епопея на забравените“ Иван Вазов обезсмърти „невъзможния“, великия до неправдоподобност Раковски: 

Мечтател безумен, образ 
невъзможен,
на тъмна епоха син бодър, 
тревожен...
Един само буден сред толкова 
спящи,
ти един за всички като демон 
бдящи...
Мисъл и желязо, лира и тръба - 
всичко ти бе вкупом за една 
борба!

Причините за незаслуженото подценяване на Георги С. Раковски (1821-1867), особено през последните десетилетия, са различни. Нека припомним обаче, че дори в тежките дни на Първата световна война тогавашният ни интелектуален елит не забравя неговата личност и дела. Както пише през 1917 г. проф. Боян Пенев, „... да честваме паметта на един голям човек от миналото, значи не да се върнем при мъртвите, а да се приобщим отново към тия, които никога не умират... В Раковски се оглежда несъкрушима воля и енергия. Вдъхновен за необикновени дела, Раковски упорито продължава да работи, твърдо убеден че усилията му един ден ще се увенчаят с успех - и ако той лично не постигне тоя успех, ще го постигнат други, които ще тръгнат по неговия път...“

Благодарение на проф. Иван Шишманов, акад. Михаил Арнаудов, проф. Веселин Трайков и други учени, днес познаваме сравнително добре живота и революционната дейност на Раковски, неговите книги и вестници, заниманията му с история, поезия, езикознание, етнология, фолклор, с какво ли не... Истински енциклопедист, човек с невероятна ерудиция от европейски мащаб, но на първо място революционер и политик! Нека се спрем на плановете му за създаването на българска войска, и то като фундамент на държавността на един древен, но преживял векове на политическо робство народ. Раковски е първият идеолог на организираната въоръжена борба, на неговата мисъл и интуиция дължим първите модерни проекти за освобождение на България, но и лъва като знак на многовековната ни държавност, дори магическото „Свобода или смърт!“

Раковски е потомък на фамилия, по предание тя е наследница на българското болярство. Наистина, Котел и неговата околност са една от традиционните зони на войнишко население още от Средновековието. Неговите чичовци, на първо място Дачо, се прославят при отбраната на Котел от нападенията на кърджалиите. Минко, друг негов чичо, е сподвижник на гръцкия национален водач Александър Ипсиланти във Влашко през 1821 г. Сам Раковски пише, че тръгва по пътя на борбата с поробителите „... от сродников пример разпален...“

Изключително силно е привързан към вуйчо си капитан Георги Мамарчев (1786-1846), командир на български доброволци в две руско-турски войни. От него черпи и първите си познания за военното дело, като възприема неговия пример и името му Георги като свое лично! Раковски се самообразова „в движение“, като наблюдава отблизо турската армия и поддържа връзки с полските емигранти и български офицери в чужди армии. Същевременно няма как да не бъдем изумени от желязната воля, изобретателност и „премерен“ авантюризъм, с които Раковски набира финансови средства, цели парични „потоци“, без които замислите му биха останали празни приказки на романтик и фантазьор...

„Дебютът“ на бъдещия „капитан Раковски“ (така го наричат най-често във времето на Първата българска легия в Белград през 1861-1862 г.) е т. нар. Втори Браилски бунт през есента и зимата на 1841-1842 г. Едва 21-годишният Георги „Македон“ (името, с което се подвизава в Браила като учител по гръцки и френски), създал преди това в Атина едно „Македонско дружество“ за освобождението на България (!), се нагърбва с тази забравена, но дръзка революционна акция. Замисълът е мащабен, като включва набирането на около 6000 въоръжени българи и гърци от Влашко, Молдова и Бесарабия, тогава в пределите на Русия.

Противодействието на властите в двете княжества, както и на Русия, проваля смелия план за нахлуване в поробена България. Въпреки това, Раковски не се отказва със събралите се в Браила повече от двеста бунтовници да премине Дунава и да стъпи на българска земя в Добруджа! С част от въстаниците блокира дома на полк. Енгел, немец на влашка служба, комендант на Браила. Румънският историк от български произход Константин Велики (Великов) изясни водещата роля на „даскал Георги“, който заедно с „капитаните“ гърци - Спиро и Ставри - организира закупуване на оръжие от Одеса чрез влиятелния и богат български търговец Георги Карловски - Казака (по-късно тясно свързан и с Васил Левски), живеещ тогава в Галац, и Петър Ганчев, българин на руска служба в дунавското пристанище Рени. Нещо повече, Раковски сам разпределя оръжието, а при избухването на бунта (10 февруари 1842 г.) участва в започналата престрелка, при която загива един влашки офицер. Арестуван от влашката полиция, „Георги Македон“ е отведен в Букурещ и осъден на смърт! Спасява го гръцкият му паспорт, заради който е предаден на властите в Атина, откъдето търси убежище в Марсилия в далечна Франция!

След завръщането си, след много перипетии и три години и половина в цариградските зандани (1845-1848 г.) неуморимият Раковски се заема с „бизнес“. Със своята енергия и предприемачески дух е на път да се превърне в „олигарх“ и от днешна гледна точка - милионер! Спечелил авторитет като адвокат в турската столица, Раковски влиза в партньорски отношения с богатия цариградски първенец Мустафа бей Екмекчи и вече е „чорбаджи Георги“! През 1849 г. поема събирането на държавните вземания от прочутия Узунджовски панаир, от пазара в Пловдив и т. н. Дори и тук можем да забележим отношението на Раковски към военната по тип организация - както отбелязва Филип Симидов, „... почнал да си приготвя хора за работата и, като събрал 60 души юначни, верни и послушни момци, накупил им коне и оръжие с парите, които теглил от турчина, ортака си, взел нужните документи и заминал за панаира... Той влязъл в Узунджовския панаир със своята кавалерийска свита с всичкия салтанат...“

Както е известно, след избухването през 1853 г. на Кримската война Раковски се хвърля в поредната си благородна, на практика самоубийствена „афера“! Постъпвайки на високата позиция като преводач в щаба на османската армия, заедно със своя приятел Стефан Берон и други верни българи изгражда разузнавателна мрежа, която да осведомява руското командване за действията на противника. Трябва да подчертаем, че организацията е била сериозна и буди основателни страхове сред турското командване. Показателно е, че Юмер паша осъжда на смърт в Шумен с обвинение в шпионаж дванадесет души от шпионската „мрежа“ на Раковски. Разкрит, в интерес на истината, по случайност, Раковски е арестуван и осъден на смърт. Подобно на герой от приключенските романи (!), успява да избяга, след което организира малка чета в самата турска столица Цариград! Очевидно и сега се ползва с тайната парична и логистична подкрепа на богати българи. На практика не става дума за хайдушка дружина, а за военно-разузнавателна единица, начело на която от юни до септември обикаля Източна Стара планина и търси връзка с руското командване в Силистра.

Раковски показва своите качества на военен организатор, политик и автентичен национален лидер с Първата българска легия в Белград през 1862 г. За нея ще разкажем в следващия „епизод“ от нашата поредица, но нека още веднъж да напомним - настъпилата преди две седмици 2021 г. е обявена, трябва и ще се превърне в „Годината на Раковски“! Дължим го на великия ни национален водач, а и на самите себе си.