Под натиска на министрите Василев и Петков, приближени на бившия приватизатор на „Каолин“ Иво Прокопиев и неговия медиен и икономически кръг „Капитал“, служебният кабинет на Румен Радев прие крайно незаконосъобразно решение. Освен че нарушава основни граждански права на адресатите на акта, решението противоречи и на правото на Европейския съюз.

Съгласно Регламент (ЕО) № 2271/96 от 22.11.1996г. „относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него“, Европейският съюз е приел за нарушаване на международното право извънтериториалното прилагане на законодателството на трета държава за налагане на ограничителни мерки, с което се цели да се контролират дейностите на физически и юридически лица, които са под юрисдикцията на държавите членки на Съюза. Регламентът, който има пряко приложение за държавите членки, се отнася основно до закони и подзаконови актове на САЩ. Въпреки, че Регламенът е приет преди т.н. американски закон „Магнитски“ и процедурите по същия, принципът че ограничителните мерки, наложени в трета държава (включително САЩ) на физически или юридически лица, под юрисдикцията на дължава членка, не се прилагат в Европейския съюз, има правно действие и към момента. Същото беше потвърдено и в изказването на говорителя на Европейската комисия Питър Стано по повод казуса със санкционираните българи по американския закон „Магнитски“.   

Какво направи обаче българското правителство. Прие решение, с което ограничи конституционно гарантираните граждански правата на санкционираните от американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) лица (български граждани) и техни търговски дружества, като забранява на държавната администрация да има взаимоотношения с тях. Нещо повече, българското правителство разшири и кръга на лицата, с които администрацията, ведомствата и държавните дружества няма да работят, и то по предварително подготвен списък на кръга „Капитал“, само въз основа на някакви неясни критерии за „свързаност“ със санкционираните лица. Така без каквото и да е правно основание, без наличието на български нормативен акт, без нарочен съдебен акт (а за т.н. „свързани лица“ дори и без същите да са и санкционирани от OFAC), десетки български граждани и търговски дружества ще се третират от министерски съвет за „осъдени“ и ще бъдат лишени от правото им да имат отношения с държавната администрация и държавни дружества. Т.е. държавата абдикира от връзката си с тези български граждани, което е в разрез с техните основни конституционни права. Това е не само юридическо безумие, но и връща държавата ни в мракобесните времена на тоталитаризма, когато можеше да бъдеш лишен от граждански права без съд и присъда. За каква правова държава, за каква демокрация говорим въобще. Оставете, че в случая става въпрос за Пеевски или Божков, или за хора, с които те са имали връзка или контакт (или такава „свързаност“ съществува само в главите на няколкото проксита на „Капитал“ от служебното правителство). Утре този опасен за демокрацията прецедент може да постави в същата ситуация всеки един български гражданин.

Процедурата, по която американската OFAC налага санкциите по закона „Магнитски“ е едностранна, без състезателно производство, в което обвиненото лице да може да се защити, без дори да се информира лицето, че срещу него има такова производство и без да му се представят каквито и да са доказателства, обосновали санкцията. Процедурата предвижда обаче обжалване на акта, защото американската администрация може и да греши (нищо, че е американска), а също може и да е била подведена от подходящите „хора“ – политически опоненти, медийни „разследвания“, добре мотивирани чужди лобисти с нужните контакти и всякакви неправителствени организации. А гръмкото употребяване на фразата „корупция“ не означават обезателно, че това е така и че твърденията са верни или доказани. Поради тази причина и европейските държави не признават наложените от САЩ по този начин мерки и санкции спрямо свои граждани, на своята територия. Но ние сме далеч от уважаваща себе си европейска държава, ние изпадаме в телешки възторг, когато който и да е чужденец и неясно с какви мотиви твърди, че сме корумпирани.   

Европа затова е и най- старата демокрация, защото винаги осигурява механизми за защита на своите граждани. А в същото време в „демократична“ България се правят „черни списъци“ по методите на Народния съд – виновен без съд и присъда. Въпреки, че в българския Кодекс на международното частно право се казва изрично как чужди съдебни или други актове могат да бъдат признати и да се прилагат на територията на България, само ако – на ответника е връчен препис от иска, бил е редовно призован и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани със защитата му. Законът казва, но няма кой да чете. Законът казва това, всичко друго е мракобесие от времената на тоталитаризма, когато шепа хора решаваха по свое усмотрение кой е лош и трябва да бъде унищожен.

Така че, господа служебни министри, опомнете се преди да натворите безумията си с разни „черни списъци“. Вие все пак сте българско правителство и то временно, ако сте го забравили.