Росен Йорданов, социален психолог, пред „Труд“: Душевното състояние на премиера е паническо

На нашето правосъдие не му трябва меч, а скалпел

Има какво да си говорим със социалния психолог Росен Йорданов. С голям стаж в МВР, с категорично становище каква да бъде съдебната реформа. Какви са качествата на хората, които ще я правят? Как си обяснява сложния изказ на министър-председателя Кирил Петков? 

- Докога според вас ще продължи войната МВР-прокуратура, г-н Йорданов?
- Това, което се случва, е изключително лошо. Но за съжаление много малко хора все още си дават реална сметка за тежките последствия, което ще има върху обществото ни. Остракирането на един държавен орган като прокуратурата е изключително пагубно за демократичните общества. За племенните общества, в каквото ни превърнаха през последните две години, това може би изглежда по-нормално.

- Какво имате предвид?
- Много малко хора си дават сметка за процедурите. А те са това, което цивилизова едно общество. В племенните общества има екстазът на тълпата, който в моментът е възбуден отново, и съответно примитивни желания за отмъщение, които желания трябва да бъдат ритуализирани. В древните общества тези ритуали са били стилизирани в действията на шамани и вождове. Те са раздавали правосъдието за ред и за връзка с боговете. Колкото и странно да звучи, в момента ние сме едно дълбоко регресивно общество, което е напомпано със страшно много абсурдни идеи и няма връзка с реалността. Нормалното желание на обществото да има правосъдие бива използвано по най-варварски начин от хора, които просто правят спектакли, без да обясняват реално какво се случва. Госпожа Йорданова (Надежда Йорданова, министър на правосъдието, б. р.) очевидно няма самочувствие да отстоява тезите обективно, с юридически аргументи, а не с политически. Ако някой излезе и ми обясни разумно на базата на какви факти и анализи трябва да се случат някои от планираните промени, да посочи поне три обективни юридически аналитично причини, бих приел всякакви промени. Тревожи ме фактът, че се излагат изключително и само политически аргументи, които нямат нищо общо с идеята за качествено правораздаване.

- Една от тези идеи вече е в ход - закриването на спецправосъдието. До какво ще доведе това според вас?
- Честно да ви кажа, не знам всъщност до какво би довело, защото нямам никакви точни и обективни данни. Но най-просто казано, това означава, че ще се върнем в такова състояние на правосъдната ни система, което ние отричахме. Това е просто едно добре забравено старо. Ако предишната система беше толкова ефективна, дали щяхме да имаме толкова коментари през последните 20 години, наблюдения, мониторингови доклади и какво ли още не, които ни тласкаха да променяме правосъдието си. Спомняте си, включително и аз съм си мислел, дали пък не трябва държавното обвинение да премине към изпълнителната власт. И наскоро получихме отговор, че към този момент и нивото на зрялост в обществото това е пагубно опасна идея. Защото видяхме, че колкото и парадоксално и неприятно да им звучи на обезумелите в транс хора, които се възбуждат, като видят Борисов да влиза в МВР като свидетел или под някаква друга форма, единствено прокуратурата в момента стои на страната на закона. Наскоро хора, които са от левия спектър ми споделиха, че това, което се случи с Борисов, Горанов и Арнаудова, е наистина опасен прецедент. Никога не се е случвало. Вярно, в миналото имаше неправилно проведени акции, но все пак имаше някаква информация - дали ще е запис, солидно свидетелско показание или улики, които да дадат обективно основание на органите са действат.. А това, което се случи, беше от край до край изключително опасна злоупотреба с власт. Обществото буквално е обезумяло да види реализирано медийното клише „Борисов-корупция“. Както беще „Цветанов-апартаменти“. И на никой не му прави впечатление, че господин Бойко Рашков е фрашкан с имоти. Последният човек в една държава, който властта трябва да си помисли да арестува, е лидера на опозицията. Има една огромна група от трапезни диагностици, кръчмарски разбирачи, които гледат отстрани шоуто, този безумен сеир, и не си дават сметка, че чрез тези действия се нарушават техните права.

- Дето има една приказка - утре могат да дойдат и за тях...
- Така е. Вижте, има три типа морал. В детството единственото, което регулира поведението, са наградите и наказанията. След това минаваме на т. нар. конвенционален морал, при който обществото сключва пакт, че ограничаването на личните ни страсти, желания трябва да обхване всички, защото всички сме с едни надчовешки морални правила и това ще ни гарантира по-добър съвместен живот в обществото. Това е първата спойка на обществото, конвенционалният морал. А за да достигнем до етапа, в които едни общества са наричани цивилизовани, това е т. нар. принципен морал. Тук вече говорим за ниво ценности. Демокрацията се крепи на две неща - доверието между хората и в институциите, и второто много важно нещо е спазването на правилата. Няма нужда да убеждавам вашите читатели, че доверието между хората и в институциите беше тотално разрушено, особено през последните две години.

- Кой го руши?
- Знайни и незнайни разбирачи. Съжалявам, но от хората, които в момента се опитват да провеждат съдебна реформа, виждам единствено двама солидни специалисти, които имат практика - това са двамата заместник-министри на правосъдието, които са настойчиви в посока промяна. Останалите са основно преподаватели и хора от неправителствени организации. Кога госпожа Йорданова например натрупа своя професионален опит, от висотата на който раздава абсолютно категорично своите оценки? Или господин Христо Иванов (за кратко време правосъден министър, сега съпредседател на „Демократична България“, б. р.). Кога натрупа и той професионален опит от позицията на който да раздава така смело оценки кое е правилно и кое -не. Искам да го кажа кратко и обобщено - на нашето правосъдие не му трябва меч, трябва му скалпел. Но скалпелът изисква компетентност, практика, знание и чист дух, ненамеса на политически страсти и вакханалии. Хора, които трябва да са добре подготвени и - много важно - да са били в практиката. А сега една голяма част от хора, които крещят в публичното пространство и налагат тотеми и табута. Ние сме общество, което обсъжда тотеми и табута, а не води сериозен разговор как да подобрим правосъдната ни система. Обърнете внимание кои хора бяха остракирани директно или перфидно. Това са двама души, които без никакво съмнение и пристрастия са истински практици - Методи Лалов и Лозан Панов. Те спокойно може да бъдат поставени в категорията на хората, които са практици и компетентни. Но бяха изтласкани. И кои останаха? Госпожа Надежда Йорданова и господин Христо Иванов, за чийто богат професионален опит не съм чул. Моля да ме извинят, за което. Или адвокатът Екимджиев. Бяхме в едно тв студио и почна да развива някакви сложни схеми. Кога е работил той активно с организирани престъпни групи, за да говори като аналитик от ЦРУ вместо да говори в зоната на своята компетентност - човешки прави и т. н! Виждате до какви безумия са стигнали нещата. Регресираме до ниски нива на цивилизованост, само защото ни движат страстите. Разбирам, че политическите пропагандатори - ченгетата, които стоят около президента Радев и около сегашното правителство, много настояват така да се случват нещата и хората да бъдат в инфантилизирано състояние. Но това е безкрайно опасно за обществото. Не вземам страна, казвам, че това е опасно за обществото. Не разбирам защо специализираното правосъдие трябва да бъде закрито. Не чух нито един солиден аргумент. Това е проблем. Щом аз не разбирам, представете си колко хора ще разберат за какво става дума. Това е тъжна констатация.

- Говорите за тотеми, племена и шамани. Кой е шаманът в нашето племе - Рашков ли, Радев ли?
- Не, не. За мен Рашков не е шаман, определено той е някой от асистентите на шамана. Напоследък чух едно определение „политическо вампирясване на вкаменелости от социалистическата епоха“. Всъщност лицето на демиурзите е господин Радев, казал съм го много отдавна. Но тези, които плетят сложните схеми и подготвят всичко това стоят като антураж около него и са на сянка, те не се виждат.

- Как ще коментирате речника на министър-председателя Кирил Петков? Един от последните хитове бе, че вместо върхушка каза вихрушка, говори на английски в присъствието предимно на български журналисти?
- Да, сега се опитва да говори повече на английски, белким там се справя по-добре. Макар че чух от мои приятели, които владеят езика на много високо ниво, че и там не се справя добре. Бях един от първите, който коментира странностите в поведението на господин Петков. Ако трябва да се пошегувам, той отдавна задмина любимия ни Стратег Димитър Пенев и любимеца на фейсбук Валери Божинов. В поведението на господин Петков откривам нещо много важно. Освен всичко друго, което можем да предполагаме, една голяма част от грешките му издават нещо много важно - такъв уплах и нервност, която е характерна за хора, които са поели повече въздух, отколкото може да поеме дихателната им система. Уплахът, страхът и нервността водят до тези вербални каламбури, които той сътворява постоянно. Политиката е сериозна професия, а той е крайно неподготвен за ролята, която прие с охота. Той по детски си мисли, че ще се справи с всяко предизвикателство по начин, който ще предизвика аплодисменти. Но не си дава сметка, че тези аплодисменти са били от преднамерено добронамерени към него хора. В случая той не е в тази роля. Грешките му демонстрират душевното му състояние. А то е - почти паническо. Няма да се учудя, ако скоро станем свидетели и на по-тежки форми от типа на агресивни изблици, паник-атаки и други неприятни психични състояния. Осигуриха си известен комфорт с медийната димка, която предизвика арестите на опозицията, но това ще им даде още една седмица и нищо повече.

- От ситуацията в управляващата коалиция ли ще дойде още по-голямото напрежение?
- Тази „сделана“ коалиция (направена на руски, б. р.) се тресе, предизвикателствата са толкова много, оправданията с международното положение са характерни знаете за кои времена, живели сме в тях. Мисля, че много скоро ще станем свидетели на вътрешен разпад. Напрежението около войната н Украйна ще се усилва. Виждаме, че господин Петков е всеяден, той не е проатлантически убеден, готов е да прави всякакви компромиси. Смятам, че натискът от американското посолство да се приеме Македония в ЕС ще се усили, френското председателство ще притисне премиера да продължи да прави сложни вербални схеми, които са разбираеми единствено на него и на Лена Бориславова. Той ще предприеме ходове, които ще взривят една част от обществото. Другата тема ще бъде по-категоричната позиция на България по отношение на Украйна. В тази посока му помага много руската посланичка, което ще принуди една не малка част от БСП да се замисли дали докато те пляскат с ръце от радост, че отново са във властта дълго време, след като не можаха да спечелят доверието на обществото по един достоен и честен начин, други хора активно им заемат местата. Като започнем по русофилска линия от човека с прякор Копейкин, бившият министър на отбраната, който ходи при протестиращи срещу НАТО. Териториите на БСП са обект на заселване, което ще им даде основание да смятат, че на едни следващи избори няма да се класират. Това важи и за фаталната битка в ДБ - виждам го по изнервеността на коментаторите около Христо Иванов. Те се надяват да поддържат медийния интерес към отстраняването на главния прокурор Иван Гешев...

- Ще успеят ли според вас?
- За мен е абсурдно да стане в този вариант. Просто няма да се случи. Разбира се, те могат да дъвчат темата много, но мисля, че това ще бъде краят на нещата. Единственият им шанс е да докарат тази неясна и дълбоко съмнителна процедура по закриването на специализираното правосъдие и това да им даде някакви бъдещи политически дивиденти, в което се съмнявам сериозно, защото техните избиратели няма да им простят за това, че не се справят. Не им прави чест. Дори мога да видя разликата между тях. Може би това, че е евродепутат, даде кураж на Радан Кънев обективно да се противопостави на беззаконието, на което станахме свидетели с арестите на опозицията, а Христо Иванов лукаво и нескопосано се опитва да избегне темата и да ни връща отново върху своята субективна фиксация върху Иван Гешев. Това издава безсилие.

- Премиерът Петков поздрави българите, участници в шествията в подкрепа на Украйна, но може ли тези митинги да се обърнат срещу правителството заради нежеланието да се даде оръжие на Украйна?
- Бях на концерта, организиран от Васко Кръпката и там една украинка, която от години живее в България, директно се обърна към Кирил Петков задължително да постави въпроса за даването и на военна подкрепа в парламента, където да бъде гласувана. При създалата се конфигурация има твърде голяма вероятност едно такова решение да мине.

- Много коментари предизвика концертът в зала „България“ в подкрепа на Украйна под патронажа на президента - че той признава Крим за руски, че е против даването на оръжия на Киев...
- Аз винаги съм разпознавал вълка в овча кожа. Но за много хора тази ситуация доведе до това да се демаскират, да се види кой какъв е. Да се преброим наново. В конкретния случай това е отбиване на номера в една луксозна и елитарна обстановка да покажем какви сериозни политици сме. Сега е време разделно. Ние за пореден път се унижаваме национално. Аз се чувствам национално унижен от политиката на правителството - шикалкавене, мижитурщина. И да не ми пробутват тезите за мъдрия български народ. Защото мъдрият български народ си е докарал няколко национални катастрофи именно от такива шикалкавения. Българският народ е доказал, че когато някой се държи мъжки, той бърза да го елиминира или духовно, или физически. Между Андрешко, Хитър Петър и Бай Ганю не можем да търсим особена мъдрост.

Нашият гост
Росен Йорданов е магистър по социална психология от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 20 години практически опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори. Управляващ съдружник в консултантска компания за управление на човешки ресурси.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта