Румен Петков, лидер на АБВ,пред „Труд“: България трябва върне позициите си в Ирак

Агресията и смяната на режими вреди на целия свят

- Г-н Петков, какъв бе поводът да заминете в Ирак с делегация от АБВ?

- Светът, демокрацията, САЩ и Европа сме задължени на иракския народ защото ние атакувахме таза държава с аргумента, че там има химическо оръжие. Впоследствие всички проверки показаха, че такова оръжие няма и не е имало. Избити бяха хиляди невинни хора, без никакво основание. Това е един от най-големите провали на демократичния свят през последните десетилетия. Ирак трябва да бъде компенсиран. А демократическата общност мълчи на тази тема. При това има много ясен виновник – Тони Блеър вади доклади и вади аргументи... Защо Тони Блеър не е изправен пред международния съд?

- Защо?

- Защото има двойни стандарти. Ако Европа наистина е демократична и правова, би следвало да бъде потърсена отговорност от този, който ни въвлече във война. И българите дадохме жертви там. Никой не пита президента Първанов как се е чувствал когато чакаше ковчезите. Има неща, чието подминаване не води до нищо добро. В Сирия вече седем години има гражданска война, виждаме и развитието на процесите в Либия. И ако не си дадем сметка, че агресията и смяната на режими вреди на целия свят, значи нищо не сме разбрали от Арабската пролет. По тези въпроси трябва да се говори, ако не искаме да допускаме кръвопролития, безпричинни войни и безпричинни жертви. Политиката на продължаващо налагане на неаргументирани санкции води само до напрежение, от което страда Европа, в това числи и България. Възхитен съм от отношението, което иракчани демонстрират към България.

- Откъде познават България?

- Ще цитирам един от възрастните хора, с които се срещнах той каза, че няма семейство, което да не е получило добро от България – или децата са учили в училище, построено от българи, или жената работи в болница, която е построена от българи, или градът получава водоснабдяване благодарение на българска фирма.

- По време на срещите ви с различни политици те поискаха ли нещо от станата ни?

- Председателят на партията за национален диалог „Ал-хиуар Ал-уатани», д-р Салех Ал-Мотлег, бивш вицепремиер и вицепрезидент на Ирак изрази благодарност за това, че България е изградила научния потенциал на Ирак и подчерта необходимостта от създаване на условия отново иракски студенти да се обучават в български висши учебни заведения. В политическа позиция той посочи важността на това да бъде разкрита консулска служба на България в Ирак така, както е практиката сред страните-членски на ЕС – всяка една държава на Съюза има свое представителство в Багдад. Той подчерта, че би било уместно активното участие на България в ежегодните панаири на военната промишленост и възстановяването на позициите на Българският военнопромишлен комплекс в Ирак. Д-р Ал-Мотлег акцентира върху важността от възобновяване на отношенията между двете държави в различни сектори, като туризъм, икономика образование, култура, енергетика. Той припомни, че България е участвала в изграждането на цялата енергийна система на Ирак.

Министърът на вътрешните работи на Република Ирак д-р Ясеен Т. Ал-Ясери изрази благодарност, че в труден за арабската държава момент, партия АБВ показва ясната си подкрепа за възстановяване на иракската държавност и държавните институции. Предложих на вътрешния министър на Ирак у нас да бъдат изпратени групи полицаи, които да бъдат обучавани.

- Имаше ли други идеи за развити на отношенията между двете държави?

- По време на срещите ни в Ирак получихме предложение наши строители да изградят мол , в който ще се продават български стоки. Те ще инвестират в обекта. В най-скоро време ще информирам ръководството на Българската търговско-промишлена палата за предложението. Един съвместен бизнес форум ще способства за връщането на България на иракския пазар. От войната в Ирак получихме само ковчези и загубихме пазари. Трябва да започнем да наричаме нещата с истинските им имена, независимо дали това се харесва на част от стратегическите ни партньори. Трябва да се опитаме да върнем позициите си и в Ирак, и в Сирия, и в Либия. Трябва сега да направим първите крачки, ако искаме при стабилизиране на ситуацията България вече да е там. Битката кой ще управлява петрола на арабския свят е грозна и непочтена. Защо никой не отиде да решава проблемите в Йемен, защо никой не се интересува от проблемите в Сомалия. Силните демокрации, тези които усещат себе си като недосегаеми отиват да сменят режими в държави като Сирия, Либия, Ирак. Европа блести с отсъствието Ние, България, трябва да започнем да отвоюваме загубените си позиции, от които бяхме изтласкани. Изключително съм горд, че след посещението на нашата делегация и публикации в иракските медии, в Багдад бе и външния министър на Белгия Филип Гофен който е отправил същите предложения като нашите – за обучение на полицаи и студенти и за възобновяване на отношенията в различни сфери.

- Има ли българска общност в Ирак?

- Много малко българи са останали в Ирак. Причините са ясни. Има обаче много завършили в България студенти от Ирак, които са учили във висши учебни заведения в София и Пловдив. Повечето от тях понастоящем заемат високи позиции в различни министерства и Централната избирателна комисия на арабската държава. Възобновяването на традициите за обучение на иракски студенти в българските висши учебни заведения.

- Предлагам да ви, да минем на тема от вътрешнополитическия ни живот. В БСП ви сочеха като майстор по изборите. Кажете, какви са капаните на вътрешнопартийния вот за избор на лидер на социалистическата партия?

- Трудно ми е да кажа, защото има много въпросителни – като се започне от списъчния състав на партията, от правоимащите да гласуват, от технологията на организация на изборите – в това число от избирателните списъци, регистрацията на партийния членски състав, регистрирани допълнително... Пред БСП стоят много повече въпроси, отколкото отговори. Когато организирахме избора на Георги Първанов срещнахме огромни трудности. Първанов беше избран пряко от целия състав на партията. Бяхме подготвили отделно списъци и за симпатизанти. Подготовката на изборите се оказа изключително трудна и тежка работа. Не знам в БСП как си представят финала на този процес, особено ако някой тръгне да обжалва.

- А какво ще се случи, ако не се стигне до избор на лидер поради малък брой гласували?

- Въпросът с избирателните списъци е много особен. БСП поема риск да остане без регистрирано в съда ръководство и то в ситуация, в която би трябвало да концентрираме усилията си по отстраняването на сегашната власт. А БСП тръгва в една технология, в която въпросителните са повече от отговорите.

Нашият гост

Румен Петков е роден на 23 юни 1961 година в Плевен. Бивш министър на МВР. Депутат в три състава на Народното събрание. Един от инициаторите на създаването на АБВ и сегашен председател на партията.