Саша Илич, треньорът на ЦСКА: Борец съм по душа

Саша Илич направи нещо невиждано от 2014 година – ЦСКА да зимува на първо място в класирането. Младият сръбски треньор бързо спечели сърцата на феновете на „Българска армия“ с резултатите, ентусиазма и себераздаването си. Легендата на „Партизан“ говори след всеки двубой, но първото му голямо интервю е за предаването „Код Спорт“. 

- Г-н Илич, с какви чувства тръгвате към Белград за коледните празниците?
- Доволен съм от свършеното в последните шест месеца в ЦСКА. Изпращаме един отличен полусезон. Първи сме в класирането, минахме и през два кръга за купата. Остава само съжалението за Европа, но все пак мисля, че бяхме достоен и абсолютно равностоен съперник на „Базел“ в квалификациите за Лига на конференциите. Единственото, което ме мъчи, е… дербито с „Левски“, в което те заслужено ни победиха. Това беше най-слабият ни мач.
- Какво очаквахте и какво намерихте в ЦСКА за тази половин година?
- Моите очаквания винаги са високи. Играх футбол в големи отбори и където и да съм бил, винаги сме се борили за трофеи. Знаех, че ЦСКА е един от най-големите, по-точно най-големият отбор в България, и именно този факт ме привлече най-силно. Вече дълго време ЦСКА няма титла във витрината си, но мисля, че за момента сме на добър път. Истинската борба предстои през пролетта и трябва да се подготвим за нея и да вървим напред стъпка по стъпка. До момента се представяме добре, но съм сигурен, че можем още повече.
- Най-голямата ви изненада и като позитив, и в отрицателен план?
- Най-хубавото е атмосферата, която успяхме да направим в отбора. И на това се дължат солидните ни резултати на терена. Не се сещам много за негативи, но все пак те са в някои мачове, в които не играхме както трябва. Както в онзи мач срещу „Левски“. Аз съм човек, който повярвайте наистина е наясно какво значи дерби. Играл съм много в Сърбия, същото е и тук. Длъжници сме на феновете за този мач.
- Вие сте млад треньор? Това плаши ли ви или може би има и някои предимства?
- Млад съм, много млад треньор съм. Това е едва втората ми година – миналия сезон водих „Чукарички“, а сега съм в ЦСКА. Наясно съм, разбира се, колко е важно да имаш опит като треньор. Аз обаче имам моя солиден екип, с който се чувствам спокоен. Това са хора, отдадени на футбола вече 20 години. И заедно с тях можем да направим хубави неща.
- Направихте сръбския „Чукарички“ стойностен тим. Защо напуснахте и защо не приехте да поемете „Партизан“?
- Дължа голяма благодарност на президента на „Чукарички“, който ми оказа огромно доверие да бъда за първи път старши треньор. Средата там е фантастична – и за младите играчи, и за млади треньори. В тези осем месеца направихме много добри неща. Имах някои разногласия с други хора от ръководството, заради които се стигна до решението да се разделим. А на втория въпрос ще ви отговоря така – не е още времето да бъда треньор на „Партизан“.
- Колко рискувахте да дойдете в тежък момент в ЦСКА? Тимът се раздираше от вътрешни конфликти през месец май, а ултрасите дори обявиха бойкот. Обстановката определено не беше за дебют на вашата треньорска кариера в чужбина.
- В треньорската професия не можеш да си избираш подходящия момент. Когато отборът върви, треньорът не се сменя. Ще се повторя, че ЦСКА е много голям клуб и винаги се бори за трофеи. Това е беше достатъчно условие да дойда. Знаех някои неща, не чак толкова много. Ситуацията не беше много добра, имаше проблеми с феновете, но бях убеден, че с добри мачове в един момент можем да ги върнем на трибуните. И искам сега да им кажа, че те много ни липсват. Нещо повече – убеден съм, че с тях ще бъдем минимум с 10 -20 процента по-силни.
- Как се стигна до преминаването ви на „Българска армия“? Колко бързо взехте решение и консултирахте ли се с някого?
- Консултирах се. Говорих първо с екипа си, а също така и с някои хора в Белград. Разбира се и със семейството ми. С тях се съветвам какво да направя в даден момент, но… в крайна сметка решението взимам аз. Не беше лесно, особено в началото, но сега след тези шест месеца съм доволен, че поех ЦСКА.
- Обикновено през последните 6 години ЦСКА се бори с „Лудогорец“ за титлата, но след добра есен следва слаба пролет и треньорите развяват бялото знаме с възгласа: „Нямаме класа, трябват трансфери“. Да очакваме ли нещо подобно и от вас или вие ще работите до край, без да се предавате?
- Аз съм борец по душа. Боря се до последния момент и ще се боря до последния миг и сега да бъдем в конкуренция за титлата. „Лудогорец“ е отбор, който вече 11 години е шампион, играе постоянно в Европа и това са предимствата пред ЦСКА. Но ние сега се намираме в добър момент, защото сме лидери, макар и само с точка повече от „Лудогорец“. Но също знам, че в предходните години пролетта не е била блестяща, що се отнася до ЦСКА. Надявам се, че ще го променим. Надявам се да направим добра подготовка и че всички ще сме здрави. Със сигурност през паузата ще говорим с шефовете на клуба за някои играчи, които да повишат конкуренцията с цел да бъдем още по-силни от есента.
- Конкретно какво още е необходимо на ЦСКА, за да вдигне нивото си и да триумфира в първенството?
- Постоянно го повтарям – на ЦСКА са нужни играчи, които правят разликата. Не претендирам за бройката, а за следното: Тези, които идват, трябва задължително да се различават от тези, които имаме. Новият играч трябва да е от онзи тип,  който прави разликата и да ни донесе това, което ни трябва.
- Не на всяка цена трансфери?
- Не на всяка цена, не! Но трябва да вземем правилното решение в точния момент. На нас ни трябват няколко играчи, които да повишат конкуренцията и да ни помогнат да се борим за титлата.
- Ще ни признаете ли грешките си за тази половин година? А така също и моментите, в които успяхте да направите така, че отборът да се доближи до вижданията и желанията на Саша Илич?
- Със сигурност съм направил доста грешки. Все пак съм млад треньор, а и в нашата професия постоянно се случват грешки. Добре е, че не всички мои грешки биваха наказвани. В някои мачове играхме под нивото си, но с голяма доза късмет побеждавахме. Не може постоянно да се играе добре и да се очаква да се побеждава само с добри игри. Но също така съм наясно, че заедно с екипа – вътре в отбора, с екипа, с всички хора, които работят на базата в Панчарево, сме едно цяло и се раздаваме за каузата ЦСКА. И знаем - само единни и като силен колектив можем да бъдем истинска конкуренция за титлата.
- Как работите с ръководството на клуба? Казвате ли при всяка среща: „Аз искам да правя всички трансфери“, както го правеха някои от вашите предшественици? Или не се налага подобна истерия.
- Имам много добра комуникация с хората от клуба. Важно е да сме на един път, но в същото време е добре в определени моменти да имаме различия. Това мотивира най-вече мен като треньор да работя по-добре. А също така някои мои несъгласия карат тях да мислят различно. Важното е от всичко това в крайна сметка да извлечем най-добрите решения за ЦСКА.
- Нека поговорим за вашата славна кариера. Имате над 800 мача за сръбския гранд „Партизан“ – официални и приятелски. Звучи уникално, дори невъзможно. Разсъждавате ли над това?
- Горд съм, че имам почти 900 мача за клуба, който подкрепям още от раждането си. Проведох половината от живота си там, минах през детските отбори. От 9 годишен съм в школата. На два пъти напусках – единия за няколко месеца в „Селта“, а след това бях пет години в чужбина и се завърнах. Да, фактът че имам почти 900 мача за любимия ми отбор наистина ме прави много горд и щастлив.
- Помните ли дебюта си? С кой номер излязохте и как завърши мача?
- Подобни събития няма как да не се помнят. Бях картотекиран с номер 1. Не защото го исках. Даде ми го домакинът като небрежно ми каза: „Малкият, ти ще носиш номер 1“. Треньор беше Любиша Тумбакович. Имахме гостуване в „Чачак“, където победихме 10:0. Той ми даде шанс като дори можеше и да вкарам, имах няколко възможности. Този мач се помни и с това, че е най-изразителната победа в историята на „Партизан“.
- Кой ви избра за капитан на „Партизан“?
- Практиката в „Партизан“ беше юноши на клуба да носят лентата. Преди мен бяха Драган Чирич, Иван Томич, Алберт Надж – все играчи, минали през школата. Когато Томич отиде в чужбина, шефовете ни събраха и казаха: „Капитан ще бъде Саша Илич“. Това е фантастично, но в същото време и огромно задължения. Не ми беше много приятно като прочетоха името ми, но сега, след дългите години, в които бях капитан и съм известен с това, сега естествено съм горд.
- Вкарахте победен гол във финала за Купата на Сърбия на стадиона на „Цървена звезда“. Ще ни разкажете ли за този момент и въобще за това известно по цял свят съперничество?
- В предишни интервюта винаги съм го казвал – най-ценни са ми победите над „Цървена звезда“! Играл съм два пъти в Шампионската лига с „Партизан“, воювал съм срещу много големи отбори, но няма по-сладки мачове от тези срещу „Цървена звезда“. И особено от победите над тях.
- Внимавате ли обаче когато ходите по улиците на Белград заради феновете на звездашите?
- Мога да се похваля, че нямам никакви проблеми с феновете на „Звезда“. Имам специални отношения с тях и те показват, че ме уважават. Мога да кажа например, че съм от малкото играчи, за които феновете на „Звезда“ вдигнаха плакат на последния ми мач. С него показаха, че ме уважават за всичките тези години на мъжка борба срещу техния клуб. Както и за това, че винаги съм показвал достойно отношение към „Звезда“ като отбор и към тях като фенове.
- За шест години напуснахте стадион „Юна“. Първата ви спирка в чужбина е испанския „Селта“. Не ви ли се играеше по-дълго в Примера дивисион от тези шест месеца?
- В „Селта“ отидох по покана на един от нашите най-големи треньори Радомир Антич. Бях четири месеца и  за мен това е най-класното първенство в света. Има страшно много технични и грамотни играчи. Но имах нещастието да изпаднем от елита, а аз не исках да играя във втора лига и заради това напуснах Испания.
- Какво е първият ви гол в Примера дивисион да е срещу „Реал“ и то на митичния „Сантяго Бернабеу“?
- Има нешо като анекдот в Сърбия. Четири месеца по-рано с „Партизан“ играхме срещу Реал в Шампионската лига. В 80-ата минута пропуснах чист гол, от един метър. И след това подписах със „Селта“ и първият ми мач беше точно срещу „Реал“. Вкарах и хората ме майтапиха, че би било много по-добре да съм се разписал с екипа на „Партизан“. Но сериозно – аз бих дал всичко сега, онзи невероятен пропуск да не се случи.
- Следва престой в „Галатасарай“. Там вкарахте два гола на „Бешикташ“ и след четири години суша отборът стана шампион. Чии сърца се печелят по-лесно – на сръбските или на турските фенове?
- В „Галатасарай“ е най-добрият ми период в чужбина. Имах фантастични отношения с всички, особено с феновете. В тази първа година, след четири години пауза, никой дори не говореше за първото място, тъй като имахме големи финансови проблеми. Титлата спечелихме в последния кръг. Бяха едни невероятни последни секунди, тъй като другият мач имаше продължение. Целият стадион мълчеше и очакваше какво се случва на „Фенербахче“ – „Денизлиспор“. За наш късмет те завършиха 1:1 и ние ликувахме като шампион.
- Какво е да играеш в Шампионската лига и да вкараш на „Ливърпул“, както го направихте вие?
- Това е най-доброто, което може да се случи на един играч. Също да играе за националния отбор на световно или европейско първенство и да печели трофеи. Имам четири участия в Шампионската лига. За „Галатасарай“ вкарах два гола – един на ПСВ и един на славния „Ливърпул“, триумфирал година преди това в Шампионската лига. Да, усещането е… фантастично.
- Как Лотар Матеус ви убеди да отидете в „Залцбург“. С него работехте и в „Партизан“.
- Така е - той ни беше треньор в „Партизан“, когато влязохме в Шампионската лига. Работехме отлично с него, постигнахме много добри резултати. Когато се появи интереса от „Залцбург“, говорих с него и приех офертата. Но когато отидох, него го уволниха. Това определено не беше в моя полза. И от сегашна гледна точка смятам, че направих грешка да премина от „Галатасарай“ в „Залцбург“, тъй като в турския гранд определено ми беше много добре.
- Разкажете ни нещо за империята „Ред Бул“ в спорта, след като бяхте част от нея. Защо политиката на починалия преди два месеца Дитер Матешиц не приличаше на тази на арабските шейхове?
- Аз бях там, съвсем в началото, когато империята се правеше и във футбола. Още тогава се виждаше, че господин Матешиц е невероятен в това отношение. Във футбола всички искат бързи резултати, но той знаеше, че успехите ще дойдат чак след няколко години. Така и стана. Днес „Залцбург“ със сигурност е сред 15–20 най-добри клуба в Европа. Постига много впечатляващи резултати. И още нещо, което е много важно – прави фантастични трансфери.
- Преди да се завърнете в „Партизан“ играхте една години в гръцкия „Лариса“. Този клуб не изглежда ли странно на фона на всичките ви останали топ отбори?
- В „Залцбург“ реално не играех и желанието ми беше да ида някъде, където ще имам тази възможност. Тогава дойде предложението от „Лариса“ за половин сезон и приех, само и само за да играя. По това време в „Лариса“ имаше много класни играчи, които бяха станали европейски шампиони с Гърция. Блестяха Венедитис, Дабизас. Също и Солано, който беше играл за „Нюкасъл“. Неслучайно именно през тази година се класирахме за плейофите за титлата на Гърция. Беше хубаво и извън терена, защото е близо до морето, топло е. Имахме страхотен колектив. Изобщо пазя добри спомени от Гърция.
- Имате и гол на световно първенство през 2006 година в Германия. Защо при толкова много класа Сърбия не може да направи тим като онзи в началото на 90-те години?
- Това е въпрос, на който ние, сърбите, постоянно търсим отговор. През 2006 година също се класирахме за финалите на световното като първи в групата пред Испания. Имаше голяма еуфория, тъй като и тогава, както и сега, имахме силни играчи, които бяха титуляри в силни клубове. Но някои неща в хода на шампионата не се развиха както трябва.
- Ако Югославия беше се запазила като държава, можеше ли да играе на финал на световно по футбол?
- Със сигурност, и то не само във футбола. Погледнете баскетбола, волейбола, водната топка… Ако Югославия не се беше разпаднала, щяхме да сме основни фаворити за титлата в много спортове.
- Защо хората от бивша Югославия сте толкова силни в отборните спортове?
- Не знам точно защо. Не знам защо и някои други страни, близки до Сърбия, не бележат по-добри резултати. Ние определено изграждаме фантастични играчи. И всички ние, сърбите, много обичаме родината си. Изключително сме емоционални и винаги се стремим да даваме максимума на терена. И нещо, което е най-важното – бивша Югославия има много таланти! Ние наистина сме много талантливи.
- Доколко войната промени отношенията между вас, спортистите от страните в бивша Югославия?
- Аз никога не смесвам политиката и спорта. Играл съм с играчи от различни националности. Имам добри приятели и от Хърватия, и от Словения. Нямам проблем. Бих искал това да не се беше случвало и не го крия.
- Феновете на ЦСКА и „Партизан“ се подкрепят. Наричат се дори братя. Какво знаете за тази дружба?
- Знам, защото съм голям фен на „Партизан“. От малък знам, че „Партизан“ е тясно свързан и с ПАОК, и с ЦСКА от София и с ЦСКА от Москва. Наричат се братя. Когато подписах договор тук, получих много съобщения от феновете на „Партизан“, които казваха, че ще ме подкрепят максимално, защото ще работя точно за ЦСКА. Надявам се, че ситуацията на „Българска армия“ с феновете ще се успокои и в един момент ще имаме подкрепата и на нашите си фенове, и на тази на „гробарите“.
- Кога решихте да ставате треньор и кое за вас в момента е най-трудното в този занаят?
- Много дълго играх футбол, чак до своята 42-ра година. И успоредно докато играех в последните 5-6 сезона, вече като стар играч, постоянно говорех с треньорите. Знаех, че като завърша кариерата си един ден, ще остана във футбола. Виждах се определено като треньор. И ето, че вече съм посветен изцяло на работата си, искам са се уча и да вървя нагоре. Докато тази треска ме държи, ще продължавам.
- Към кои големи треньори в историята на футбола имате най-голям респект?
- Много са – от Гуардиола, който прави чудеса, където и да отиде, през Моуриньо, който е спечелил всичко. Също така Анчелоти, Зидан… Много фантастични треньори работят по света. Сега вече имаме възможност да гледаме клипове, видео материали – кой къде работи, как работи. Хубаво е да вземеш нещо от другите, но трябва да бъдеш и себе си.
- Повече диктатор или повече приятел сте с играчите? И какво си забранявате в работата с тях?
- В щаба ми сме различни и се допълваме, затова и добре функционираме. Аз разчитам повече на приятелството с играчите – особено извън тренировките. Единствено съм много строг, когато на тренировки не правят някои неща, по начина по който точно аз ги искам. Иначе съм достъпен, комуникативен. Много обичам да се шегувам с играчите, но също така приемам и шегите по мой адрес. Искам между нас да има химия, позитивна атмосфера, тъй като това дава допълнителен импулс и може да ни помогне много в бъдеще.
- Какво най-много ви възмущава и какво най-много ви харесва в днешния футбол? Къде по света играта се развива най-правилно?
- Днес футболът е първо сериозен бизнес. Навлизаме също така и в тънки детайли, що се касае тактиката. Без бързина и интезитет вече е много трудно. Играех в друго време, когато повече се уважаваше техниката, финеса. Сега се играе на много малък простор и това не дава подобни възможности. Затова и не може да се гледа футбола отпреди. Почти не се вижда например да се прокарва топката между краката. Но все още има и много големи играчи, както беше и преди по мое време.
- Докъде мечтаете да стигнете в новото си предизвикателство като успехи и къде по пътя виждате мястото на ЦСКА?
- Целите ми са най-високи. Достижими ли са, ще покаже времето. В бъдеще имам желание да работя в най-добрите клубове в света, но за мен към този момент най-добрият отбор в света е ЦСКА. Искам и ще опитаме да направим нещо голямо. Скоро ще разберем дали ще успеем.
- Един личен въпрос – как се чувствате без семейството си в София? Как се справят те?
- Трудно, защото семейството ми значи много за мен. Съпругата Тияна, децата Никша и Нева. За моя голяма радост Белград не е толкова далеч от София и те използват ваканциите да идват при мен. Липсват ми, но няма как. Аз работя тук, а децата не могат да сменят училището си. Така че в момента сме разделени.