Липсва анализ, който да покаже рисковете пред България в навечерието на рецесия в страните, приели еврото

Процесът ще постави в различна конкурентна ситуация банките

Стратегическите решения на национално ниво имат дългосрочни последствия за живота и благосъстоянието на хората. Те трябва да са добре обмислени, придружени с анализ на разходите и ползите, както и с познаване на рисковете и ясна представа как те да бъдат управлявани. Подобни решения не трябва да са самоцел и да са откъснати от икономическата среда, особено когато тя е решаваща за ефектите от тях.

Краят на януари и промените в Закона за Българската народна банка се оказват началната точка за публично споделяне на мнения в обществото по отношение на важното стратегическо решение за едновременно присъединяване към валутния механизъм ERMII и тясното сътрудничество с Банковия съюз. Дебат все още липсва, а размяната на мнения по-скоро е резултат от добронамереното отношение на експерти, които искат да предупредят за съществуващите рискове от подобно действие в навечерието на рецесия в еврозоната, която може да прерасне в криза. Към момента няма оповестен анализ от правителството или БНБ за ползите и рисковете от присъединяването, което прави дискусията невъзможна и ниско продуктивна. Настоящата статия ще посочи основен сценарий за развитие на еврозоната, в резултат на очертаващата се епидемия от коронавируса. Този сценарий извежда на преден план рискове за България от присъединяване към тясното сътрудничество и ERMII, преди да се изясни дълбочината на предстоящата криза в еврозоната.

Текущата ситуация в еврозоната

Икономическият растеж в еврозоната се забавя след 2017 г., като предварителните оценки за 2019 г. е той да е в размер на 1,2%, при 1,9% през 2018 г. През 2019 г. нямаше съществени шокове, а забавянето по-скоро следва логиката на нормален икономически цикъл. Трите най-големи икономики разочароват с представянето си, като растежът спада съответно: в Германия от 1,5% на 0,6%, във Франция от 1,7% на 1,2% и в Италия от 0,8% на 0,2%. В цялата еврозона слабо ускорение на растежа се очаква само в Гърция и Литва, но не е сигурно, че ще се потвърди. Глобалната криза показа, че при силно ограничаване на международната търговия, еврозоната може да изпадне бързо в рецесия - през 2008 г. растежът е 0,4%, а през 2009 г. спада до -4,5%.

Промишленото производство се забавя на годишна база през декември в трите най-големи икономики на еврозоната - в Германия с 3,5%, във Франция с 3%, в Италия с 2,7%. През януари 2020 г. в Китай избухна епидемия от коронавирус, която води до рязко намаление на международната търговия, като засяга веригата производство - предлагане и ограничава туризма. Финансовите пазари също реагират, като разширяването на обхвата на държавите със заразени от коронавируса, води до очаквания за пандемия и негативна реакция на борсовите индекси.

Шокът за еврозоната дойде през февруари 2020 г. с епидемията от коронавируса в Италия. Тази страна е в уязвима позиция поради относително слабия икономически растеж и огромния публичен дълг, който достига 2,4 трлн. евро или близо 137% от брутния вътрешен продукт по оценки на Европейската комисия за 2019 г. Този дълг сериозно нараства спрямо 2007 г., когато е 1,7 трлн. евро (104% от БВП). Италия е страната с най-голям публичен дълг като абсолютна сума, но дългът на Франция също надхвърля 2,3 трлн. евро, а Германия е с 2 трлн. евро. Подобни стойности за Италия са неустойчиви, като през всяка от близките години за изплащане на падежиращи задължения трябва да се емитира дълг в размер на поне 20% от БВП, което при влошаване на икономическата ситуация може да доведе до напрежение на финансовите пазари.

Икономическите перспективи сериозно се влошават от проблемите в производството, международната търговия и туризма. Италия е относително голям износител, като 17% от износа є е за Азия. Относителният дял на туризма в БВП е 13%. Спадът в БВП е сигурен, но все още е рано да се оцени колко дълбок ще е той. Преди Глобалната криза икономическият растеж в Италия е 1,5% през 2007 г., спада до -1% през 2008 г., за да отбележи негативна стойност от 5,3% през 2009 г. Следователно италианската икономика не е устойчива на шокове и поради това може да се наблюдава рязък спад. Освен това реалният БВП все още не е достигнал предкризисните нива от 2007 г. Италианската банкова система регистрира известно подобрение, но то е във времена на слаб, но все пак положителен растеж. При рязък спад на БВП показателите отново ще се влошат, а банковата система остава един от основните инвеститори в правителствен дълг. Спадането на цената на дълга допълнително ще влоши балансите на банките и може да се стигне до кризисни епизоди.

Еврозоната като цяло е неустойчива на шокове, което се потвърди и от Глобалната криза. Проблемите се задълбочават поради голямото разрастване на публичния дълг. Ако през 2007 г. общият дълг на еврозоната е 6,2 трлн. евро (65,9% от БВП), то през 2018 г. е 9,9 трлн. евро (85,9% от БВП). Еврозоната може да се определи като високо задлъжняла и като цяло надхвърля критерия от Маастрихт за 60% дълг от БВП. По време на криза този дълг проявява тенденция към бързо нарастване - от 69,9% през 2009 г. до 80,2% през 2010 г. Европейската централна банка също играе важна роля в процеса на недостатъчна фискална консолидация, тъй като отрицателните лихвени проценти на парична политика за дълъг период от време, водят до много ниски и дори отрицателни разходи за финансиране за някои срокове до падежа, което намалява стимулите пред правителствата за реформи. Развитието от последните дни и пренасянето на заразата от коронавируса в Германия и Франция поставят на изпитание икономическото развитие на еврозоната като цяло. Може да се наложи задействане на спасителни механизми, ако рецесията прерасне в криза.

Рисковете от членството

Периодът на увеличаваща се несигурност съвпада с намеренията на управляващите България да бъде приета в тясното сътрудничество с Банковия съюз и ERMII. Аргументите за това са по принцип, като няма анализ дали този момент е подходящ за подобно стратегическо действие. Наближаващата криза в еврозоната изисква отговорно отношение, като на обществото трябва да бъдат представени различни сценарии на развитие, съпроводени с рисковете, които възникват при присъединяването и как те ще бъдат управлявани или поне смекчени.

Ситуацията за участие едновременно в тясното сътрудничество и валутния механизъм е нова и непозната, като липсват научни и емпирични изследвания какви са рисковете за икономиката от подобно действие. Липсва анализ, който да съпостави ситуацията при подобна рамка, със ситуация, при която се запазва валутният борд, провеждат се структурни реформи, като се изчаква да премине кризисният епизод в еврозоната, да бъде завършен банковият съюз, да се изясни степента на централизация и федерализация и тогава да е по-ясно точно какво ни очаква. В този момент еврозоната отново ще се занимава със своето спасение и оцеляване, а перспективите за по-ускорено развитие ще се отложат и няма как да са в центъра на дискусията. Подобно на началото на Глобалната криза, Европейската комисия ще представи план за реакция в тази ситуация, със съответни мерки и финансиране, като надеждата е той да е по-ефективен спрямо този от края на 2008 г.

Проблемът с тясното сътрудничество с недовършения банков съюз е, че това е асиметричен механизъм в няколко направления, които не изглеждат в полза на по-добро и дисциплинирано развитие. Процесът на вземане на решения е асиметричен, като Европейската централна банка ще дефинира надзорните мерки, а Българската народна банка ще трябва да ги прилага и защитава, ако някоя от тях бъде оспорена в съда. Процесът е асиметричен, тъй като ще постави в различна конкурентна ситуация банките, собственост на банкови групи от еврозоната, и останалите. Намеренията на ЕЦБ, споделени в края на януари, са за консолидиране на банките в еврозоната, намаляване на броя им, както и те да функционират с клонове в останалите държави. Това предполага присъединяването към тясното сътрудничество да е съпроводено с изтегляне на капитал (вероятно над 5 млрд. лв.) и превръщането на подобни банки в България в клонове. Съответно останалите банки ще трябва да отговорят на по-строги надзорни изисквания, което ги поставя в по-неблагоприятна конкурентна ситуация и може да доведе до разхлабване на изискванията, за да са еднакви с останалите.

Коефициентите на минимални задължителни резерви обаче са различни, като в България са 10% от депозитната база (с изключение на привлечените средства от чужбина в размер на 5%), докато в еврозоната са 1%. Възможно е ЕЦБ да предложи намаляване на този процент, което да доведе до спад на резервите на банките в БНБ и от 10 млрд. лв. те да се понижат до значително по-малка сума. Това ще доведе и до намаление на валутните резерви, тъй като тогава валутният борд ще трябва да покрива по-малки задължения към банките. Този паричен поток също има вероятност да напусне местната банкова система и икономика, особено ако се появи необходимост от него в друга страна. Резервите на търговските банки са важен източник на ликвидност за тях и са особено необходими при валутен борд.

Процесът на присъединяване към тясното сътрудничество е асиметричен, тъй като изисква участие на България в спасителните механизми, а през този период тя няма право на подобно подпомагане. За съжаление, рискът от задействането на тези спасителни механизми се увеличава, като трябва се извърши и публикува анализ от правителството и БНБ в какъв размер е участието на България. Според наличните данни участието в ЕЦБ и в стабилизационния механизъм трябва да бъде с 0,85% от капитала. Ако стабилизационният механизъм трябва да мобилизира максималния си ресурс от 704 млрд. евро, България трябва да участва с приблизително 6 млрд. евро. Тук не се включва участието в капитала на Единния фонд за преструктуриране, който изисква допълнителен ресурс. Това са само част от рисковете, които към момента биха могли да се оценят и в парично изражение. Пълноценна дискусия, която да позволи да се постигне консенсус по отношение на момента на присъединяване към ERMII и тясното сътрудничество, изисква анализ от публичните институции на тези рискове, както и стратегия за тяхното управление.