Служебното правителство не възнамерявало да вземе решение по темата

Повечето европейци предпочитат лятното часово време

За последен път, според резолюция на Европейския парламент от март 2019 г., в неделя връщаме часовниковата стрелка с 1 час назад и преминаваме към астрономическото време, познато още като зимно часово време. По този повод “Труд” потърси климатолога професор Георги Рачев за коментар на предстоящата смяна в часовете.

Идеята на Брюксел всяка държава в ЕС да избере към кое часово време ще се придържа, професорът определи като не много уместна.

“Повечето европейски граждани предпочитат да минат към лятното часово време и то да стане постоянно, защото така се обхваща по-голямата част от светлото денонощие. Други 31% от тях обаче, смятат, че трябва да си останем към астрономическото време, към което се присъединявам и аз”, коментира професор Рачев.

Трябва да изберем едно време, тъй като това противопоставяне на хората е напълно излишно, а икономическите изгоди от пестенето на енергия през лятното часово време се оказаха не толкова съществени, обясни климатологът.

“Редно е Европа да си остане в същите часови зони - западноевропейска, централноевропейска и източноевропейска”, каза професорът, а часовото време трябва да бъде еднакво без значение дали ще е лятно или зимно, категоричен е той.

Проф. Рачев се аргументира, че чрез уеднаквяване на часовото време биха се избегнали обърквания в пътуването между различните държави, като на хората ще се спестят множество изпуснати полети.

“Труд” попита правителствената пресслужба дали предстои да бъде взето решение за смяната на времето. Оттам ни отговориха, че служебният кабинет не възнамерява да предприема действия по тази тема.

Административен хаос в ЕС

През март 2019 г. Европейският парламент прие резолюция за пълна отмяна на смяната на лятно-зимно часово време и според изначалните планове на бюрокрацията в Брюксел през март тази година, на теория, европейските страни щяха да са взели окончателно решение “сменят” или “запазват” часа и от 31 октомври 2021 г. нещата да са ясни.

Заради пандемията и ефектите от Брекзит нещата забуксуваха. След вота в ЕП решението трябваше да бъде приложено след гласуване в Европейския съвет - държавните и правителствените ръководители на държавите членки, които препратиха въпроса към Европейската комисия да направи пълна оценка на последствията - плюсове и минуси.

Изпълнителният орган на ЕС върна топката, че именно на Съвета се пада отговорността да изработи обща позиция, върху която да започне тази оценка и ситуацията изпадна в цайтнот, който може много бързо да бъде разрешен, ако се стигне до него. Но за последните 18 месеца държавите членки и заседанията на Европейския съвет са ангажирани основно с пандемията от коронавируса, реакциите на национално и европейско ниво, последствия върху икономиките и здравните системи, ваксинационни кампании, зелени сертификати и тн. Не и със съня на хората.

Д-р Петър Чипев, специалист по съня:
Обострят се пристъпите на депресия и тревожност

Основният ефект идва от влиянието върху циркадния ритъм на човек. Когато биологичният часовник е добре настроен и времето за лягане и ставане е фиксирано, внезапната промяната в часовото време води до промяна в секрецията на мелатонин, а оттам и в промяна на секрецията на други хормони, които се влияят от съня и по този начин се оказва стрес върху организма.

При хората, които генерално имат редовен режим и нямат проблеми със съня, това не създава особени сътресения. При онези, които имат хронични болести или които са хронично недоспали и страдат от безсъние, една такава промяна допълнително влошава състоянието им. В последствие организмът се адаптира, но това отнема различно дълъг период от време за всеки организъм. При хора, които са здрави, това става много бързо, за ден два отшумяват усещанията за сънливост или умора. При хора, които имат проблеми със съня, това усещане може да продължи седмици. Специално при лятната смяна на часа има проучвания, които показват по-висока честото на сърдечносъдови усложнения като инфаркт или инсулти. Ако човек има стенокардия или стеснение на съдовете на сърцето при такава рязка смяна в режима на съня това може да провокира спазъм на съдовете и настъпване на кислороден глад за сърцето. При зимното часово време има по-малко такива отклонения, но тогава се обострят пристъпите на депресия и тревожност.

Идеята е на Бенджамин Франклин, за да пестят свещи

От 1996 г. важи за страните от ЕС

Бенджамин Франклин е известен като откривател - той въвежда електрическите полюси “Плюс” и “Минус”, създател е на затворената фурна, гръмоотвода и плавниците.

Идеята за зимно и лятно превъртане на часовника принадлежи на Бенджамин Франклин (1706-1790) - един от бащите-основатели на САЩ. От 1776 г., когато на 4 юли е приета Декларацията за независимостта, до 1785 г. Франклин работи на дипломатическа служба в Париж.

През 1784 г. той пише сатирично есе до редактора на вестник “Журнал дьо Пари”, в което се шегува с това, че французите трудно стават рано сутрин. То излиза под заглавие “Икономически проект за намаляване на разходите за осветление” и в него се предлага да се въведе смяна на времето, която да кара хората да стават по-рано, да има данък върху щорите и населението да бъде събуждано сутрин с топовни гърмежи. Така парижките домакинства щели да икономисват тонове восък за свещи и газ за лампи.

За първи път лятно часово време с 1 час напред въвеждат Германия и Австро-Унгария през 1916 година по време на Първата световна война. Техните противници на фронта Великобритания и Франция, както и някои други европейски държави, ги последват. През 1919 година, след загубата на войната, Германия отменя лятното часово време, но го въвежда отново през 1940 г. в началото на Втората световна война.

След протести на селяни във Франция лятното часово време е отменено през 1922 година, но е възстановено през 1923. Единствена Великобритания държи твърдо на лятното часово време.

След петролната криза от 1973 г. в Европейската общност се заговаря за икономии и Франция започва да мести стрелките през 1976 година. Последват я и други страни, но без Западна Германия. Но когато през 1979 г. лятното часово време е въведено в ГДР, тогава към него се присъединява и ФРГ.

От 1996 година лятно часово време е в сила за всички страни-членки на ЕС, с изключение на отвъдокеанските им владения. В България сменяме стрелките от 1979 г.