Премиерът: България се дава за пример за адекватни, бързи и точни мерки (ВИДЕО)

Националният щаб ще провежда брифингите си само веднъж на ден в МС

НСТС с консенсус за компенсиране на компаниите, засегнати от кризата

Проф. Олег Асенов: Временно се преустановяват ограниченията за движение на камионите по „зелените коридори“

Том Ханкс и съпругата му се завърнаха в Лос Анджелис (СНИМКА)

Гърция обмисля да затвори вътрешните летища, към островите пътуват само местни жители

Гл. комисар Светлан Кичиков на ГКПП „Капитан Андреево“: Взетите мерки от държавата дават резултат

За маските и мацките Постовете на кифлите изпосталяха внезапно

Четиримата новооткрити с коронавирус в Община Руен са под домашно лечение

Дефицит на злато в САЩ заради кризата

Турция спира влакове и отменя полети в опит да ограничи COVID-19

„Пирогов“ обособи помещение за преглед на пациенти със съмнения за коронавирус

Починалият от коронавирус в МБАЛ-Благоевград е от Банско и е работил в Завод за мебели

Само за денонощие в Иран са регистрирани над три хиляди нови случая на коронавирус

Пророците предрекли пандемията Две книги описват коронавируса

Станислава Стоянова, народен представител от ПП ГЕРБ пред „Труд“: Пускането на фалшиви новини е огромен грях към обществото

Снимкa: Личен архив

В Чикаго за 10 години са отворени нови 10 български училища

Как да оцелеем в цунамито от фалшиви новини? Какви реформи в образованието са необходими? Какви законодателни промени биха могли да гарантират кариерното развитие на младите висшисти? Редно ли е преподавателите, навършили 65 години, да не могат да заемат ръководни длъжности? По тези теми разговаряме с народната представителка от ГЕРБ, която е член на парламентарните комисии по образование и наука и по земеделие.

– Госпожо Стоянова, тече дебат за стъпките на България по приемане на еврото. Навременен ли е този обществен разговор?
– Разбира се. Тези стъпки произтичат от самото ни членство в ЕС – то дава възможност при постигане на определени стопански и финансови параметри на националната икономика, страната ни да премине към еврото. Притежаваме потенциала да търсим реална финансова интеграция. Очаквам само положителни неща за България от приемането на еврото. Хората могат да са спокойни, въпреки непрекъснатите усилия на някои фигури да пробуждат измислени страхове. Приемането на единната европейска валута е по-скоро техническа промяна и нито гражданите, нито бизнесът ще усетят съществена разлика, покупателната способност ще остане същата. А влизането на страната ни в т. нар. „чакалня“ на Еврозоната ще увеличи още повече доверието в икономиката ни и респективно – инвеститорския интерес.

– Защо президентът засили атаките си към управляващите напоследък?
– Смятам, че президентът прави опит да се позиционира като по-силен властови център, използвайки различни ситуации. Това е импулс, който виждаме, че в неговия мандат често движи президентската институция. Това, което прави впечатление е, че всички нападки срещу управлението в момента са координирани и концентрирани. Това създава усещането за добра организираност. В същото време „аргументите“, които опозицията и президентът Радев използват, всъщност напълно противоречат на здравата логика. Липсата на логика и на каквито и да било разумни предложения, са един от белезите, че срещу правителството говорят хора, които предпочитат да се възползват от фалшиви новини, за да лансират тезите си. В същото време икономическите статистики и мнението на международните партньори на страната не дават никакъв сигнал за негативните и апокалиптични планове, които чертае опозицията, която вече всички виждат, е водена от Румен Радев.

– Стабилно ли е обаче правителството?
– Правителството е стабилно и виждаме как всеки възникнал проблем намира своето разрешение. Когато управляваш и непрекъснато взимаш решения, няма как да угодиш на всички едновременно – винаги някой ще е доволен, друг не. Но погледнато непредубедено, всеки ще признае, че страната ни все повече се развива. При това управление страната е стабилна, а това е сред най-важните условия за едно прогнозируемо бъдеще и сигурност на гражданите.

– Споменахте фалшивите новини. Вие самата станахте жертва на една от тях. Публикуваха вашата снимка и написаха, че вие сте въображаемата приятелка на премиера Борисов.
– Да, и аз станах жертва на фалшива новина. Пускането в обръщение на фалшиви новини е огромен грях към обществото, както и изобретяването на троловете и онлайн битуването на цели пълчища от тях. Дори не става дума за това, че е опетнен отделен човек. Става дума за омраза и разединение, които опонентите ни успяха да насадят сред българските граждани. Фалшивите новини са заплаха не просто за политическия климат, а за всяка сфера на обществения живот, за отношенията в цялото общество. Трудно е да си обясним как обикновени лъжи, разпространявани от нелегитимни „информационни“ източници, се превръщат в публична позиция. Така стигнахме и до термина „пост-истина“, който се превърна в метафора на това цунами от информационни заблуди. Авторите на фалшиви новини обикновено си служат с гръмки и шокиращи фрази, които влияят върху емоциите на човек. Създава се паралелна реалност и тя е ежедневно изпитание. На това негативно явление може да се противодейства, чрез по-добрата информираност на обществото и вярвам, че истинските медии са противоотровата. Затова благодаря на всички вас – медии и журналисти, които все още се ръководите от журналистическите принципи, ценности и морал.

– Вие сте един от най-активните депутати. Какви дейности инициирате във Великотърновска област?
– Залагам на регулярното провеждане на приемни във всички общини на Великотърновска област. От началото на мандата до сега съм организирала близо 35 приемни. Откликвам на покани за участие в събитията по места, където често в неофициалната част, местните жители търсят съдействието ми за разрешаване на проблеми. Организирам тематични срещи с представителите на различни гилдии-със сдружението на кметове и кметски наместници в общините Велико Търново и Павликени, със земеделци и учители, с младежи, с представители на бизнеса, с риболовни сдружения и др. Пред мен бяха представени различни проблеми, за които съм търсила начини и методи за разрешаването им. Може да прозвучи нескромно, но добрите резултати от тези срещи са много и са реални. Така например след 5-годишно чакане в павликенското село Стамболово беше осъществена пълна рехабилитация на улица, което разреши многогодишния проблем със системните наводнения на имотите на тази улица. В свищовското село Хаджидимитрово пък беше решен дългогодишен проблем с безводие заради компрометиран стар водопровод. Днес вече жителите дори и на най-високите части на селото разполагат с вода целогодишно. Но освен разрешаване на конкретни проблеми, тези тематични срещи имат за цел и да проучат мнението на съответните гилдии за предстоящи промени в законодателството, както и черпене на знания от техният практически опит.

– Като член на парламентарната комисия по образование и наука как ще коментирате развитието на този сектор?
– Усилията ми като народен представител и човек, ангажиран с темата за образованието, бяха обосновани от идеята, че в тази важна система на обществото са необходими промени, за да може тя да функционира стратегически правилно. Всичко, което ГЕРБ прави в областта на образованието, е свързано и се развива в две посоки. Първата е да постигнем цялостна система за интеграция на потенциала на нацията и включването на всички българи в нея. И второ – необходимостта от постигане на баланс между образованието и реалните нужди на пазара на труда. През последните години направихме много за издигане на социалния статус на българския учител и за връщане престижа на тази професия. Сега е време да се насочат усилия към развитие на политики за обвързване на образованието с икономиката на страната. Правим законодателни стъпки за ранното кариерно ориентиране на учениците, развитието на дуалното образование и влизането на бизнеса в училищата и университетите. Вече са факт промени в областта на средното образование и следваме много стройна програма по тяхното изпълнение на национално ниво.

– Как стои въпросът с реформата във висшето образование?
– С удовлетворение мога да кажа, че промените в Закона за висшето образование, които приехме миналата седмица, са насочени именно в посока на практическата реализация на младите хора от академичните институции. С тези промени се въвежда Национална карта, която профилира териториално висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии. Това ще сложи край на хаотичното разкриване на нетипични и нетрадиционни специалности във висшите училища в страната. Предстои да се започне работа по изготвянето на тази Национална карта и тя да се съгласува с академичната общност, работодателите и синдикатите, които заедно да начертаят приоритетите на висшето образование, тясно свързани с икономическото, академичното и научното развитие на страната.

– Това означава ли, че академичното развитие ще следва предварително договорени рамки?
– Това трябваше отдавна да стане. Държавният интерес е важно да се гарантира чрез сключването на договор между МОН и ректорите, за да се утвърдят политиките за развитие на висшите училища и отклонението от тях ще води до намаляване на държавната издръжка за тях. Освен това ще се сложи край на акредитацията на преподавателите в много ВУЗ-ове, като те ще запазят правото си да преподават в толкова училища, в колкото искат. Като цяло промените са насочени и към възможността студентите и работодателите да сключват договори още в рамките на обучителния си период, за да гарантират кариерното си развитие след завършване. Така не само ще отговорим на нуждите на пазара на труда, но и ще минимизиране младежката безработица сред хората с висше образование, които ще имат добро начало на професионалната кариера още от студентската банка.

– Хора, които са навършили 65 години, няма да могат да заемат ректорска длъжност. Вярно ли е това?
– Това се отнася не само за ректорите, но и за другите ръководни длъжности – декани, ръководители на катедри. Преподавателите, навършили 65 години, няма да могат да заемат ръководна длъжност. Промените регулират този въпрос, защото вярваме, че влизането на млади хора в ръководството на университетите ще даде динамика на тяхното управление и ще ги превърне в притегателни центрове за млади научни специалисти. Разбира се заварените случаи, които сега са налице, ще довършат управленските си мандати, но считаме, че възрастните академични фигури могат да дадат много повече на науката, отколкото на мениджмънта на едно висше училище. На хората с академични достижения, навършили определена възраст, със сигурност им приляга повече да се занимават с наука, отколкото с административно ръководство на висшите училища.

– Българското образование сред сънародниците ни зад граница бележи ръст в последните години. Това трайна тенденция ли е?
– В последното десетилетие сме свидетели на активизиране на българските общности зад граница. Мнозинството от тези хора са напуснали страната ни преди двайсетина години. Те вече са излезли от т. нар. „черен“ период – труден етап от живота на всеки емигрант, свързан с установяването и адаптацията в една непозната, а често и враждебна среда. И първото, което направиха след отминаването на този период, бе да положат истински възрожденски усилия – да създадат свои български училища и църкви, които да се превърнат в център на националния и културен дух, далеч зад българските граници. Възхищавам се на нашите сънародници за това! Тези хора могат само да бъдат поздравени и българската държава, при управление на ГЕРБ ще продължава да оказва подкрепа за общностите ни зад граница, за да разширява своето присъствие на културната карта на света.

– Как?
– Да вземем Чикаго като пример, където само за 10 години българските училища са нараснали от 2 през 2009 г. на 12 през 2019 г. Разбира се, освен на инициативността на сънародниците ни, трябва да отдадем дължимото и на МОН, защото именно министерството се превърна в главен фактор за подкрепа на образованието по български език и история зад граница. Тепърва предстои да видим как много от тези млади хора, родени в чужбина, ще потърсят и българските висши училища, за да получат образованието си тук. Вярвам, че много от представителите на новото поколение емигранти ще останат да живеят в България. Ако това се случи, значи наистина сме обърнали негативната тенденция на „изтичане на мозъци“ и ще можем да говорим за глобална интеграция на българската общност, въобще.

– Вие сте част и от земеделската комисия в парламента, какво е състоянието на този отрасъл?
– Инвестициите в земеделието у нас са 7,7 млрд. лв. за периода 2014-2019 г., или средно по 1,3 – 1,9 млрд. лв. на година. Отрасълът е стабилен, към него се наблюдава и сериозен инвестиционен интерес. Един от показателните факти за състоянието на сектора е и това, че в моя район например, 25% от заетите, работят в сферата на земеделието. Настоящата година е изключително важна за българското земеделие, защото се определят параметрите на Общата селскостопанска политика за следващия програмен период. Предстои да се договори общата финансова рамка на европейския бюджет за земеделие, като амбицията е да се постигне максимално висок финансов праг за страната ни.

Нашият гост
Станислава Стоянова е депутат от ГЕРБ от Великотърновския избирателен район. По професия е университетски преподавател – главен асистент към катедра “Мениджмънт” в Стопанската академия в Свищов. Доктор е по икономика в научна специалност “Социално управление”. Завършила е магистратура по МП “Мениджмънт на бизнес организациите”, магистър е и по право от Великотърновския техническия университет. Член е на Съюза на учените в България и на Асоциацията на преподавателите по икономика и управление на индустрията.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.