Да се въведат по-леки режими, предложи зам.-председателят на БСК Камен Колев

Никой не налага санкции за забава

Стотици незаконни режими са въведени от общинските съвети в страната. Те са незаконни, защото нямат правно основание, каза за „Труд” зам.-председателят на БСК Камен Колев. Според Закона за ограничаване на административното регулиране, общините не могат да администрират лицензионни и разрешителни режими, които не са въведени със закон. Но въпреки това, на сесии на общинските съвети са приети редица такива режими, които са влезли в сила и се прилагат. Тези режими нямат правно основание и ние си задаваме въпроса приходите, които събират общините за издаване на лицензи и разрешителни, доколко са законни и няма ли да се наложи да се възстановяват, каза Камен Колев.

В регистъра на административните услуги може да се види, че в страната има над 2000 режима. Целта на регистъра е да информира потребителите за това всяка услуга от кого се администрира. Тази бройка е твърде голяма, но има и друг по-голям проблем, каза Камен Колев. Режимите за упражняване на стопанска дейност са лицензионни, които са по-тежки, и регистрационни. А за отделни стопански сделки има разрешителни, които са тежките, и удостоверителни режими. При по-тежките режими има решение по целесъобразност - т.е. администрацията може да откаже лиценз или разрешително, докато при по-леките форми на регулиране - регистрация и удостоверителния режим се подават документи, и ако са пълни администрацията няма право да откаже. Тежките режими са източник на корупция и трябва да се стремим да ги намаляваме, заяви Камен Колев.

Съществуващите регулации са между трите основни причини, наред с корупцията и съдебната система, които спират инвестициите и влияят негативно върху бизнес средата, допълни той. Според него тежките режими са свързани с корупцията, защото за да вземете лиценз или разрешение може да се наложи да платите нещо, или да станете ”спонсор”.

Затова тежките режими трябва да бъдат заменени с по-леките форми на регулация, защото при тях е по-гарантирано, че бизнесът няма да получи отказ от администрацията. „Тежките режими трябва да се налагат само, когато става въпрос за изключителен държавен интерес, например за здравето на хората, за търговия с оръжие и др. подобни. А много режими са лицензионни и разрешителни за елементарни стопански операции, които държавата трябва да освободи или смекчи формата на регулации”, каза Камен Колев.

Проблем е и това, че липсва механизъм за проследяване на прилагането на тези режими, допълни той. В законите има санкции, ако някой забави преписка или нещо друго, но никой не налага тези санкции, каза зам.-председателят на БСК. Принципът на мълчаливото съгласие на администрацията реално не работи, допълни той. Идеята е, че ако администрацията не отговори в срок, да се счита, че отговорът е положителен. Този принцип не трябва да важи за важните лицензионни и разрешителни режими като например за оръжие, лекарства и т.н., но за всички останали може да се прилага, каза Камен Колев. Но този принцип така е въведен, че е в сила, само ако нещо друго не е споменато в закона, а винаги някакъв друг ред е въведен и така реално се обезсмисля, допълни той. Само в ЗУТ реално беше въведен принципът на мълчаливото съгласие при промяна на предназначението на сграда, каза Камен Колев.

Предложение

Чиновниците сами да правят справки

Много проблеми може да бъдат решени, ако се въведе електронното правителство. Но сега само 7-8% от регистрите позволяват обмен на данни между тях, а много регистри дори са на хартия. Администрацията няма стимул да въвежда електронизация. Затова предлагаме да прехвърлим тази административна тежест от клиента - бизнес или гражданин, върху самата администрация, каза зам.-председателят на БСК Камен Колев. Вместо клиентът да ходи от едно гише на друго за да носи документи, само да декларира на първото гише, че изпълнява изискванията, а чиновниците да проверяват дали е така. По този начин администрацията ще има стимул да улесни работата си и да въведе електронното правителство, каза Камен Колев.

Да създадем конкуренция при нотариусите

Събират неоправдано високи такси

0,1% за вписване на обезпечение

Сериозен проблем за бизнеса са твърде високите такси, които се събират от администрацията за предоставяне на услуги, каза зам.-председателят на БСК Камен Колев. Проблемът с таксите е сериозен, защото има принцип, че таксата за публична услуга трябва да отговаря на разходите на администрацията за предоставянето на съответния документ и евентуално за последващия контрол. Но никой не спазва това правило. Приходите на редица ведомства като Агенция по вписванията, Патентно ведомство, Агенция по лекарствата, Кадастър, т.е. агенциите, с които бизнесът контактува най-често, надхвърлят разходите за предоставяните услуги. В Агенцията по вписванията приходите са 50-60 млн. лв. годишно, а разходите за администриране са 15 млн. лв. Това означава, че може да се намали цената на услугата или тези приходи да се използват за подобряване на качеството и бързината на тези услуги, а не да се вкарват в бюджета, каза Камен Колев. Например, когато се вземе кредит обезпечението трябва да се впише в Агенцията по вписванията, а за това събират такса от 0,1% от размера на обезпечението. За кредит от 1 млн. лв., обезпечението е 2 млн. лв. и таксата за вписването му е 2000 лв. Предлагаме да има минимална такса за тази услуга от примерно 10 лв., но да се сложи и таван от 1000 лв., каза Камен Колев.

Според Камен Колев трябва да бъде променено и съществуващото правило на 10 хил. души да има само един нотариус. „Защо не се освободи тази дейност и да има конкуренция, който иска да става нотариус и тяхната дейност да се следи. В момента тази дейност е монополизирана”, заяви той. „Принципът на конкуренцията не трябва да се нарушава под предлог, че се въвеждат правила, сивата икономика ще излезе на светло и т.н. Трябва да се следи всичко да е по правилата, но да не се нарушава конкуренцията”, каза Камен Колев.

Разрастване

Управляват ни 580 администрации

В страната има 580 административни структури. Това е посочено в Доклад за състоянието на администрацията към края на 2017 г., който наскоро беше приет от Министерски съвет. В рамките на година административните структури са нараснали с 21, става ясно от доклада. Но в него е посочено, че през 2017 г. са създадени само две нови струстури - Министерство за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, и Изпълнителна агенция Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" към министъра на образованието и науката.

Допълнително към съществуващите административни структури са формирани и 70 консултативни съвета, от които 32 са създадени с постановление на Министерския съвет, а 38 – със закон. От тях 35 са създадени към Министерски съвет, 28 са създадени като консултативен орган към министър, 5 към председател на държавна агенция и 2 към изпълнителен директор на изпълнителна агенция.

Персонал

Щатните бройки в страната са 139 хил.

Общата щатна численост на администрацията в страната към 31 декември 2017 г. е 139 665, пише в Доклада за състоянието на администрацията. Щатните бройки в централната администрация са 104,51 хил., а в териториалната администрация са 35,15 хил. Незаетите щатни бройки в администрацията са 10 760, като незаети за повече от 6 месеца са 6 316.

Реално заетите щатни бройки в администрацията са 128,9 хил. (92,3% от общата щатна численост). В централната администрация броят на заетите щатове е 95,9 хил. (91,8% от общата щатна численост). В териториалната администрация са заети 33 хил. щ. бр. (93,9% от щатната численост).