Откриха колата на изчезналия българин на Санторини

500 лв. глоба за запален контейнер за смет

Повдигнаха обвинение на 19-годишния Алекс Иванов за убийството в Кюстендил

Започна монтажът на парковата мебел в градината „Кристал“

Инспектори на ИАРА спипаха бракониери, извадили от водите на Дунав 200-килограмова моруна (СНИМКИ и ВИДЕО)

Любо Киров и JEREMY? влизат „В час по интелектуална собственост“

„Хонда“ затваря завода си във Великобритания до 2021 г. 3500 души остават без работа

Автомобили тровят Пирин

„Галъп“: 60% от българите одобряват международната политика на Европейския съюз

Шефовете нямат право да глобяват работници при нарушаване на трудовата дисциплина

С цветя и песни Монтана се поклони пред Апостола на Свободата

До 1500 лв. помощ от фонд „Ин витро“ в Шумен

Младеж ще се труди в полза на обществото 400 часа заради притежание на антични монети

ОЛАФ залови стотици тонове шампоани менте, достатъчни да се напълнят няколко басейна Китайската пратка е на стойност 5 млн. евро

26-годишен асеновградчанин се изгуби в преспите около обсерваторията „Рожен“, откриха го невредим

Съдебният кадровик Вероника Имова пред „Труд“: Вечни ищци водят по стотици дела, даже и срещу съдии Спираме гаврата с правосъдието и злоупотребата с право

Известен ли е на Висшия съдебен съвет (ВСС) позорният факт, че арестанти с прякори и криминални авторитети, съдени за убийства,  кражби, измами и грабежи, тероризират съдии, прокурори и полицаи в съдебните зали –  ругаят ги и ги унижават с цинични закани, и при това парадоксално, от своя страна  водят стотици дела срещу тях? Да, заявява съдебният кадровик Вероника Имова. Тази нагла подигравка с правовия ред у нас е позната и на правителството на съдебната власт, и на съдебните репортери, и на потърпевшите магистрати. Според Имова, чийто опит в правораздаването е непререкаем, става дума за „феномен, който ражда франкенщайнови сюжети и персонажи“, но той може и трябва да бъде спрян.“

– Не е за вярване, г-жо Имова. Един криминален тип с прякор на влечуго, прекарал половината си живот зад решетките, бил завел над 600 (!) дела срещу магистрати, съдебни експерти, надзиратели и служители на МВР, които имат лошия късмет да участват в наказателното му преследване. Като ищец той твърди, че е жертва на клевети и обиди. Наклеветен бил в обвинителните актове, обиден бил, че споменават прякора му…Кажете,лудост някаква ли е това ? Или съзнателна злоупотреба с право?
– Едно право може да се употреби добросъвестно или недобросъвестно. Във втория случай е налице злоупотреба с право. Има и трети случай, когато се надхвърлят рамките на злоупотребата – това е деликт (непозволено увреждане -б.а) В примера, който давате, присъства вероятно и лудост, и злоупотреба с право. Но не само това. Присъства и намерение, и умисъл за гавра с правосъдието, и тормоз над съдиите. Това променя коренно ситуацията. Изправени сме не пред упражняване на гарантираната на всеки възможност да търси възстановяване на нарушеното си право, а пред действия, целящи да унижат съдията, да затруднят и дори да блокират работата на съда. Има типични в това отношение дела, образувани в софийските и в по-големите районни и окръжни съдилища. Има едни вечни ищци и жалбоподатели, повечето от които с прякори – Емил Милев, Момчил Добрев, Николай Николов и други. От справка в Софийски градски съд (СГС) се вижда, че към 5 декември м.г. Емил Милев е завел 649 граждански и 94 наказателни дела срещу магистрати, вещи лица и журналисти, отразяващи работата на съдебната власт. Не по-различна е картината с Момчил Добрев, който е завел 329 граждански и 39 наказателни дела, и с Николай Николов – 515 граждански и 54 наказателни дела. Има и други господа – вечни ищци и жалбоподатели, които създават преднамерен правен интерес, за да упражняват масово правото на отвод срещу съдии и съдебни състави. Повечето от тези отводи са уважавани от съдиите.

– „Уважавани“ ли казахте?  Защо съдиите изобщо проявяват уважение към тия „господа“, които показно се подиграват с правото?
– Защото те са поставени и в качеството на ответници, обвиняеми по заведените граждански или наказателни от частен характер дела. Рекордният брой дела срещу магистрати за обида или клевета, или за обезщетения за вреди от действията им при упражняване на съдебната власт е абсурден! Защото съгласно чл. 132 от Конституцията съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и постановените актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Престъпленията от общ характер обаче се преследват по почина и компетентността на прокуратурата, а не по обвинение от частно лице. Магистратите имат функционален имунитет. Той е една от гаранциите за тяхната независимост и обективен признак за независимост. И тази форма на процесуална активност срещу магистрати, за която говорим с вас сега, не е нищо друго, освен злоупотреба с право. Злонамерено и тенденциозно се водят процеси от частен характер с цел причиняване на вреда и постигане на лична изгода от лица, които са страни по дела. Така се водят и дела срещу журналисти в рамките на резонната им дейност по информиране на обществото за новините от съдебната власт.

– Знам от опит това. И срещу мен от килията на един арестант са заведени две дела – гражданско и наказателно. И той е вечен ищец по стотици дела, повечето срещу магистрати.  

– Тези процеси следва да се считат за недопустимо посегателство, както срещу авторитета и независимостта на съдебната власт, така и срещу свободата на словото и професията на журналиста.

– Има искове по тия парадоксални дела, които изобилстват от цинизми и заплахи към ответника и към съда. Защо съдиите се занимават с тях, сякаш те са нещо нормално?
– Проблемът с недопустимия съдебен език беше обсъден от правната комисия на ВСС преди няколко дни. Исковата молба и жалбата да не се допускат и делото да се прекратява при използване на такъв език! – това беше една от идеите, която съветът разгледа с твърдото намерение срещу злоупотребата с право да бъдат предприети ефективни мерки.

– Безобразно е да се чете на глас в съдебна зала иск, от който ще се стреснат и изчервят вероятно и 40-те разбойници на Али Баба! Вие как смятате?
– Изглежда съдилищата проявяват излишна снизходителност и прекомерна толерантност, след като има стотици дела, образувани с явното намерение да се навреди някому. Разглеждането им се допуска, за да не се откаже правосъдие. Но никакъв оправдан интерес на оправомощения не се удовлетворява при упражняване на правото с такава цел. Това явление – да се оказва всевъзможен натиск върху магистратите, включително чрез недопустим език в процесуални документи, е скандално! То трябва да се пресече с усилията на ВСС и с промени в процесуалните закони. С искови молби, жалби и частни тъжби по дела, които съдържат хулителни и клеветнически твърдения, обиди, цинични изрази, насочени срещу магистрати и съдебни експерти, се извършва посегателство срещу независимостта на съдиите и авторитета на правосъдието! Често исковете, жалбите и тъжбите, които са пълни със злостни нападки, с клетви към съдията и близките му и със заплахи и клевети, са съпроводени с искания за отвод на съдията или на всички съдии от съответния съд. Така съдиите се подлагат на стрес – психически и емоционален, който е изпитание за тяхната безпристрастност и независимост. Поради естеството на работата си – решаване на правни спорове при сблъсък на противоречиви интереси – съдиите системно понасят неудобства и ограничения. Да, етичните правила изискват от тях висок праг търпимост на недоволство, критика, упреци, скандални и несправедливи изказвания. Към съдиите обаче няма изискване да понасят унижения и заплахи.

– Един вечен ищец и жалбоподател, който е и вечен подсъдим и обвиняем, свалил гащите си в залата и показал дирника си на съдията. Това, г-жо Имова, ми го разказа една млада адвокатка и се разплака. Нямало последствия за безобразника!
– Такива случаи на игнориране на правовия ред от лица със занижено правосъзнание, съчетано с неефективни, закъснели мерки или с бездействия на правоохранителните, правозащитните и правораздавателните органи, са ми известни от публикации и сигнали от колеги съдии, изпратени до ВСС. Аз няма да приема с равнодушие този феномен! Лица, известни на правосъдието с многобройните висящи срещу тях дела за престъпления против личността и собствеността на гражданите , злоупотребяват с правото си на защита, шиканират съдебните процеси и те не приключват с години. В това време тия лица продължават да се чувстват извън закона. Използват максимално правните възможности и слабите страни на процесуалните закони и прилагат всевъзможни способи за отлагане на процеса: от откровеното укриване, което отнема време за издирване, защото е задължително участието им в наказателните процеси за тежки престъпления – до формалните извинителни причини ( здравословни проблеми лични или на защитниците им, семейни трагедии, инциденти.) Делата се проточват с години и при това някои лица продължават с криминогенните си прояви, но и за тях осъждания не се произнасят. И лицата остават с чисто съдебно минало.

– Чисто съдебно минало?! И мръсно настояще. Това е…думи нямам!
– Това е последица, благоприятна за обвиняемите и неблагоприятна за обществото. Защото първите ще печелят делата срещу държавата, които водят за забавено правосъдие в Европейския съд по правата на човека. А гражданите, някои от които са жертви на техните престъпления, ще плащат присъдените им обезщетения. Ползвайки презумпцията за невиновност по проточилите се наказателни производства, системните нарушители на закона добиват самочувствие на недосегаеми и се превръщат в непримирими ищци срещу представители на съдебната власт и разследващи журналисти.

– Един от тия типове очевидно се забавлява, разхождайки се под охрана между килията и съдебните зали и забогатявайки от спечелените дела. Той забавлява и други затворници, като ги води за свидетели на страданията, които бил претърпял от споменаването на прякора му. На съдиите, които гледат тия дела или са ответници по тях, вероятно не им е забавно. Те защо търпят тогава тая гавра със самите тях и с правосъдието в България?
– Тревогата за пошлостта, която трови обществения морал, е голяма! Аз няма да коментирам висящи съдебни производства, защото е недопустимо преди постановяването на окончателния съдебен акт да се анализират действията на съда. Но смятам, че когато едно лице се идентифицира с утвърден от самия него в обществото прякор, то употребата на този прякор от трети лица спрямо него не следва да се счита за поведение, засягащо личната му чест и достойнство, тоест за обида. При разглеждането и решаването на делата съдиите са длъжни да спазват всички стандарти за независим и безпристрастен процес. Когато са и ответници или обвиняеми по дела, заведени от страни в процесите, които са им случайно разпределени за разглеждане, те трябва законосъобразно да се отвеждат от тях. И практиката е точно такава. Но тревогата е, че правото на отвод се упражнява недобросъвестно, като гавра, извън предназначението на този институт на процесуалното право. Често то е преднамерено и изкуствено предизвикано, като цели отстраняването на конкретен съдия от процеса. Като последица се нарушава принципът за случаен подбор на съдия-докладчик и се минира справедливостта на процеса. Този подход не само руши доверието на непредубедения наблюдател към обективната безпристрастност на съдията, но и предизвиква дисбаланс в натовареността на едни съдии спрямо други и основателно недоволство сред магистратите.

– Въпросът е защо този номер минава? В спецсъда разговарях с една чистачка за един рецидивист, известен с това, че отвежда всеки прокурор и съдия, който го погне за деянията му. „Свършиха се магистратите, остава аз да го погна с метлата“, смееше се жената.
– Това, което вие наричате „номер“, ние наричаме „Модела Добрев“. „Лорда“ Момчил Добрев и подобните му подават различни оплаквания срещу съдиите, а след това им правят отводи или ги принуждават да си правят самоотводи. Подобни отводи са неоснователни. Извършващите юридическата дейност трябва да спазват правилата на логиката, за да вземат правилни решения. Отводът е правомерен и обоснован, когато той самият и основанието за него се намират в съотношение „причина-следствие“ – когато искането за отвод е логично обусловено от фактическо обстоятелство, възникнало независимо и самостоятелно преди или в най-добрия случай едновременно със следствието. Това обстоятелство създава съмнението, че съдията е пристрастен и предубеден. Следствието не може да предхожда причината. А при „модела Добрев“ е точно обратното. Първо се появява замисълът да се поиска отвод, а после се създава причината. И тъй като липсва причина, лицето изкуствено и целенасочено я създава, като подава някакво оплакване или сигнал срещу съдията – например в НАП, в съда или прокуратурата, за да може да я заяви после, че съдията е заинтересован.

Логически абсурд е причината да се създава след следствието. Тезисът –предметът на доказване не може да се поставя пред аргумента – обстоятелството, служещо за доказване. Тезисът е извод от аргумента. Не се допуска доказване на тезиса с преднамерено и изкуствено предизвикани аргументи. Логиката забранява подобни конструкции, защото са неправилни и вредни, и водят до неверни изводи и погрешни решения. Те напомнят оня анекдот, в който една баба на село се молела всеки ден лъвове и тигри да не изядат козичката й. Веднъж я чул неин съселянин и й казал: – Молитвите ти са безсмислени, защото в България тигри и лъвове няма. Ето, виждаш ли – рекла бабата – значи молбите ми дават резултат!

– Хубава работа!
– Впрочем, вие грешите, ако мислите, че съдиите не се противопоставят на тази гавра със самите тях и с правосъдието в България. Те са наясно с дефинирането на проблема като злоупотреба с право. Във ВСС се търси разрешение на тоя проблем, който те самите поставят. Още в началото на 2018 г. Комисията по правни и институционални въпроси отправи искане до органите на съдебната власт – за предложения за законодателни промени във връзка с недопустимия съдебен език в процесуалните документи и свързаните с това отводи, както и с други форми на злоупотреба с права по граждански и наказателни дела. През април тези предложения, както и отговорите от Европейската мрежа на съдебните съвети, бяха изпратени в Министерство на правосъдието – за иницииране на промени в законодателството. Докато не се състоят тези промени, злоупотребата ще се мултиплицира.

– А дотогава? Съдиите ще стоят със скръстени ръце пред гаврата с правото, така ли?
– Аз мисля, че и в сега действащата правна уредба са налице законови форми за противопоставяне на злоупотребата с право. Съдиите могат да прилагат сега действащите процесуални способи срещу недобросъвестните страни по делата. Да бъдат по-смели и решителни! Член 3 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) предписва съдът да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права. Когато от исковата молба може да се направи извод за недобросъвестност, тя е нередовна по смисъла на чл. 127 и чл. 129 от ГПК – тя е недопустима по смисъла на чл. 130 ГПК. Няма пречка съдът да приложи и процедурните правила за работата на евросъда по правата на човека. Според чл. 35,&3, б.“а“от европейската конвенцията за правата на човека, жалбата е недопустима, ако с нея се преследват недобросъвестни цели и когато е написана на оскърбителен, заплашителен, провокативен език, надхвърлящ легитимната форма на изразяване пред съд. Необоснованите отводи ще се сведат до минимум, ако причините за тях се основават на реални, проверими и достоверни факти, а не например само на обстоятелството, че е проявено недоверие към съдията или към съдебната система, или са създадени преднамерени основания за това. Злоупотребата с други процесуални права също може да бъде ограничена. Например, с налагането на по-високи глоби за шиканиране на процеса. С отстраняване от съдебната зала при непристойно поведение. Със сигнализиране на полицията и прокуратурата за хулигански прояви и санкциониране по Указа за дребното хулиганство, а при по-тежки посегателства и по реда на Бързото производство по Глава ХХVI по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и в наказателни процеси по общия ред .

– А по етичния кодекс?
– Според етичните стандарти поначало е желателно съдиите да имат висок праг на търпимост срещу критика, нападки и злостни обвинения, които сами по себе си да не ги насърчават към незабавни отводи. Когато нападките са неверни, неистински и непреднамерени, те не биха разрушили обективната безпристрастност на магистратите. Но това не означава, че съдиите трябва винаги да са пасивни потърпевши от злонамерените и необосновани критики, особено при натиск, хули и позорящи ги неверни клеветнически обстоятелства. Системните злостни атаки срещу съдии и техни близки трябва да намерят отпор и противодействие чрез солидарност и съпричастност в магистратската общност. Да бранят личната независимост на магистратите и авторитета на правосъдието, са длъжни и административните ръководители в съдебната власт. При драстични или системни нападки, засягащи устоите на независимостта на правосъдието, са задължени да се намесват и колегиите при ВСС – тяхната функцията е да отстояват независимостта и авторитета на съда и прокуратурата.

Що се отнася до зачестилите посегателства срещу свободното слово, действащото законодателство защитава упражняващите журналистическата професия срещу ограничаване конституционното им право да събират и разпространяват информация . Защитава ги от злостни нападки, целящи сплашване и смразяващ ефект. Но правосъдието у нас трябва да завиши чувствителността си към тях. И своевременно и пропорционално на тежестта на нарушенията да прилага закона в защита на личността и правата на представителите на четвъртата власт.

– В американските филми съдията удря с чукчето и казва:„Няма да позволя това! Напуснете веднага моята зала!“ Натъжавам се, като сравня неговото самочувствие с унижението на българската съдийка Виржиния Петрова, на която подсъдимият с екзотичния прякор викна ( с извинение) в залата: „Да ти го туря в устата!“ После нейна колежка го оправда за това. Вашият коментар?
– Това е мерзка хулиганска постъпка, осъществена с изключителна дързост и цинизъм. Освен сама по себе си, тя е особено възмутителна за обществото, защото е извършена в храма на правото – съдебната зала. И защото е спрямо жена, облечена в тога. И защото зад нея се намира гербът на България. Следвало е прокуратурата да привлече дееца по чл. 325, ал. 2 НК. Подобно бездействие е непростимо.

– Злоупотреба с право, и то скандална, има не само у нас, а и в други държави, ако не греша?
– „Правото завършва там, където започва злоупотребата с права“- тази сентенция е на френският цивилист Марсел Платиньол. Българската Конституция в чл. 57 прокламира неотменимост на основните права на гражданите, но и обявява за недопустима злоупотребата с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява правата и законните интереси на други. Злоупотреба с право е зловредното му упражняване, различно от целта, за която е създадено. Примерите, посочени от вас, са грубо нарушение на предоставени от закона субективни права, каквото и правото на иск.

В правната доктрина злоупотребата с права е разглеждана първоначално с проява в гражданския процес и гражданското право, след което се признава и злоупотребата с правото на защита и в наказателния процес. В гражданското право – правото на иск е публично признато от закона и не зависи от допустимостта или основателността на иска. То е правомерно действие, когато е добросъвестно упражнено. И обратното, недобросъвестно е упражнено тогава, когато ищецът знае, че няма нарушено право, но предявява иск с цел да причини вреда или други неблагоприятни последици на насрещната страна или с цел да извлече някаква облага. Когато последица от шиканьозното водене на делото е виновно причинена вреда на противната страна, злоупотребата с право прераства в граждански деликт, от който произтича правото на пълна обезвреда за претърпялата вреда страна в процеса. И обратното, когато недопустимият или неоснователен иск не е предявен поради недобросъвестност, т.е. той е резултат на правомерно действие – тогава ищецът поема само отговорността за сторените в процеса разноски. Злоупотреба с право е и използването на език на вражда и омраза срещу съда и неговите решения в сезиращите го процесуални документи. Използването на такъв език е несъвместимо с търсената от страните и дължима от съда защита, поради което нарушава принципа на добросъвестност по чл. 3 от ГПК.

– А няма ли ефективна законова забрана за злоупотребата с права?
– Принципът на забраната за злоупотреба с права е прокламиран в чл. 57, ал.1 от Конституцията, както и в чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Съгласно чл. 35, &3, б.“а“от конвенцията, недопустима е всяка жалба, която представлява злоупотреба с право на жалба. Злоупотребата може да се осъществи в описаните в конвенцията форми, като например: „подвеждане на съда“,„обиден език“ и когато жалбата „е лишена от реална цел“.

– Като съдия вие сте наблюдавала отблизо навярно какви ли не злоупотреби с процесуални права?
Злоупотреба с право в наказателния процес има при недобросъвестно упражняване от страните на признати от закона процесуални права. Шиканиране на процеса е, когато адвокатът и подсъдимият се договорят да се редуват в представянето на уважителни причини: веднъж защитникът ще е болен, друг път – подсъдимият. Но с редовни болнични листове. Съдът е принуден да отложи делото. После следва явяване на защитника в друг съдебен район, по друго дело, след това пътуване, участие в семинар, отпуск и прочие. Визирам случаите, когато както „заболяването“, така и пътуването обективно не са представлявали пречка за явяване в зала, но формалното основание е налице. В други случаи подсъдимият формално се отказва от услугите на избран от него адвокат, респективно – на назначен от съда служебен защитник и моли съда да си осигури друг адвокат, но прави това в съдебна зала, преди заседанието, не предварително. И съдът отлага делото, при това – нееднократно.

– Адвокатите са калпазаните, които шиканират делата. Това приказка на едро ли е, или е реалност?
– Несъмнено, относно наказателния процес злоупотребата е свързана с правото на защита. То е предназначено в интерес на справедливото правосъдие и е от значение за осигуряване състезателност и участие на страните при равни възможности в наказателния процес. Субект на правото на защита не е само обвиняемият, но и пострадалият, частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец. Когато някоя от страните, прикрита зад формално уважителни житейски причини, многократно и системно инициира отлагане на делото, когато без проверими и достоверни факти отвежда членове на съдебния състав, когато прави необосновани искания за събиране на неотносими доказателства, когато многократно се отказва от избран от нея или служебно назначен адвокат при необходима служебна защита и т.н., е налице злоупотреба с правото на защита. То цели препятстване на качественото, ефективно и навременно правосъдие и като краен резултат уврежда интересите на очакващите правосъдие.

– Аз се сещам за един- единствен случай , в който съдът наложи 1000 лв. глоба за протакане на дело. То беше за шофиране с алкохол, отлагано многократно, като подсъдимият – шефа на БНТ Каменаров, никога не се явяваше. „Това граничи със злоупотреба с право“, каза съдията от Софийски градски съд Руси Алексиев.
– Споделям безрезервно извода на съдия Алексиев.

– Злоупотреба с право ли е, когато някой подава до няколко юрисдикции няколко еднакви искови молби, с користната цел да избере след това желан от него съдия?
– Категорично да. Това действие е насочено към игнориране на случайното разпределение на делата и е съзнателна злоупотреба с правото. Защото се иска решаване на спорното материално право чрез собствен избор на съдия, а не чрез избора на случаен принцип , който законът е регламентирал съгласно чл. 9 от Закона за съдебната власт.

– А злоупотреба с право ли е, когато някой подаде до МВР сигнал за кражба, извършена от съседа му, примерно казано, която е измислил сам, без да се е състояла?
– Това е класически фактически състав на престъплението набедяване. Да, тук злоупотребата с право се превръща в деликт , който в случая изпълва и състав на престъпление по чл. 268 от НК.

– Има ли начин на злоупотребите с право да се сложи веднъж завинаги край? Или поне да се сведат в прилични граници?
– Предложенията на съдиите за промени в процесуалните закони, съответно в Закона за съдебната власт, са обединени от принципите за добросъвестност по чл.3 от ГПК и от принципа на забрана за злоупотреба с права по чл.57, ал.2 от Конституцията на България. Уместно е да се създадат изрични разпоредби в ГПК, НПК и АПК, в които да се предвиди недопустимост за разглеждане на отправени към съда писмени или устни изявления, съдържащи обиден и заплашителен съдебен език, характеризиращ се с враждебна реч, със слова на омразата – език, който засяга и правото на личността на добро име, и репутация, и руши авторитета и безпристрастността на правосъдието. Използването на такъв език следва да се обяви за нарушаване на принципа на добросъвестност, върху който е изградено упражняването на субективните права от техните титуляри. Като неблагоприятна последица от недобросъвестно упражняване на субективни права на иск и жалба чрез нарушаване на тези изисквания за законовата им форма, следва да бъде предвидена възможност съдът да връща процесуалните документи на подателя. Това ще действа предупредително и възпиращо за неправомерните податели и ще ограничи преднамерените, принудителни отводи сред съдиите. А по отношение на хулиганските прояви в съдебните зали, действащото законодателство създава широка възможност за реакция: от търсене на административна отговорност до търсене на строга наказателна отговорност от хулиганите.

Нашият гост
Вероника Имова е родена в София. Завършила е Юридическия факултет на СУ „Кл.Охридски“ през 1980 г. Професионалният й опит е натрупан в съда: младши съдия (1982-1984), съдия в Софийския районен съд, в Софийския градски съд и в наказателната колегия на Върховния касационен съд (1984-2017). От октомври м.г. е член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. НАЙ ГОЛЕМИТЕ ЦИНИЦИ СА ТЕЗИ ДЪРТИ ЛЕЛКИ КОЙТО ИЗКРИВЯВАТ ЗАКОНА И СЪЗДАВАТ СЪДЕБНАТА МАФИЯ ГНИЛИТЕ ЯБЪЛКИ ТАЗИ Е ЕДНА ОТ ТЯХ.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.