От бункери до древни пещери се ползват за убежища

Съвременните укрития имат ресторанти, кина и болници

Страстта към пещерите е останала в човека от древни времена. През цялата история на развитието на цивилизацията хората търсят под земята безопасно място. По света има много древни подземни градове, катакомби и пещери. Някои от тях са построени преди хиляди години, други са доста по-съвременни. Каним ви на кратко пътешествие. Нека изследваме някои невероятни селища под земната повърхност - от древни убежища до бункери от времето на Студената война.

Деринкую

Вулканичните скали в региона Кападокия в Турция са покрити с мрежа от различни подземни градове, но може би никой от тях не е толкова обширен и впечатляващ, колкото Деринкую. Този комплекс от лабиринти датира от около 8 век пр.н.е. и най-вероятно е построен, за да служи като убежище по време на войни и нашествия.

18-етажният „метрополис“ е цял град, който съдържа вентилационни шахти, кладенци, кухни, маслени преси, бани, винарни и жилищно пространство за около 20 000 души. При заплаха от атака всяко ниво на града може да бъде запечатано с монолитни каменни врати.

Историците смятат, че хетите или фригийците са сред най-ранните строители на Деринкую, но по-късно той е зает и разширен от други групи, включително християни от византийската епоха, които оставят колекция от подземни фрески и параклиси. Въпреки дългата си история, градът е открит за първи път едва през 60-те години на миналия век, когато местен жител се натъква на част от тунелите, докато реновира дома си.

Наурс

Разположен в северна Франция, подземният град Наурс включва три километра тунели и над 300 стаи - всички скрити на около 30 метра под гористо плато. Те се появяват на това място около трети век след Христа и са издълбани от работници в римска каменоломна, но по-късно мината е разширена в истински подземен град, след като местните започват да я използват като скривалище по време на войните и нашествията през Средновековието.

Подземието има достатъчно място за 3000 жители и включва собствени параклиси, конюшни, кладенци и пекарни. Впоследствие пещерите Наурс са затворени за десетилетия и след това отворени през 19 век като туристическа атракция. Те се превръщат в популярно място за разглеждане на забележителности от Първата световна война, а съвременните посетители могат да видят над 2000 графити, оставени от съюзнически войници, много от които се бият наблизо в известната битка при Сома.

Солната мина Величка

Полската солна мина Величка, известна още като „Подземната солна катедрала“, е масивен подземен комплекс от стаи, проходи и статуи, разположен в покрайнините на Краков. Историята се връща към 1200 г., когато миньорите за първи път отиват под земята в търсене на каменна сол. През следващите векове те постепенно превръщат мината в лабиринт от галерии и тунели, които се простират на дълбочина над 300 метра.

Когато не копаят „бяло злато“, работниците използват находищата на солни кристали в мината, за да създадат зашеметяваща колекция от параклиси, полилеи, статуи и барелефи, включително детайлна реплика на „Тайната вечеря“ на Да Винчи. Мината Величка спира да произвежда сол през 2007 г. след 700 години работа, но остава популярна туристическа атракция в Полша. Освен това е дом на спа и уелнес център, който използва тарапевтичните свойства на богатия на сол микроклимат на мината.

Бункер в Пекин

През 60-те и 70-те години на миналия век, с надвисналата заплаха от ядрена война, китайското правителство нарежда изграждането на гигантско убежище близо до Пекин. Предполага се, че укритието може да приюти около милион души за период до 4 месеца. Състои се от помещения и тунели, защитени от радиоактивни утайки, които са под земята на площ от няколко десетки квадратни километра.

Някои проходи са достатъчно големи, за да преминат танкове, докато в други се помещават специално построени училища, болници, складове за зърно и ресторанти. Има дори пързалка и кино с 1000 места. Въпреки че Пекинският бункер никога не е използван, неговите рушащи се тунели все още съществуват и днес, скрити под домовете и предприятията в града. Повечето от тях са зазидани, но за кратко са отворени като туристическа атракция в началото на 2000-те години.

Бърлингтън

В случай на ядрен удар от времето на Студената война най-важните членове на британското правителство трябва да се скрият в подземен комплекс от 14 хектара, разположен на 30 метра под село Коршам. Този „Бункер Бърлингтън“, както го наричат, е построен през 50-те години на миналия век от съществуващи тунели и кариери. Той съдържа офиси, кафетерии, телефонна централа, медицински съоръжения и спални помещения, всички предназначени да приютят британския министър-председател и около 4000 други ключови държавни служители при извънредна ситуация. Има дори собствено студио на BBC, което премиерът може да използва, за да се обърне към народа. Въпреки че никога не е използвано активно, съоръжението в Бърлингтън остава частично работещо до 2004 г., когато най-накрая е изведено от експлоатация и разсекретено.