Грузинската столица е основана преди 15 века

Възниква около лечебните серни бани, които могат да бъдат посетени и днес

От крепостта Нарикала е най-хубавата панорама

Грузинската столица Тбилиси е град като никой друг. Като че ли позната и достъпна за европееца, с всички удобства на цивилизацията, типични за Стария континент, изключително лесна за възприемане, а в същото време скрила в себе си много от тайните на изтока, кръстопът на различни религии, празник на живота, сцена на улични музиканти и на летящите грузинци в традиционните ресторанти, на вкусна храна и не на последно място на невероятно вино. Със сигурност повечето пътувания до Сакартвело, както местните наричат страната си, която целият свят познава като Грузия започват, завършват или поне преминават през столицата. И има защо.

Тбилиси е официално основан преди 15 века от грузинския цар Вахтанг I Горгасали, въпреки че и преди това на мястото е съществувало селище. Причина за разрастването на града са лековитите серни извори, в които и днес туристите с удоволствие си подаряват спа процедури, макар и в съседни хотели, а не в оригиналната сграда. На тях реално е кръстен и града, чието име означава “топло”. И Тбилиси е топъл във всяко отношение - заради климата, гостоприемството на хората и усещането, което остава дълго след като сте разопаковали багажа у дома. Естествено създаването на такъв древен и горд град не може да мине без легенда. Според нея царят тръгнал на лов, като по това време на мястото на днешен Тбилиси имало гъсти гори. Владетелят видял фазан и пуснал ловният си сокол след него. Птиците захванали неравна битка, соколът ранил фазанът смъртоносно, но “плячката” отвърнала на удара, потапяйки се с вкопчения си враг в горещите серни извори. Търсейки своя любим сокол царят открил серните извори и решил да основе град около тях.

Столицата на Грузия е изградена около двата бряга на река Мтквари, позната и с името Кура.

Тбилиси става столица на Грузия значително по-късно, през 1122 г. по времето на цар Давид строителя, който е известен като обединителят на страната и чиято статуя и днес се извисява в близост до Стария град, построен през ранното Средновековие - най-атрактивното място за посещение в Тбилиси. Именно на неговата площ от 2 квадратни километра се намират по-голяма част от забележителностите, които си струва да посетите.

Пешеходният стъклен Мост на мира е открит през 2010 г. и е с дължина от 156 метра.

Обичайно туровете в Стария град започват от църквата “Света Богородица Метехи”, издигната над река Мтквари, която за чужденците носи и хумористично приеманото от българите име Кура. Църквата се намира на мястото, за което историците вярват, макар и да нямат твърди доказателства, че се е намирал замъкът на владетелите на Тбилиси, който е разрушаван неколкократно през вековете и възстановяван преди окончателно да бъде сринат със земята. Подобна е и съдбата на църквата, която оригинално е построена през 5-ти век, а основната част, която може да се разгледа днес е от 12-13 век, като е реставрирана допълнително няколко пъти между 17 и 19 век. Църквата е кръстокуполна, входът и е от запад и първоначално и изградена от камък, а при възстановяването е използвана и тухла. Грузинците са изключително религиозни затова и в тази църква, както и в повечето християнски храмове в страната, за да пристъпят в нея жените трябва да са задължително с пола и шал около главата. Ако нямате собствени не е голям проблем, защото можете да вземете за временно ползване от входа на църквата напълно безплатно. Освен десетки църкви в Тбилиси - православни, арменски и католически, в града има още две синагоги и джамия, която е уникална с това, че е единствената в света, в която се молят редом сунити и шиити.

Старият град на Тбилиси е приятно място за разходка, хапване, пазаруване и слушане на модерна местна музика от улични музиканти.

В близост до църквата е и лифтът до крепостта Нарикала, от която се открива най-впечатляващата панорама към Тбилиси и която денем и нощем е посещавана от туристи и местни като място за разходка и раздумка. Цената за ползване на лифта е 2 лари или около 1,35 лева и местните често го използват като градски транспорт, за да не им се налага да се катерят по стръмните склонове.

Крепостта Нарикала се състои от две оградени секции на стръмен хълм между серните бани и ботаническите градини на Тбилиси. Според легендата е изградена от царя, основал града Вахтанг I Горгасали от едно от двете древния кралства Иберия, които с обединението си формират съвременна Грузия. Тъй като Тбилиси реално обаче е обитаван от около 4000 години преди Христа, преди това на същото място е имало и други твърдини, като тази на владетеля Вараз-Бакур от 4-ти век. Крепостта сменяла владетелите си през вековете - перси, монголци, омаяди, а те променяли облика ѝ. Това, което днес виждат туристите е основно построено през 16-17 век. От крепостта се стига и до Ботаническата градина на грузинската столица.

В историческия музей на Тбилиси можете да разгледате майсторски изработени предмети от злато, датирани от 3500 г. преди Христа до 20-ти век.

В близост до мястото, от което слизате от лифта, на хълма Сололаки, се намира и паметникът на “Майка Грузия”, издигнат през 1958 г. по повод 1500 години от основаването на Тбилиси. Символизира грузинския национален характер - в едната си ръка статуята държи меч, а в другата - бокал с вино.

Сред забележителностите на грузинската столица са булевард Руставели, около който са разположени по-важните публични сгради, катедралата “Света Троица”, стъкленият мост на мира над река Мтквари, Президентския дворец, базар Мейдан със старинните стоки и сувенири, историческият музей, чиито златни съкровища несъмнено ще ви смаят.

С него светицата покръстила Грузия през 4-ти век 

Кръстът на Св. Нино се пази в катедралата Сиони

Завързала лозовите пръчки с косите си

В църквите на Грузия жените задължително влизат с пола и забрадка на главата.

Една от най-големите светини на Грузия - кръстът на Св. Нино, с който тя покръстила Грузия в началото на 4-ти век, се пази в катедралата Сиони в Тбилиси. Изграждането и започва през 6-ти и завършва през 7-ми век. Днес катедралата е седалище на католикоса - патриарха на грузинската християнска църква.

Света Нино, която е родом от Кападокия и роднина на Св. Георги, била изпратена от Богородица след сън, в който ѝ се явява Божията майка, в земите на днешна Грузия, за да проповядва християнството в тях и да покръстри страната. Както е известно, мисията ѝ е успешна и в началото на 4-ти век Грузия става първата държава в света, приела официално християнството за своя религия и единствената покръстена от жена.

Богородица чудотворно изпраща кръст от две лозови пръчки на Св. Нино, която е у нас се почита и като Св. Нина, а на Запад като Кристина, в отговор на терзанията ѝ дали ще се справи с мисията да покръсти цяла страна, при условие че е сама жена. Св. Нино завързва двете пръчки с косите си и се отправила към непознатата ѝ Мцхета, тогава столица на Грузия, за да изпълни трудната мисия. Първоначално кръстът бил пазен в Мцхета, като по време на различните нашествия от араби, персийци, монголи и османци го криели на различни места в страната, а през 18-ти век и в Русия. Докато Грузия е в пределите на Руската империя цар Александър I го дарява на Тбилиси, където и до днес се съхранява в Сионската катедрала.

И ако вече сте си представили импозантна огромна и много украсена катедрала, бъркате. Църквата, наречена така, всъщност е съвсем скромна. Според поверието в нея се пази и черепът на Тома Неверни, но той не може да бъде видян от молители и туристи, защото е положен скрит от очите им. Могат да го видят само със силата на вярата, нещо което за Тома Неверни е било трудно и той е държал да пипне раните на Христос, за да повярва в неговото възкресение.

В Стария град се намира и античната действаща църква “Света Богородица”, построена по време на управлението на Дача Уджармели, наследник на Вахтанг Горгасали през 4 век. Вратите на църквата Анчисхати са украсени с традиционен грузински кръст, подобен на този, направен от Св. Нино. В нея дълго се е съхранявала икона с образа на Спасителя със сребърен обков, преместена от катедралата Анчи в Тбилиси. От съображения за сигурност в края на 19 век иконата е преместена и днес може да бъде видяна в Музея на изящните изкуства на Грузия.

Хачапури, хинкали и шашлици са най-известните местни храни 

Опитайте сладолед от вино

Сладкият салам чурчхела се прави от гроздов сок и ядки

Чурхчела е един от най-типичните сладки десерти, направен от ядки и сгъстен гроздов сироп.

В Стария град на Тбилиси на много места се продава сладолед от вино, като дори можете да изберете сорта, от който е направен десерта - киндзмараули, саперави, мукузани и така нататък. Но това е само едно от многото неща, които трябва да пробвате от грузинската кухня докато сте в Тбилиси. Ако не сте фен на пресния кориандър - поръчвайте ястия, в които подправката може да бъде добавена допълнително пожелание, а не се използва още при приготвянето. На мен лично вкусът ми допада, но много от българите не са му фенове.

Едно от най-типичните грузински ястия е хинкали.

Като цяло грузинската кухня е богата на подправки. Определено най-популярни сред туристите са хачапури с различните им разновидности според формата и пълнежа- тестени изделия със сирене, месо или зелении, както и шашлиците - огромни шишове от различни мръвки, както и хинкали - пълнени бохчи от тесто с пълнеж от кайма, билки и сос.

В Грузия всеки регион прави свое собствено сирене, но определено най-известното е сулугуни - полумеко сирене. Освен това можете да пробвате и яхнии с месо варено на бавен огън като харчо или чакапули. Харчо е гъста месна яхния с домати, подправки и местното къри, което съдържа невен. Чакапули е по-лека и по-течна версия, в която се добавя бяло вино и сос от сини сливи. Пхали е студено вегетарианско предястие, направено със зеленчуци на основата на орехова паста и гарнирано със зърна от нар.

Задължително е пробването и на чурчхела или както често се нарича сладък салам. Десертът е направен от обелени и нанизани орехови, лешникови или други ядки, залети с петмез, най-често с гроздов сок и подсладени с мед. Цветовете и ароматите им са различни, но със сигурност десертите са много вкусни. Това е и един от най-предпочитаните от туристите подаръци за близките у дома. Традицията по направата на чурчхела датира поне от 8 век насам.