Топфинансистът Бисер Манолов пред Труд News: Дигиталното евро тази година ще стане факт

Европейската централна банка неотдавна повиши за пореден път лихвите, като даде заявка, че тази политика ще продължи и през следващите месеци. Наред с това ЕЦБ работи по проект за въвеждане на дигитално евро. В България имаше скандал, свързан с NEXO. С въпроси какво ще се случи с лихвите, какъв ще бъде курсът на долара, кога ще може да използване дигитално евро и какво е бъдещето на криптовалутите се обърнахме към топфинансиста Бисер Манолов.

- Г-н Манолов, преди няколко дни Европейската централна банка отново повиши лихвите. Според Вас докога ЕЦБ ще вдига лихвите?
- Това е интересен въпрос с оглед последните действия от страна на Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка. Бяхме свикнали, че те действат и коментират почти по един идентичен начин паричните си политики. Този път Джей Пауел и Кристин Лагард се разминаха в очакванията си за развитието на инфлацията до края на годината. Шефът на ФЕД вече откровено говори за овладяване на инфлацията и намекна, че са към края на агресивното повишаване на лихвените проценти, докато г-жа Лагард бе категорична, че инфлацията остава прекалено висока и ЕЦБ ще запази курса си на лихвени покачвания за неопределен период от време. В този смисъл през първото полугодие на 2023 година битката с инфлацията в Европа ще продължи.

- Кога в България ще видим покачване на лихвите? Очаквате ли да има ръст на лошите кредити?
- В България вече имаме покачване на лихвените проценти, но трябва да направим една отметка - само по кредитите. Странно защо, банките продължават своята необяснима пасивност по отношение на лихвите по депозитите, което може да им изиграе лош номер. По отношение на лошите кредите - да очаквам ръст, особено в строителството. Видимо е, че в момента пазарът на недвижими имоти е в затишие. Има отдръпване на купувачите, което ще доведе до известни катаклизми. Каква ще бъде тяхната амплитуда е дълга тема, но зависи най-вече от състоянието на икономиката, което ще рефлектира и при строителните предприемачи, които не са си направили добре сметките.

- Може ли да очакваме покачване на лихвите и по депозитите?
- Отговорих на този въпрос вече, но мога да добавя още нещо - българите са изключително консервативни по отношение на инвестирането в различни финансови продукти. Депозитите продължават да бъдат предпочитаната форма и това изобщо не означава, че това е нещо негативно. В условия на турбуленции и несигурност това, определено е най-печелившата инвестиция. За 2022 година депозитите „бият“ над 80% от мениджърите на хедж фондове. Разбирам интереса на банките да не плащат адекватни лихви по депозитите, но това определено не е правилна политика по отношение на клиентите им, меко казано.

- Влизането ни в еврозоната може ли да стимулира покачването на доходите в страната или просто няма да обменяме валута, като ходим до Гърция?
- Вижте, това не е толкова елементарна тема, по която може да се отговори с няколко думи. Бих желал членството ни в еврозоната да бъде прието като част от нашата цялостна политика по национална сигурност, която има четири елемента - участие във военен съюз, политически, икономически и монетарен. Бих казал, че при евентуалното членство в еврозоната ние „изнасяме“ политическия риск от управлението на публичните ни финанси. Какво означава това? Знаете, че вече сме в цикъл на перманентни бюджетни дефицити, които се финансират съответно с емисия на държавни облигации. Политическата нестабилност, породена от невъзможността да се състави редовно правителство, изважда популизма активно на преден план и политиците най-безотговорно обещават все повече и повече държавни харчове, което определено може да дестабилизира финансовата ни стабилност. Не, евентуалното членство няма да доведе директно до повишаване на доходите, но със сигурност това ще доведе до по-голямо спокойствие за бизнеса по отношение на финансовата стабилност и със сигурност ще бъде правилната крачка за привличане на чуждестранни инвеститори в икономиката ни. Изключително неправилно стабилността на валутния борд се разглежда само по отношение на устойчивостта на курса евро/лев. Мисля, че влошаването на ликвидността на вторичния пазар на ДЦК при дадени обстоятелства е много по-опасна за финансовата стабилност. Знаете, че на финансовия пазар в страната липсва кредитор от последна инстанция. Членството ни в еврозоната решава този проблем. Странно ми е мълчанието на бизнес организациите по темата.

- Ако България влезе в еврозоната от началото на 2024 г., хората и фирмите ще имат по-лесен достъп до кредити, както и правителството. Смятате ли, че това ще доведе до покачване на инфлацията през следващите няколко години?
- Това са легенди, раздухвани от популистките политически партии, които имат нездрави интереси по отношение на фундаменталната посока на развитие на страната. Видяхте колко шум се вдигна за инфлацията около приемането на Хърватия в еврозоната и какво се оказа финално. Да, има технически покачване на цените, но то се движи в рамките на 0,2%-1%. По отношение на фирмите - да, ще имаме значително облекчаване на условията по кредитирането поради поевтиняване на финансовия ресурс като цяло.

- В Хърватия правителството започна да предприема мерки срещу закръгляване на цените нагоре след като страната влезе в еврозоната и след като някои вече вдигнаха цените. Възможно ли е да бъдат взети мерки предварително, така че това да не се случи в България?
- Вижте, чисто спекулативното поведение на някои търговци в тази ситуация не може да се изключи. Видяхме, че става въпрос за краткосрочни ценови флуктуации. Там където има нормални пазарни икономически взаимоотношения такива ексцесии бързо биват компенсирани. Аз не мисля, че държавата трябва да се намесва активно в процеса на формиране на цените. Държавата единствено трябва да съблюдава спазване на правилата на играта от страна на всички участници.

- През миналата година курсът на еврото падна под нивото от едно евро за долар. На какво се дължеше това?
- Винаги, когато има глобално напрежение, било то икономически или политическо, доларът се покачва поради статутът му на глобална резервна валута. От друга страна централната банка на САЩ започна една идея по-рано битката си с инфлацията и доста по-агресивно в сравнение с останалите големи централни банки и като следствие видяхме почти рекордни нива на долара спрямо еврото.

- Какви са очакванията ви за курса на долара през настоящата година?
- Не виждам как доларът ще се обезцени рязко спрямо еврото, при условие, че имаме 2% по-високи лихви на зелените пари спрямо еврото. Единственият вариант за рязка обезценка на долара е избягването на глобалната рецесия или спиране на войната в Украйна. И двете събития са малко вероятни. Спрямо българския лев ми се струва, че ще се движим в границите 1,70-1,90 лв. за долар.

- Какво представляват криптовалутите?
- Знам, че популярното наименование на дигиталните активи е криптовалути, но то е неправилно. Нека компромисно да използваме наименованието крипто активи. Ще се опитам да обясня на по-популярен език какво означават крипто активите. Това са дигитални единици, които се съхраняват в електронни портфейли (флашка, телефон, интернет платформи) и могат да бъдат използвани за разплащания (въпреки, че не са класически валути), за ползване на услуги, а така също удостоверяват права на собственост или патент. Ще се опитам да опростя определението още повече - това са дигитални единици, които са носители на криптирана (кодирана) информация, която има определена пазарна стойност за дадени ползватели на интернет.

- Има ли регулация на пазара на криптовалути и необходима ли е такава?
- Да, разбира се, че има. В различните юрисдикции има различно третиране на крипто активите. Примерно, в САЩ законодателството ги определя като токени, които удостоверяват собственост. Това е поради приетият там DLT закон (distributed lager technology). В повечето европейски държави се говори единствено за „виртуални валути“, включително и в България, без да се дава определение, но трябва да се знае, че финансовите приходи от търговия с дигитални активи се облага с данък. Мисля, че през 2023 година ще видим много законодателни промени по отношение на крипто активите и това е свързано най-вече с появата на дигиталното евро и дигиталния долар. Това са изключително напреднали проекти и смятам, че през тази година ще станем свидетели на тяхното реализиране. Казано най-ясно как те ще повлияят на всеки един от нас - това означава, че даже и да нямате банкова сметка вие ще може да използвате банкови услуги. Звучи много странно, но това ще бъде факт. Знаете ли, че в Европа има 40 мил. човека, които имат право на банкови услуги, но са лишени от тяхното ползване, поради различни дискриминационни причини.

- Криптовалутите повече като инвестиция ли се използват или за прикриване на незаконни сделки?
- Крипто активите са много по-лесно проследими от разплащанията с фиатни (традиционни) валути, тъй като всяка една транзакция се запазва в публичен регистър със свободен достъп. Това е една легенда, която се разпространява фриволно от хората, които няма познания по темата. Не трябва да има съмнение, че те са бъдещето на финансовата система. Не казвам, че няма да има промени и адаптиране, но е факт, че над 90% от централните банки разработват различни проекти, свързани с дигиталните валути.

- Какви са прогнозите ви за криптовалутите, сред като в САЩ няколко криптоборси фалират, а в България има скандал с NEXO?
- Както вече казах - отиваме към съществени регулации. По отношение на САЩ и NEXO бих казал следното. В САЩ има много чувствително отношение към всички лихвоносни финансови инструменти. По презумпция те се приемат като депозити, а това е свещената крава на американската банкова система. Всеки потребител в САЩ знае, че щом става въпрос за депозит той автоматично получава застраховка от FDIC (Federal Deposit Insurance Cooperation), т. е депозит там означава застрахован продукт. Точно поради тази причина всяка една институция, която предлага лихвоносни инструменти, трябва да премине през лицензионен режим. Това изцяло касае и крипто сектора.

- В какво е най-добре хората да инвестират парите си - в акции, в имоти, в злато или нещо друго?
 -Аз съм давал препоръки от страниците на вашия вестник, но този път ще променя съвета си и няма да дам конкретика. Всеки има различно ниво на „рисков апетит“. Хората разбират риска по различен начин. Съветът ми е да се инвестира единствено във финансови инструменти и активи до нивото на разбиранията ви за приемлив риск. Оставете банковите консултанти настрани, ако те не могат да ви разяснят даден финансов продукт на достъпен за вас език. И, не забравяйте: „Никога не слагайте всички яйца в една кошница.“

Нашият гост

Бисер Манолов е водещ финансист и анализатор на пазарите у нас и в чужбина. Завършил е икономика в УНСС, има специализации в реномирани чуждестранни институции. Бил е главен дилър на Уникредит Булбанк, два мандата е бил председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. През 2015 година беше един от кандидатите за шеф на БНБ.