Доброволци съживяват културно-исторически ценности в Златица

Малки доброволци даряват време, знания и труд за благотворителна кауза. СУ “Паисий Хилендарски” в град Златица за поредна година прегръща инициативата “Дарете час”, популяризирайки място с културна значимост. Ученици и доброволци, в лицето на родителите, обръщат внимание на каменен мост “Новия Кемер”.

Децата от 1 “Б” клас с ръководител Павлина Божкова на златишкото училище подготвят рисунки и брошури на моста, построен през 1819 г. Днес е изоставен и потънал в шубраци от буковата гора. Наричан е още “Кадънин мост” или “Булин мост” заради народното предание, че е правен по заръка на богата златишка кадъна. Намира се на юг от Златица през Медетския проход в посока Панагюрски колони. По него до 1970 г. е минавал пътят, свързващ Златица и Панагюрище. Една от легендите гласи за намерено златно имане под централния камък на свода на моста. В средата на XX век още е използван и по него преминават автобуси от Панагюрище на път за Златица и София.

Мащабната кампания се организира за 13 поредна година от Национален алианс за работа с доброволци (НАРД), вдъхновена от обявяването на 2017 г. за Международна година на устойчивия туризъм за развитие. “Дарете час” е посветена на Международния ден на доброволеца, който се отбелязва на 5 декември. Целта на инициативата е привличане на доброволци, които в рамките на седмица да облагородят и популяризират място с културна, природна, археологическа значимост в родния им град. Участниците изпълняват пет стъпки: проучват информацията за различни обекти с интересна история и значимост, избират кой от всички да популяризират, като е препоръчително да се обърне внимание на непознат, дори занемарен обект, който има потенциал да се познава; набират се съмишленици, а от 1 до 8 декември 2017 г. – се реализира идеята, като се съживява мястото. Последното изискване е съставяне на кратка история за обекта и прилагане на снимки, за да бъде събрана информация в наръчник-пътеводител за скритите места из България.

Подбалканският град Златица е разположен в златишко-пирдопската долина, между Стара планина и Средна гора. През четвърти век е съществувал под римското име “Уллия Ауреа”. Латинското, както и българското наименование, произлиза от думата “злато”, тъй като северно от града са съществували галерии, в които римляните са добивали благородния метал. През Османско робство е населен почти изцяло от турци, които са изселени след Освобождението. Златица е един от четирите града (София, Търново и Пловдив), предложени за нова столица на България.

Една от известните забележителности в града е местността “Спасово кладенче”. През XIV век, в кървава битка с турците, загинал последният бранител на Златица – Спас войвода, а на мястото, където той паднал посечен, избликнал буен извор. Народът кръщава извора на негово име заради героичната му постъпка. Днес той е каптиран и е издигната чешма. Легендата гласи, че течащата вода там има целебна сила. При него е изграден и златишкият храм “Вознесение Господне”. 240 стъпала водят и до издигнатия параклис “Свети Спас”, в който вярващите палят свещи за здраве и благоденствие. Всяка година тълпи от хора се стичат на Спасовден, когато златичани празнуват празник на града.

Друг символ на градчето е Часовниковата кула, издигната през 1777 г. с височина близо 17 метра. Местните разказват, че часовникът, който бие на всеки кръгъл час, се чува в радиус от 7-9 километра. След Освобождението обаче, часовниковият механизъм бил свален и никой не знае в каква посока е отнесен, а покривната конструкция и зидовете започнали да се рушат. Едва през 1922 г. кулата е възстановена, а днес часовникът отново “съобщава” времето на всеки час.

Високо в планината на север от Златица има следи от каменни зидове, наричани Калето в местността “Голеш”. Днес над града се извисява самотна скала, известна като “Момина скала”. Възрастните хора разказват историята на красива млада девойка, доведена от болярската столица Търново при нейния чичо Салко войвода, защитник на Калето. Младото момиче препречило пътя на турски паша, който бил поразен от хубостта й и я поискал, като дар. Девойката забила скритата си кама в сърцето му и скочила от високата скала, намирайки смъртта си.

Апостолът на свободата Васил Левски основава през 1871 г. в Златишкия метох един от многобройните си тайни революционни комитети, служил и за скривалище на Дякона. Днес тази сграда с историческа значимост е пустееща и се руши от годините и времето, споделят златичани.

Културно историческо наследство за Златица е и Конака. Това е стара административна сграда, построена преди повече от 200 години. След Освобождението е била съдебна сграда и полицейски участък.

Златица има добре развита инфраструктура, през града преминава най-пряката жп и шосейна връзка от столицата за Черноморието. ЖП Гара Златица е построена през 1951 г. Първият влак по линията София – Бургас минава на 21 септември 1952 г. Първите пътници на влака са Вълко Червенков и членове на Министерския съвет. Златичани подаряват на тогавашния лидер на БКП овен.

В миналото Златица е наричана и Града на чешмите. Хората разказват, че някога там е имало 38 чешми от естествени източници, някои от които съществуват и до днес.

Ентусиазъм

Доброволец от Златица

Десислава Кантарджиева е доброволец от две години в кампанията “Дарете час” в Златица. Администрира фейсбук групата “Златица Кааза”, която има 642 члена. В нея ежедневно се пускат новини, истории и снимки от подбалканския град. Групата е много полезна както за местните жители, така и за напусналите родното място, които коментират с носталгия. С ентусиазъм търси, публикува, споделя, защото иска колкото се може повече хора да разберат за забележителностите, които заобикалят градчето. “Мисля, че всеки трябва да познава историята на родното си място и там, където му е сърцето, в случая за мен-Златица”, казва Деси пред “Труд”.