Ще стопират ли инфлацията повишените лихвени проценти, до какви нива ще бъдат повишени лихвите и как ще се отразят в България повишените лихвени проценти на Европейската централна банка? Отговор на тези въпроси потърсихме от финансиста Емил Хърсев. Попитахме го и удачно ли е в бюджета да се заложи по-голям дефицит и да се взимат заеми за изплащане на по-високи пенсии и заплати в администрацията.

- Господин Хърсев, Европейската централна банка (ЕЦБ) предприе увеличения на лихвените си проценти с цел стопиране на инфлацията. Според Вас до какви нива ще бъдат повишени лихвите?
- Както следва от последните изявления на президента на банката Кристин Лагард, ЕЦБ едва ли ще се стреми към бързо и сериозно увеличение. По-скоро си дава сметка, че увеличението на лихвите в същото време се явява спирачка не само на инфлацията, но и на икономическата активност, така че аз очаквам по-скоро предпазливи движения на ЕЦБ в тази посока. Вероятно след дългоочакваното увеличение ново едва ли ще последва или ще бъде съвсем минимално. Не мисля, че предстои някакъв бърз ръст на лихвените проценти през следващите месеци. Разбира се, инфлацията в еврозоната е съществена и ЕЦБ трябва да взема мерки за нейното успокояване. Струва ми се, че този процес вече стихва и това е надеждата, че следващо увеличение може да се избегне. Предполагам, че едно увеличение с 0,5, което е обявено от ЕЦБ ще е или последното, или предпоследното.

- Как действията на ЕЦБ ще се отразят на лихвите по депозитите и кредитите в България?
- Разбира се, ще ги увеличат. Естествено, лихвите са взаимосвързани помежду си и с увеличаването на процента, при който централната банка рефинансира търговските банки в еврозоната се качват всички останали лихвени проценти, включително и доходността по ценните книжа.

- Повишаването на лихвите ще се отрази на държавния дълг? Възможно ли е да има проблеми при пласирането на нови държавни ценни книжа на пазара в страната и чужбина?
- Ще се отрази доколкото ще се увеличи издръжката, в смисъл увеличаването на разходите е пряко следствие от увеличеното ниво на лихвените проценти. Що се отнася до достъпа до кредит, не мисля, че с увеличаване на лихвите ще намалее ресурсът, който държавите могат да ползват на финансовите пазари, само дето ще поскъпне. Това е отражението, което ще видим по отношение на дълговете на държавите. Разбира се, за онези държави които са свръхзадлъжнели в еврозоната - Испания, Франция, Италия, Белгия-това може да бъде много сериозен финансов проблем, изразяващ се в трудноконтролируемо увеличаване на държавния дълг За България непосредствен проблем не виждам, освен, че ще ни е по-скъпо да издържаме държавния дълг.

- Какви ще бъдат разходите за обслужване на държавния дълг?
- Никой не може да каже точно на какво ниво ще се задържат през следващата година лихвените проценти. Предполагам, че едно увеличение с 20% от сегашните ще е това, с което трябва да се работи.

- В настоящата ситуация удачно ли е в бюджета за има голям дефицит и да се взимат заеми за изплащане на по-високи пенсии и заплати в администрацията?
- Според мен задлъжняването е много опасно за държава, която е избрала паричният режим на валутен борд. Тази формула на отказ от парична политика в страната, означава, че държавата не може да ползва обичайните инструменти на финансиране от централната банка - нито от БНБ, нито от ЕЦБ. Трябва да бъдем безкрайно предпазливи със задлъжняването и струва ми се, че би трябвало да се търси един касово балансиран бюджет. От тая гледна точка илюзията, че ще можем да живеем на кредит би било по-добре да я забравим, защото тя е изключително опасна. Виждам един популизъм сред народното представителство, който отново ще ни доведе до дефицитен бюджет. Това, което беше прието - удължаването на бюджета, действащ в момента и занапред, означава автоматично запазване и на дефицита, т. е. увеличаване на дълга. Това за мен е опасно.

- Трябва ли при това положение да се увеличава минималната работна заплата, каквото искане има от синдикатите и от част от партиите в НС?
- Възнагражденията следват цените, т. е. трябва да се стремим към едно ниво на заплащане на труда в България, което да е конкурентно на останалите страни в ЕС. Увеличението на минималната заплата е политическо решение и трябва безкрайно внимателно да се правят стъпките към увеличението на един административен параметър, какъвто е минималната заплата. За мен най-опаснен в това отношение е стремежът към автоматично обвързване на минималната заплата, която има по-скоро административни функции, отколкото да е реален измерител на доходи на конкретни заети в икономиката лица. Все по-малко хора работят на минимална работна заплата. Това е параметър, с който се определят социални плащания, с който са обвързани, примерно, осигуровки и това е основното му значение. Този параметър има повече значение за разходите, отколкото за доходите на населението в България. С увеличаването на минималната работна заплата не следва автоматично и пропорционално увеличение на всички доходи в страната. От тази гледна точка е добре да се внимава и да не се правят резки движения. Че нивото на заплащане, ще следва нивото на цените, т. е. ще се увеличава е очевидно. И трябва да се увеличава. В противен случай, рискуваме да нямаме работна ръка в страната и включително да ерозира самата нация.

- Смятате ли, че високата инфлация в страната е резултат от нараснали разходи на производителите, или повишението на цените през последните месеци е инерционно и спекулативно - фирмите вдигат цените, защото и останалите на пазара го правят?
- Естествено това е инфлацията - нарастване на цените, разбира се това означава нарастване и на разходите и на производители и на потребители. Както е известно този инфлационен процес в голямата си част е внесен - увеличаването на цените на горивата автоматично доведе до ръст на цените на всичко, което се произвежда като се разходват горива и енергия. Отделно има много сериозен ръст на цените в сектора на храните. По цял свят се говори и за хранителна криза която е надвиснала и се очаква ръстът на цените на храните да бъде един от водещите фактори за продължаване на инфлацията, която Слава Богу, е с намаляващ темп. Така че не е наш роден проблем този. Внесен е. Виждаме двуцифрена инфлация в еврозоната. Инфлацията е част от икономиката. Това се случва, когато светът е в катаклизъм и пазарът няма как да не го отрази. Предполагам, че инфлацията ще бъде овладяна, всичко говори за това, че централните банки вземат мерки. Засега правителствата, за съжаление, продължават да водят доста хлабава фискална политика, наследена от годините на пандемия и рязко увеличаване на социалните разходи. Предполагам, че това ще бъде обуздано като процес.

- Високата инфлация в страната може ли да бъде пречка пред влизането ни в еврозоната, какво трябва да бъде направено за овладяване на инфлацията?
- Не мисля, че е бъде пречка, тъй като инфлацията не е висока в България, пък ниска в еврозоната както да речем в 90-те, или в началото на новото хилядолетие сме виждали такава рязка разлика между инфлацията в България и тази в еврозоната. Практически инфлацията у нас е съпоставима с инфлацията в еврозоната.

- Мненията за влизането ни в еврозоната са поляризирани - едните казват, че трябва да спазим плана за влизане през 2024 г., а другите са категорични, че е добре да се поизчака. Какво е вашето становище?
- Час по-скоро в еврозоната, всички останали съждения са лишени от аргументи. Няма аргумент срещу присъединяване към еврозоната. Всички страхове и опасения не се решават от това да седим във валутен борд. Ние сме свързани с еврото, независимо дали сме, или не сме в еврозоната. Това трябва да се разбере. Всички негативи, които носим от това обвързване от 1996 г. досега ги носим. Присъединяването може да ни донесе само позитиви.

- Бихте ли казал какви конкретно са позитивите от влизането ни в еврозоната през 2024 г.?
- Първо, наличие на кредитор от последна инстанция. Българските банки ще могат да бъдат рефинансирани при ЕЦБ както всички останали в еврозоната. Второ, възможността част от държавния дълг да се финансира са сметка на операции с ценни книжа на правителството на открития пазар в еврозоната, както и с пряко рефинансиране на държавни ценни книжа при ЕЦБ, така както се прави във всички останали страни. Това създава стабилност на банковата система, намалява ликвидните резерви, които банките трябва да държат и създава възможността при не дай боже, евентуални проблеми в отделни финансови институции да ползваме всички механизми и за защита на еврозоната. Всичко това го нямаме. Има и още предимства като намаляване на разходите за парично обръщение, намаляване на лихвения диференциал, т. е. ще изчезне разликата на лихвеното ниво на кредитите и депозитите в левове спрямо тези в евро. Просто ще преминем на пряко обръщение на резервната валута в страната, при което този диференциал изцяло ще изчезне. Освен това ще поевтинеят и кредитите в страната. Това е пряко следствие от всички предимства, които ще ползваме като част от еврозоната.
 
- Редица икономисти казаха, че при влизането ни в еврозоната банките ще имат по-голяма ликвидност, по-лесно ще може да бъдат пласирани държавни ценни книжа
- Да така е. Сега просто трябва да държат от всеки депозит, който получават една значително по-голяма част, примерно двойно повече, отколкото банките в еврозоната задържат.

- Основателни ли са опасенията, че всичко това може да доведе до увеличаване на държавния дълг и на инфлацията?
- Не е необходимо да доведе до увеличаване на държавния дълг. Държавният дълг се контролира от парламента и от дефицита в бюджета. Ако имаме балансиран бюджет до увеличаване на държавния дълг няма да се стигне. Както виждате държавният дълг може да се увеличава доста сериозно и без да сме в еврозоната. Т. е. няма пряка връзка. Това, че държавата ще има по-лесен достъп до кредити, не означава да се ползва този достъп.

- Част от критиките срещу влизането ни в еврозоната са, че не винаги решенията на ЕЦБ ще бъдат добри за България, което също ще доведе до по-висока инфлация. Така ли е наистина?
- Да, не винаги ще бъдат добри за България. Те и в момента не винаги са добри за България и автоматично се отразяват. Няма разлика дали ще сме вътре или вън от еврозоната. Отразяват се еднакво от 1996 г. до сега. С това, че няма да влезем в еврозоната няма да се спасим от това, примерно увеличаването на лихвите в еврозоната да не ни влияе.

- В Плана за възстановяване и устойчивост са поети много ангажименти, които трябва да бъдат изпълнени, за да получим предвидените в него пари. Смятате ли, че си заслужава да затворим въглищните електроцентрали, за да получим парите по Плана?
- Не мисля, че тази форма на изнудване (цитирам унгарския премиер Виктор Орбан, който така го нарече) с обвързване на една финансова програма, която има съвършено друга цел с конкретни политически ангажименти, свързани със зелената сделка е особено добра политика. Струва ми се, че това е дълбоко неправилно, но така работи Европа. Все по-често ще ставаме свидетели на точно такъв тип практики, които не са нови. В случаят се поставят предварителни условия за изпълнение на ангажименти, които нямат нищо общо със самата програма за финансиране на възстановяването на икономиката след вредите от пандемията и изолацията. Това е първоначалният смисъл на тази програма. А това, че се използва за други цели, в частност за т. нар. Зелена сделка, която не е толкова безспорна, колкото изглеждаше в самото начало, е факт. Не знам как може да се реши този въпрос, той не зависи от България. Това е един процес в целия ЕС. Условията за отпускане на средства са обвързани с определени ангажименти, които държавите поемат.

- Заслужава ли си заради един сравнително малък финансов ресурс да закриваме въглищните си централи?
- Честно казаво едва ли си заслужава, но процесът на отказ от фосилните горива продължава и ние трябва да имаме план какво правим. Ясно е, че все някога тези централи трябва да бъдат затворени. Факт е, че в целия ЕС този процес спря и всички мерки за затваряне бяха отложени предвид кризата, която възникна при увеличените цени на горивата и при затрудненото снабдяване с енергоносители. В Германия отложиха затварянето на атомни централи, има идеи за строеж на нови, тложиха и затварянето на въглищни централи. Но така или иначе ние трябва да имаме решение по този въпрос и то не зависи от тази програва за възстановяване която обсъждаме.

- Въпросът ми е няма ли да загубим в пъти повече средства, отолкото ще получим по плана за възстановяване?
- Затварянето на въглищни централи не е свързано точно с този план. С него и без него ние пак трябва да имаме план кога затваряме въгледобива и централите. И това вероятно може да се договори. Така си представям, без да съм част от преговорния екип. Много от страните в ЕС отлагат затварянето. Вероятно би могло да се мисли за един по-плавен преход, но той не зависи от тези пари. И не бива да поставяме въпрос дали да се откажем от парите. Представете си, че се откажем от тези 12 милиарда. Това ще ни даде ли възможност да запазим добива на енергия от въглища. Не, разбира се. Ние така или иначе ще трябва да затворим тези централи. Въпросът е: Кога. Този проблем може да се реши в рамките на преговори. Ако въпросът е отказваме се от 12 милиарда лева и запазваме въглищните централи, добре. Но той не стои така. Вземем не вземем 12 млрд. лв., централите ще трябва да ги затворим. Кога ще ги затворим може да се договорим, независимо от това дали ще вземем парите или няма да ги вземем.

Нашият гост

Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. Завършил е ВИ “К. Маркс” (УНСС), с докторат по финанси (1987). Израснал е в кариерата от университета, където е бил асистент, до директорски постове в Минералбанк (1987-1991), Булбанк и БНБ (1991 -1993). Сега е доцент по банково дело в УНСС, инвестиционен консултант и собственик на “Хърсев и КО”.