Корпоративният данък в България е един от най-ниските в Европа и неговото запазване на тези нива трябва да бъде национален приоритет за всяко едно правителство, казва финансистът Никола Филипов. По думите му, добър практически пример от последните дни за това какво не трябва да прави държавата е решението на Конституционния съд, който отмени решението Народното събрание да одобрява плащанията за пътищата. Политиците да проумеят, че публичният ресурс не е безкраен и сегашното безразборно харчене трябва да спре, отбелязва финансистът.

- Само за една година България премина почти двойно трите процента дефицит по Маастрихтските критерии, и вече по данни на министерството на финансите сме с дефицит на начислена основа 6%, а на касова основа - 4,1%. Кои са причините за тези тревожни стойности, господин Филипов?
- Причините се коренят в два основни аспекта. Първата причина е, че в годините на ковид пандемията бизнесът и домакинствата сякаш привикнаха с това държавата да ги подпомага. И с вас през годините сме коментирали, че тези мерки още в генезис трябват да бъдат със строго определен срочен характер, защото вече веднъж въведени тяхното прекратяване става изключително трудно в чисто политически аспект. Само си представете какви негативи би поел всеки един политик, който в момента каже, че примерно е време да се спре добавката на пенсионерите, или спирането на енергийните помощи за бизнеса. Втората причина е тежката политическа криза, в която изпадна страната в последните две години, от която за съжаление поне на този етап не изглежда да има траен изход. В тази ситуация на цикъл от постоянни парламентарни избори политическата класа цели да спечели политическата подкрепа на колкото се може повече социални и икономически групи от обществото, като това става през безотговорното раздаването на публичен ресурс. Именно поради тези две причини публичните разходи бележат рекордни стойности, а бюджетният дефицит е тотално извън контрол. Процесът по изготвяне на един държавен бюджет е изключително деликатна задача, която изисква огромна експертност. Той не трябва да се изготвя в бързината без да бъде обсъден с всички заинтересовани страни и без детайлен анализ на всички последствия от него.

- Твърде непопулярно служебното правителство отказа да внася проектобюджет за 2023 година, но народни представители от различни парламентарни групи се съгласиха, че това е по-добрият вариант, за да не се стигне до предизборно наддаване. Какво означава това за хората от бюджетната сфера - учители, полицаи, администрация, от една страна, а от друга - за бизнеса, който очаква помощи за енергоносителите? 
- Аз съм от финансистите, които твърдо защитават тезата, че политическите партии трябва да изготвят сами държавния бюджет за следващата година. Това си е изцяло техен прерогатив и наистина не е работа на едно служебно правителство да се занимава с политика. Тук, обаче наистина съществува реален риск от предизборно наддаване, на което станахме свидетели при последната актуализация на бюджета на последния редовен кабинет. Естествено би било прекрасно, ако държавата можеше да раздаде колкото се повече публичен ресурс на заетите в бюджетната сфера, бизнеса и домакинствата, но това което трябва да се знае от вашите читатели е, че държавата не генерира икономическа стойност. Всичко, което прави тя, е да преразпределя публичните ресурси генерирани от бизнеса и домакинствата, който е събран под формата на данъци от тях. А в една пазарна икономика този ресурс е ограничен и неговото преразпределение трябва да се осъществява по начин, който постига най-висока икономическа ефективност при поддържането на колкото се може по-ниски нива държавен дълг и бюджетни дефицити. Но да се върнем на първия Ви въпрос. Един от най-големите проблеми за заетите в бюджетната сфера е повишаващата се инфлация, защото тя директно намалява разполагаемия доход на домакинствата. Годишната инфлация измерена през индекса на потребителските цени за октомври 2022 година спрямо октомври 2021 година е 17,6%. Годишната инфлация за септември 2022 година спрямо същия период на миналата година беше 18,7%. Тоест, можем да кажем, че през октомври 2022 година се забелязва лек спад в темпа на нарастване на годишната инфлацията. Нека си припомним, че през тази година заплатите на една голяма част от заетите в бюджетната сфера бяха повишени, така че в голяма степен хората работещи в този сектор са защитени от негативните ефекти от инфлационните процеси. Предстои да видим, дали този лек спад в темпа на нарастване на инфлацията е устойчив и ще продължи през следващите месеци, но на този етап държавата е направила повече от достатъчно, за да предпази работещите в държавния сектор. По-големият проблем, обаче остава състоянието на частния сектор от икономиката, защото Европа бавно, но сигурно навлиза в икономическа рецесия, което неминуемо ще постави под сериозно напрежение българския бизнес. Неизвестността с цените на енергийните ресурси остава съществен източник на систематичен риск в икономиката. Въпреки поевтиняването на природния газ, на което ставаме свидетели през последните месеци е възможно неговото потребление да се повишава със застудяването на времето, което ще повиши цените. Така, че е изключително важно държавата да продължи да подпомага бизнеса в този деликатен момент на толкова високи нива на икономическа несигурност. Тук, обаче важния момент е бизнесът да знае, че това е временна мярка, която няма, как да продължи за продължителен период от време, защото тя струва огромни средства на фиска. Друг съществен проблем, пред който е поставен частният бизнес е държавата да бъде коректен платец към бизнеса, за да повиши скоростта на обращение на парите в икономиката, особено когато се намираме на прага на икономическа рецесия. Това означава тя да възстановява възможно най-бързо ДДС и да плаща навреме на своите контрагенти. Добър практически пример от последните дни за това какво не трябва да прави държавата, е решението на Конституционния съд, който отмени решението Народното събрание да одобрява плащанията за пътищата. Това решение в голяма степен ще отвърже законово ръцете на държавата, която ще може да се разплати към един наистина структуроопределящ сектор от икономиката, в който работят над 200 000 човека. Добрата новина е, че тези пари съществуват, като буфер в бюджет 2022 година, в който бяха заложени близо 8,4 млрд. лева за капиталови разходи, а към средата на година са извършени едва 1,8 млрд. лева от тях. Финансов ресурс има, въпрос на политическо воля е средствата да бъдат разплатени на сектора.

- Лесно е да се каже, че замразяването на социалните плащания и орязването на разходите е добра рецепта за мярка срещу инфлацията, но колко сигурна е тази известна формула, на фона на развиващата се икономическа криза?
- Икономическата теория е напълно единодушна в това, че прекомерните публични разходи правителствата, особено когато са в синхрон с експанзивна монетарна политика на централните банки, водят до повишаване в ценовите равнища. Така, че ако един от тези два фактора бъде ограничен инфлацията ще забави своя темп на нарастване. В последната година видяхме серия от повишения на лихвените равнища отстрана на Европейската централната банка, като тази стратегия ще продължи и в средносрочен аспект. Основната цел на централните банкери е да охладят икономиката, като направят по-скъпа цената, на която бизнесът се финансира. Така, домакинствата, бизнеса и дори управляващите ще трябва да свикнат с реалността на по-високи лихвени равнища. Вторият аспект са публичните разходи. Една устойчива фискална политика би била тази, в която държавата харчи толкова публичен ресурс, с колкото разполага. В противен случай бюджетните дефицити ще се финансират с поемането на нов държавен дълг и то на все по-високи лихвени равнища, а в един още по-негативен сценарий, дори и до повишаване на данъците. А икономическите реалности са такива, че двата фактора ще окажат дългосрочен негативен ефект върху икономиката ни.

- Гуверньорът на БНБ предупреди партиите на заседанието на бюджетна комисия да внимават за синхронизирането на паричните и фискалните условия в страната. Да не би да сме изпуснали „духа на инфлацията от бутилката“?
- Това е тeма, която засегнах в предишния Ви въпрос. Ако монетарната политика не върви в синхрон с фискалната политика, това автоматично създава структурни дисбаланси в икономиката. Поради спецификата на валутния борд ние реално нямаме монетарна политика, а транспонираме изцяло тази на ЕЦБ. А тя в последните месеци е строго рестриктивна с тенденция да продължи и в средносрочен аспект. В същото време политиците в България сякаш не обръщат абсолютно никакво внимание на този процес, защото продължават експанзивна фискална политика на все по-големи публични разходи. „Духът на инфлацията“ беше изпуснат още в началото на годината, когато предишният кабинет купуваше природен газ на изключително високи цени. Имайте предвид, че един от основните източници на инфлация в България и Европа в последната една година са именно високите цени на енергийните ресурси, които увеличават драстично себестойността на произвежданата продукция, което от своя страна повишава допълнително цените на крайните продукти.

- Да Ви върна на националната тема от седмицата - все някакъв бюджет ще има, с удължено действие, да. Но как ще се справим с плащанията по него? 
- Точно тук се корени и най-големия риск пред държавните финанси. Една от основните причини, поради която служебният кабинет отказва да внесе проектобюджет, е, че след неговото внасяне в парламента партиите ще увеличат драстично публичните разходи, а оттам и бюджетния дефицит. Ако не се стигне до сформирането на редовен кабинет, служебният ще трябва да отговаря за неговото изпълнение. В последните месеци забелязваме тренд на намаляване на темпа на растеж на данъчни постъпления. В същото време държавата изпитва сериозни проблеми с емитирането на нов държавен дълг. Може би си спомняте, че преди месец Министерство на финансите не успя да пласира относително малка облигационна емисия, поради изключително високите лихвени равнища, които инвеститорите изискаха от държавата. Ако Европа навлезе в икономическа рецесия, данъчните постъпления неминуемо в някой момент ще започ­нат да намаляват, а правителствата тепърва ще изпитват все по-големи трудности да се финансират. Така че се намираме на прага на една „перфектна буря“ за държавните финанси. За да се избегне тя, е необходимо политиците да проумеят, че публичният ресурс не е безкраен и сегашното безразборно харчене трябва да спре. Тоест, политиците ще трябва да започнат да режат публични разходи, за да намалим бюджетния дефицит и ограничим емитирането на нов дълг.

- Подходяща ли е сегашната ни данъчна система за тези времена на нестабилност? Достатъчно целесъобразна ли е?
- Данъчната ни система е един от най-важните фактори, които правят нашата икономика конкурентноспособна на международните пазари. В годините след присъединяването ни към Европейския съюз на България се гледаше като бизнес дестинация, която предимно се маркетираше пред чуждестранните инвеститори, като държава с евтина работна ръка. Това неминуемо изигра своята позитивна роля върху икономическото развитие на страната. В последните 5 години обаче средната работна заплата започна да конвергира със заплатите в Европа и макар и да все още да се намира далече от нейните средните равнища, тя далече не е достатъчно ниска, за да накара чуждестранен инвеститор да инвестира у нас. На този етап далече по-важни фактори за това са степента на квалификация на работните кадри, инфраструктурата, върховенство на закона и може би най-важното - данъчната система. Корпоративният данък в България е един от най-ниските в Европа и неговото запазване на тези нива трябва да бъде национален приоритет за всяко едно правителство. За съжаление, с тази разточителна фискална политика на реализиране на огромни структурни бюджетни дефицити и акумулирането на все повече държавен дълг, виждам сериозен риск от бъдещо увеличаване на данъците у нас.

Нашият гост
Никола Филипов е роден на 9 декември 1983 година. Завършва бакалавър със специалност “Финанси” в Университета за Национално и Световно Стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Великобритания. Специализира Бизнес анализ и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон. Има дългогодишен опит в сферата на корпоративните финанси. През годините е консултирал и управлявал активите на редица международни инвестиционни фондове с инвестиции и интереси в България. Един от създателите на “Съвет за икономически и публични политики” (СИПП).