Финансистът Румен Гълъбинов пред „Труд“: Еврото няма как да направи двойни цените в България

Ваксинацията е повод икономиката да поеме глътка въздух и да отскочи

Новината, че от 2024 г. ще се разплащаме с евро, отново даде шанс на скептици и оптимисти да разсъждават как това ще се отрази на българите. Има ли повод за притеснения, ако се присъединим към Еврозоната. Как се развиват събитията в икономиката ни по време на втората пандемия, ще се отвори ли най-сетне тя, след като започна ваксинацията. По тези въпроси разговаряме с Румен Гълъбинов.

- Финансовият министър Кирил Ананиев съобщи преди дни, че от 2024 година очакванията са да бъдем приети в Еврозоната и в магазините да се разплащаме с евро. Смятате ли, че това е реалистично, г-н Гълъбинов?
- Обозримият срок за пълноправното приемане на България в Еврозоната е между 2024 и 2025 година. Дали ще успеем да свършим цялата работа, зависи от нас. Ние се съгласихме и да влезем в т. нар. Банков съюз с приемането ни в ERM-2. Тоест, трябва да изпълняваме критерии, сравнително нови като правила, приети от еврогрупата. Затова трябва да си преструктурираме и подобрим капитализацията и регулацията на целия финансов сектор - банков и не банков. Освен количествените показатели (нивото на дълга и инфлацията, на бюджетния дефицит и на безработица), по които ние до момента отговаряме, има и т. нар. качествени критерии - те са в качеството и стандарта на живот, в доходите и покупателната ни способност. Задачата ни е да се доближим и догоним държавите от зоната по качествените показатели.

- Въвеждането на еврото ще ни постави до много близка ценова като равнище ситуация със страните от Еврозоната, а очакванията са ние да се доближим и до доходи с тях. Извинете, но това за българите звучи като екзотика, вие наистина ли вярвате, че може да се случи в обозримо бъдеще?
- Най-добрият опит в това отношение са балтийските държави. Две от тях минаха през валутен борд като нас, после влязоха в Еврозоната и реално този борд се вля в нея. Без да коригират по някакъв начин курса си. А за нас той е много важен в момента да си остане същият. Ако има някаква промяна, то тя ще е минимална, техническа корекция. Ние повече от 20 години сме във валутен борд с този курс, нещата са се напаснали, регулирани са и не би следвало да го променяме. Имаме достатъчно валутен и фискален резерв, за да го поддържаме на сегашното ниво. Много повече обаче трябва да работим върху производителността не само на човека, но и на машините, на роботите, на новите технологични неща, които да въвеждаме в икономиката.

- Въпреки това, което казвате, скептицизмът е повече от оптимизма. Хората се притесняват, че доходите им ще намалеят. И в това наистина има логика, подобни опасения не са фантазия или черногледство. Как ще ги успокоите?
- Тук е много важно да се отбележи, че самата Еврозона също ще претърпи развитие и изменения, вкл. и самите количествени критерии може да претърпят изменения, защото и към момента има доста държави, които не отговарят на тях. Тоест, държави, които превишават прага от 3% бюджетен дефицит, които са с по-голямо съотношение на дълга към БВП от разрешеното... Като страна във валутен борд ние сме изконсумирали не малка част от тези опасения с фиксирания курс, със сравнително ниската инфлация, която имаме на фона на други държави. Би следвало да го възприемаме от влизане на един борд в друг. От националния ни валутен борд ще влезем в европейски, каквото е Еврозоната.

- Но главното опасение е за доходите, г-н Гълъбинов!
- Да, опасенията си остават и много важно е увеличението на доходите. Не само държавата да вдига с по 50 лева минималната работна заплата. Трябва да може и реалният сектор на икономиката да стигне такива нива на обновление, че да се позволява вдигане на заплатите не само в държавния. В противен случай означава, че продължава да расте доходът на хората в държавната администрация за сметка на другите заети в реалната икономика. Не бих препоръчал през тази година 2021-ва да има увеличение на данъци. По-скоро говорим за задържане и отсрочване на плащания. В подоходния данък е добре да въведем необлагаемия минимум. Защото България под една или друга форма е единствената държава в ЕС без критерий за необлагаемия минимум. И хората с най-малките заплати, и тези, които се осигуряват на 4 часа - всички те плащат подоходен данък. А би следвало тук да въведем необлагаем минимум, който ще стимулира задържане на дохода към потребителите, за да се увеличи покупателната им способност.

- А цените няма ли да нараснат 1:2 - ето това са страховете на обикновените хора? Логично е да си помислиш, че след като 1 евро е 2 лева, хлябът например ще струва двойно - ето така пресмятат те.
- Да, това е автоматично. Само че трябва да се разбере, че няма основания цените да се увеличат. Тук по-скоро ще има някакво закръгляване на цени. Очаквам не повече от 5-10% нагоре. Паричната маса, която е в обращение, сега не дава основания за някакво драстично увеличение на цените. Трябва да се видят добре проблемите с втората пенсия, да няма редукция на първата пенсия, примерно с 20%, защото се получава втора. Не бива да се ощетяват хората и те да получават по-малко. За подкрепа на пенсионерите може да се помисли и за ваучерите за храна. Държавата също би могла да дава такава помощ на социално уязвимите групи - безработните, социалнослабите, майките на деца с трайни проблеми. Това са квази парични инструменти, които не натоварват толкова фискалния ни баланс и с тях може да се завърти колелото на производителите.

- Да видим как е в реалната икономика - както виждаме, привличането на някои от високотехнологичните инвеститори става задължително, защото те не пострадаха от кризата?
- Абсолютно вярно. Пазарната капитализация на тези компании от интернета, от изкуствения интелект се покачи и в момента те имат пари да инвестират. Така е в цял свят. В някои от съседните ни държави вече започнаха такива проекти. Ние не трябва да изоставаме, а да работим за сключване на договори с някои от интернет гигантите от облачните технологии и изкуствения интелект. Например, инвестиция за 1 милиард евро, че и повече в следващите години ще ни даде възможност да поставим икономиката ни на по-високо равнище. Не трябва да съжаляваме, че не сме успели да привлечем инвеститор в дизеловите автомобили, защото самата технология на дизеловите двигатели ще започне да се ограничава особено в Европа, като производство и потребление. Дигиталните продукти и услуги обаче ще се увеличават.

- Но ние имаме и традиционна индустрия - предлагате да я игнорираме ли?
- Не, опазил ме Бог да казвам това. Имам предвид, че сега като излизаме от кризата, трябва да видим кои области от тази традиционна индустрия няма да могат да се възстановят. Става дума за тези, които са по-технологично изостанали - заслужават ли си усилията ни. Капацитетът ни е голям. Българските софтуерни специалисти и експерти влизат в ТОП 10 на държавите в света като възможности. Можем да привлечем и хора от вън. Полша привлече от Украйна мнозина, а ние имаме там най-голямата диаспора - да се огледаме дали не можем да привлечем тези хора. Демографският фактор при нас е много тревожен.

- Това ли е основният проблем пред България сега?
- Основен проблем наистина продължава да е намаляващото трудоспособно население в България. Трябва ни за потребление, работа, данъци и осигуровки и това е от стратегическо значение. Качествена промяна на демографските тенденции в България може да се случи само, ако държавата вложи значителен ресурс в една нова социална и икономическа политика.

- Какви действия според вас сега в тази коронакриза са най-необходими?
- Нужни са следните действия: 1. Масова ваксинация, 2. Стимулиране на търсенето, 3. Високотехнологични инвестиции, 4. Подкрепа на държавата за нови работни места, 5. Данъчна ваканция.

- Кратко и ясно ги казахте. Но като Ви слушам, имам чувството че живеем в различни Българии, звучите толкова оптимистично... Дай Боже, да сте прав. Но се чудя хората ли са песимисти или Вие сте прекален оптимист?
- Опитвам се да бъда оптимистично настроен в тази криза, защото ние много пострадахме в тази криза. Убеден съм, че ако до средата на годината успеем да овладеем пандемията, успеем да ваксинираме поне половината население, с новите медикаменти за лечение, с профилактиката и методите за социална дистанция, то ние имаме шанс в средата на годината да започне да се усеща възстановяването на икономиката. И като пазар на труда също. Не случайно международните институции дават 4 и над 4 процента възстановяване на глобалния вътрешен продукт. Добре ще е България да може да се вмести в него, а най-добре е да сме над него - 4,5-5% например. Има различни варианти да продължим стимулацията.

- Икономическият растеж - как да стане? Каква трябва да е основната ни цел?
- Важен е резултатът от добавената стойност на собствената ни работеща икономика, базирана на знанието и основана на вътрешно търсене и потребление. Икономическият растеж е необходимото условие за постигане на основната цел, която трябва да си поставим - повишаване на жизнения стандарт и доходите на българските граждани. Именно нуждата от нов икономически подход в България е другата причина, която прави подобна политика крайно необходима в кратки срокове. Ние до голяма степен можем да си помогнем сами, преди да ни помогнат външните фактори.

- Досегашните мерки трябва ли да продължат, какви са най-важните?
- Да, трябва да продължат. Много важна е кредитната ваканция. За това обаче трябва и решение на европейско ниво, освен на местно - да продължи още поне от 3 до 6 месеца. До средата на тази година да има възможност за разсрочване на банкови кредити с включена в тях главница и лихва. Защото няма да са малко стопанските субекти, които след изтичане на този гратисен период, които няма да могат да погасяват кредитите. А от това зависи и възстановяването им.

- Казвате данъчна ваканция, но за какво?
- Очевидно, в ДДС няма как да я имаме. Трябва да видим дали можем да намалим ДДС-то на храните и на лекарствата, това ще е реалната подкрепа - за потребителите, не толкова за стопанските субекти. Очакванията са намалението на ДДС да се отрази повече на вътрешното търсене и потребление. На фирмите е добре да се даде разсрочване поне за 6 месеца напред плащанията на данък печалба (той е 10%) в рамките на тази 2021 година. Това ще ги подкрепи. Данък дивидент (той е 5%) също е добре да се разсрочи.

- Държавата би ли рискувала да направи това?
- За кризисната 2020 година резултатите на данъчната събираемост са добри - дори имаме преизпълнение на събраните данъци. Затова смятам че разсрочването от 6 месеца до една година би било възможно. Освен това тази година ще има осезателна подкрепа от Европейския спасителен фонд, от който ще получим средства. А от 2021 г. тръгва и новият програмен период (2021-2027 г.) и ще получаваме допълнително средства. Някои говорят за осигурителна ваканция, но тя всъщност в някаква степен я има в тези мерки. Например в мерките 60/40, 70/30, 80/20 - там има включен елемент, в който и държавата поема възнаграждения и осигуровки също. За данъците обаче може да се помисли къде са ни възможностите - за 6 месеца или за година. Това със сигурност ще задържи повече пари в предприемачите, във фирмите за реинвестиции, за някакво събуждане.

- Казвате, че ваксинирането ще помогне за възстановяване на икономиката ни. Но ако българите продължат да не вярват на ваксините, това как ще u повлияе? Работодателите трябва ли да се включат в убеждаването на служителите и работниците си?
- Такава резервираност има и на много места по света, не само у нас. Хората още не са убедени в тяхната полезност. Но те са незаменим инструмент в стабилизиране на здравната картина. Със сигурност краткосрочно те ще изиграят положителна роля в задържането на болестта и оттам за отваряне на икономиките, както и за по-малка вероятност от трето затваряне. Масовото ваксиниране ще позволи това, а икономиките трябва да се възстановяват. Може и кампании да се организират в самите фирми. Но това трябва да е на доброволен принцип. Никой не обича задължителното. Трябва да се обяснява, без да се налага насилствено.

- Ваксинационни паспорти във фирмите - представяте ли си и това?
- Струва ми се прекалено. Макар вече да се говори, че някои държави ще го въведат като условие за пътуване. Да не говорим за спора добре ли е вече преболедувалите COVID, дали е добре да се ваксинират? Много е трудно, има хаос по въпроса. Затова всичко трябва да се обмисли добре. Но наистина ваксинирането може да подпомогне бързо възстановяването на икономиката, тя ще отскочи. Затова трябва да бъдем оптимисти.

Нашият гост
Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС, има следдипломни квалификации от университети в САЩ и Англия. Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.

Коментари

Задължително поле