Войната през 2008 спира възхода на кариерата му и го връща със семейството му в родния град

През студентските години изкарвал прехраната си като рибар

Морето е начин на живот. Живея до него и го виждам от терасата. Но дори да не е така, да не сме толкова близо, морето е усещане. 

Това разказва художникът Георги Андонов, един от малкото български автори с истинско международно признание и картини, оценени на десетки хиляди евро в частни колекции и галерии по цял свят.

Сред тях е и най-престижната галерия за изобразително изкуство в Бейрут “Фади Могабдаб”, която е силно пострадала от скорошния взрив в Бейрут, като са унищожени и пострадали картини за стотици хиляди евро, в това число и над 10 платна на Андонов. Художникът, който е женен за ливанка, със съчувствие коментира, че местните хора в момента преживяват изключително труден момент и фокусът определено е тяхното оцеляване, като изкуството остава на заден план.

Жоро е морско чедо. Израснал е в Бургас, а баща му е родом от Черноморец. Изкуството обаче го отвежда далеч от родните места, като му отрежда да живее години наред в чужбина.

“С времето и опита забелязах, че всяко място има специфика във вкусовете, даже и по отношение на картините. Първият ми агент в Бейрут преди години хареса платната ми, но поиска да види в тях типично български характер. Така се роди цикълът ми с български рози, всяка от които имаше символика и различен смисъл. По-късно те прераснаха с цяла тема метаморфози на цветя, която беше с богати фонове и наситена с романтика. Благодарен съм, че работих в конкурентна среда на художници от цял свят, което много ми стимулира да се доказвам и непрекъснато да търся развитие.

Години по-късно, вече в Калифорния, забелязах, че там търсенето беше значително по-мащабни работи и с по-голяма дълбочина. Вероятно това е свързано с начина на живот, чувството за естетика, но дори и ако искате - с големината на къщите и различното обавеждане. В САЩ веднага ми направи впечатление, че се харесват доста мащабни платна, с голяма дълбочина и различно настроение. Открих също така доста изненадващо, че хората на Западния бряг имат доста консервативен вкус по отношение на сюжетите”, разказва художникът.

Георги Андонов заминава за Бейрут през 1996 година - в тежките за хората на изкуството времена на младата българска демокрация. По неведома случайност още първата му работа е като мениджър на галерия за изкуство в Стария град, с която бързо се утвърждава и получава покана на изложи и свои картини. Така го забелязва най- големия дилър на изкуство в Бейрут "Фади Могабгаб”, който организира и първата му самостоятелна изложба. Тя е в луксозния хотел Интерконтинентал, във френския ресторант "Вандом”, а темата е българските рози. Присъства културния и политическия елит на страната, включително министри, депутати и колекционери на изкуство. Цялата колекция е изкупена за отрицателно време, а Бейрут остава запленен от природното богатство на България и работата му. Пресата отделя доста внимание на автора и го определят като художник с огромно бъдеще, а цените на картините му започват да достигат 30-40 000 долара. Забелязват го и в чужбина, и скоро започва да излага картините си в САЩ, Англия и т.н.

“В изобразителното изкуство има мода, и малко или много тя се съобразява с развитието на трендовете в интериорния дизайн”, споделя художникът. Той дава пример със съвместната си работа с дизайнера Ричард Нахне, развиващ интериорни студиа в Средния Изток и САЩ. Двамата заедно посещават едно от най-престижните интериорни изложения в Милано за да осъвременят информацията си, да видят новите тенденции и да сверят идеите си, които често после осъществят в съвместни проекти по цял свят.

Куриозен случай в кариерата на Андонов е цикълът му картини с клоуни, представен на изложба в столичния хотел “Хилтън”. Той със смях разказва, как в България не получил и една продажба от изложените почти 30 платна. Сходно било отношението и на американските колекционери, които купили едва няколко от картините. За сметка на това, клиенти именно на архитектурните бюра в Дубай и Бахрейн останали във възторг от цикъла и изкупили почти всички композиции.

“Мисля, че европейците и американците подсъзнателно изпитват страх и не искат да се отъждествяват с клоуни. Смешното е, че всъщност всички картини са на база мои автопортрети, които изследваха различните мимики и настроения”, смее се художникът.

Андонов признава, че като автор рядко му се налага да се среща с хората, които купуват платната му и често остава изненадан от дестинациите, към които поемат. Като художник с утвърдено име и дълга професионална биография в Ливан, той познава най-вече местните ценители и собственици на негови картини, които висят в държавни учреждения, галерии, престижни хотели и частни клиники в страната.

Често купувачите на картини желаят да останат анонимни, твърди художника и дава за пример изложбата си в “Кенсингтън хол” в Лондон. Известните аукционни къщи “Кристис” и “Сотбис” тогава разиграват на търг негови неща, като неизвестен купува няколко, една от които на стойност над 10 000 лири паунда.

Въпреки, че дълги години живее в чужбина, той не спира да се вдъхновява от типично български сюжети, които в крайна сметка се озовават на невероятни места. Агентите му в Щатите все още се шегуват с колекциите му, посветени на плажните чадъри и рибарските лодки в родния му Черноморец.

“Там имаше едни хубави сламени чадъри. Правих снимки и като се върнах в Бейрут, ги нарисувах в различни формати и огромни размери. Пратих ги на моите мениджъри в Лагуна бийч. След по-малко от месец ми звъннаха, че големите чадъри са продадени. Това ми беше най-голямата продажба тогава, над 30 000 евро картината. Беше купена от собственикът на Мандалум бей, един от най-луксозните хотели в Лас Вегас, за частната му вила. Сега черноморския сюжет виси на голяма десет метрова стена. Следващите чадъри отидоха в представителния офис на “Джак Даниелс”, които страшно ги харесаха и платиха за тях ооще по-голяма сума. Тръгнаха чадърите, после почнах да рисувам големи три метрови лодки. Тогава подписах с галерии в Сан Диего, които много харесаха морските картини”, разказва Жоро.

Въпреки, че продава изкуството си основно в чужбина, художникът се чувства силно ангажиран с България и родния си град и често участва в благотворителни прояви в подкрепа на местната общност. През септември на Морската гара предстои поставянето на скулптурата му на Боян Мага, създадена изцяло със средства на художника и благотворители. Връзката му с Бургас вече е представена и чрез монумента “Четящият човек”, поставен на емблематичния за града площад “Тройката”.

"Не съм спирал да рисувам, това е едно колело, което се върти непрекъснато. Всеки има талант, въпросът е дали е трудолюбив”, казва художникът. Той признава, че е наследил дарбата си от майка си, а сега синът му Стоян също рисува, като може би и той ще се посвети на професията. Параклисът на църквата в град Черноморец е изрисуван от Георги Андонов. Той разказва, че отец Стилиан, който служи там е създал малко копие на Райската градина в пространството край църквата. А местните хора разказват, че тук, в любимото място на художника с море в кръвта, е морското кътче с най- много слънчеви часове през годината.

Първата изложба: десет рози, спомен от Казанлък

"В началото на съвместната ни работа с ливанския ми агент, бях повлиян силно от американската стилистика. Тогава моят мениджър ми каза: Жоро, спри да рисуваш като американец, ти нали си българин... Помисли си нещо българско, така че аз да създам една приказка около теб.

Кое е характерно за България? Започнах аз да мисля: кукери, свирене. И изведнъж си казах: нали съм учил в Казанлък и съм ходил на розобер! Ето имаме рози. Тогава направих една серия от десет рози. Купих си книги и започнах да чета преди това всяка една какво означава. Като ги нарисувах, всеки един цвят на розата символизира нещо. И розата се подарява с определен повод: червената за любов, жълтата за ревност, бялата за чиста любов и т. н. Та, нарисувах ги, /между другото купих си около 200 рози да имам за модел/ и това беше. Продадохме всичко.

Това е за първата ми изложба в Ливан. След това 2002- ра година заминах за САЩ, вече със самочувствие, като утвърден художник. Защото в ливанската галерия се конкурирах с французи, аржентинци, италианци и горе долу продавах на техните цени. Въпреки, че моят мениджър каза, че ако съм бил италианец или примерно французин щял да ми продава нещата два пъти по- скъпо. Това беше едно от първите неща, което започна да ме дразни тогава- колко лошо се отнасят към нас, българите. Имаме лошо реноме, въпреки че се опитвах да се боря с това. Като отидох в Америка, там нещата са много по- различни. Кацаш на една друга планета. С големи пътища, с големи коли. И хора, на които не им пука какъв си. И в тази година подписах договор с галерията Мерил Уилямс, в Лос Анджелис и до ден днешен си работя с тях."