Кой разглежда жалбите от бавно правосъдие в България? Кой проверява действията и бездействията на магистратите, с които се нарушава правото на гражданите да бъдат решавани в разумен срок съдебните им дела? Кой проверява имуществото на прокурорите, съдиите и следователите, тяхната честност, почтеност и слабост към неследващите се дарове? Кой? Съдебният инспекторат. Неусетно минаха 10 години, откакто Народното събрание прие четвъртата поправка в Конституцията, с която беше създаден. Главният съдебен инспектор Теодора Точкова знае каква работа е свършил оттогава.

– Ето, че Инспекторатът на Висшия съдебен съвет (ИВСС) излезе от ранната си детска възраст, госпожо Точкова и стана вече десетгодишен. Честито. Помните ли как веднъж, когато съдии се оплакаха, че много ги инспектирате, вие им възразихте: „Инспекторатът не е наказателен отряд! Не маша! Не е средство за натиск на неудобни магистрати!“. А какво е Инспекторатът, накратко казано?

– Независим контролен орган с много сериозни правомощия, чието ефективно осъществяване допринася за подобряване работата на българската съдебна система. Това е институцията, която следи правораздаването да се извършва професионално, независимо, безпристрастно и в разумен срок.

– Докато се готвех за интервюто с вас, питах една приятелка – актриса в Народния театър, какво е чувала за съдебните инспектори и тяхната работа? И знаете ли какво каза тя?

– Не.

– „Те глобиха с 300 лева самия главен прокурор, че закъснял да им прати декларация за имотите, които притежава.“ Това каза. И да, вие глобихте безжалостно господин Цацаров, макар да си беше подал навреме тази декларация в Сметната палата...

– В случая с главния прокурор няма нищо необичайно. Просто си изпълнихме служебните задължения такива, каквито ги предписва Законът за съдебната власт.

– Осветяването на имуществото на магистратите е само част от вашата работа, но тя е най-популярна май, защото много хора смятат, че несправедливото правосъдие не е безплатно.

– Да, изглежда е така.

– А как успявате ежегодно да проверявате какво имат и нямат всичките 4000 магистрати, техните съпруги и деца?

– Ежегодната проверка на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите включва проверка за съответствие на декларираните с вписаните, обявени и удостоверени обстоятелства в съответните публични регистри относно притежаваното имущество - коли, влогове, банкови сметки и вземания, задължения и кредити на деклараторите и техните близки. За да извършва тези проверки, Инспекторатът има пряк достъп до Имотния и Търговския регистър, до ГРАО, до информационната система на МВР - относно регистрираните автомобили и собствениците им, до Централния кредитен регистър и Регистъра на банковите сметки и сейфове, поддържани от БНБ, и други. Информация за средствата по банковите сметки на магистратите, съобразно сегашната законова регламентация, получаваме от банките след разрешение от съда за разкриване на банкова тайна.

– Някои промени в Закона за съдебната власт ще ви улеснят в проверката на декларациите. Знаем го, защото го чухме от вас.

– Да. На първо място – предоставяне на информация от банките за средствата по банковите сметки на магистратите без разрешение на съда, ако е дадено съгласието на декларатора- титуляр на сметката. На второ място - при липса на съгласие, искането за разкриване на сведенията, съставляващи банкова тайна, да се изпраща на съда по постоянния адрес на лицето и на трето - да се предвиди административно- наказателна отговорност за неподаване в срок на декларация на лицата, загубили статута си на съдия, прокурор или следовател. По отношение на последното предложение ще отбележа, че с промените в Закона за съдебната власт, настъпили с приемането на антикорупционния закон, срокът на проверката беше удължен на 6 месеца.

– А какво се случва с магистратите, които се опитват да излъжат за имотите си в своите декларации?

– Ако установим при проверката на декларацията, че има разлика между декларираните факти и получената информация, която надхвърля 5000 лева, проверката приключва с доклад за несъответствие. Несъответствието може да бъде отстранено от магистрата, в 14-дневен срок от уведомяването, с коригираща декларация. Миналата година при 1/6 от магистратите бяха установени непълноти и грешки в декларациите, но те бяха отстранени и проверката спрямо тях приключи с доклад за съответствие. В момента тече допълнителна проверка срещу магистрат, при когото несъответствието не беше отстранено в 14-дневния срок. По отношение на друг магистрат изпратихме доклада на НАП - за проверка на имущественото му състояние, понеже несъответствието надхвърляше 20 000 лева и не беше отстранено с коригираща декларация. Трябва са се знае обаче, че са пренебрежимо малко магистратите, които не отстраниха непълнотите в декларациите си.

– Има ли много богати магистрати, доколкото може да се съди по имотните им декларации? А бедни?

– Данните са публични. Публикувани са в регистъра на декларациите на интернет страницата на Инспектората. Според мен, не можем да делим магистратите на бедни и богати. Едни имат повече имущество, но и повече кредити. Важно е да се знае, че възнагражденията на българските съдии, прокурори и следователи са най-ниски спрямо тези на колегите им от ЕС.

– Като главен съдебен инспектор вие въведохте практиката да се публикуват случаи на бавно правосъдие, които отлежаваха с години по чекмеджетата преди това. Посочете някой случай, който би заслужил 1-во място, ако имаше класация за протакане на дела.

– Ще посоча два примера: по наказателно дело за квалифицирана кражба и по гражданско, образувано по искове на

основание чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Двете производства са продължили по над 22 години. По наказателното производство досъдебната фаза е продължила 13 години и 2 месеца, делото е връщано 14 пъти от прокуратурата за допълнително разследване, което е причинило общо забавяне на досъдебното производство с 4 години и 3 месеца. На следващо място делото 5 пъти е връщано от съда на досъдебната фаза за отстраняване на едни и същи съществени процесуални нарушения, което е забавило движението му с около 7 години. Отделно от това, в съдебната фаза, продължила 7 години, също са констатирани забавяния. Проведени са 18 съдебни заседания, някои отлагани поради нередовно призоваване на страни по делото. Мотивите към присъдата са изготвени 2 години и 8 месеца след изтичане на едномесечния срок.

– Ами гражданското дело?

– Първоинстанционното производство е продължило 13 години и 3 месеца, като е било отлагано 58 пъти, от които 41 пъти поради нередовно призоваване на страни, в това число 34 пъти поради нередовно призоваване на един от ответниците. Съдебното решение е било отменено от въззивния съд и делото е било върнато за ново разглеждане на районния съд. Впоследствие 2 пъти въззивните решения са били отменяни от касационната инстанция и делото е връщано за ново разглеждане. В едно от касационните производства единственото съдебно заседание е било насрочено 1 година и 2 месеца след образуване на делото.

– Сърдят ли се колегите ви, като вадите кирливите им ризи, или тихичко си вземат поука?

– Разбира се, че тези факти са нелицеприятни. Нормално е да не се харесва оповестяването им сред магистратската общност. Важно е да се разбере, че така не може да продължава. Хората очакват правосъдие в разумен срок.

– А къде е най-забатачена работата? При прокурорите? При съдиите? При следователите?

– Аз не бих си послужила точно с тази стилистика. Но бих казала, че и при съдиите, и при прокурорите, и при следователите има хора, на които не им е мястото в съдебната система.Някои не се задълбочават много, вършат си работата бързо, но некачествено, други са прецизни, но бавят съдебните си актове с години. И едните, и другите са безразлични към проблемите на хората. Истината е, че голямата част от представителите на съдебната власт работят добре. Проблемните магистрати са много малко на фона на всички. Вина има в системата като цяло. Имам предвид неглижирането на проблемите им – било лични, било здравословни, от административните ръководители, непредприемането на подходящи мерки - било организационни, било дисциплиниращи, атестирането им с най-висока оценка, неналагането на дисциплинарни наказания, а при налагане на най-леките дори, непотвърждаването им от ВСС или отмяната им от Върховния административен съд ( ВАС). Прави впечатление, че през две-три години едни и същи съдии, които ИВСС е предлагал за дисциплинарно наказание (което не им е било наложено или е било отменено от ВАС), отново допускат дисциплинарни нарушения и отново по отношение на тях се образува дисциплинарно производство. Има случаи дори, когато срещу съдията постъпва нов сигнал за забава при постановяване на съдебното решение по делото, въпреки че забавата на съдебното решение по същото дело е част от предмета на вече образуваното дисциплинарно производство срещу него. Излиза, че дисциплинарните производства въобще не притесняват някои съдии. И защо да ги притесняват?

– Най-малкото, защото ги държите под око вече 10 години. То не превъзпитава ли небрежните и мързеливите?

– Статистиката от последните 3 години показва, че Инспекторатът е отправил 27 предложения до ВСС за дисциплинарни наказания срещу съдии и прокурори. По образуваните дисциплинарни производства само в 5 случая са наложени дисциплинарни наказания, 3 от тях все още не са влезли в сила, а останалите дисциплинарни производства са висящи. До административните ръководители сме отправили 160 сигнала с предложение за налагане на „забележка” или „ обръщане на внимание”, които са наложени в 31 случая.

Трябва да се знае, че Инспекторатът има правомощие само да предлага дисциплиниращи или дисциплинарни мерки. Решаващата компетентност по отношение на най-лекото дисциплинарно наказание „забележка“ е на административния ръководител, а по отношение на останалите наказания - съответно на Съдийската колегия и и Прокурорската колегия на ВСС.

– Сигналите за калпаво правораздаване, изпращани до вас, увеличават ли се с годините, или намаляват?

– Може би напоследък, се увеличават, поради по-голямата прозрачност на нашата работа. Някои от тях са свързани с нарушения по образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела, други са по съществото на спора, трети изразяват недоволство от поведението на съдията в зала или от прокурора, защото е отказал образуване на наказателно производство.

Някои от същинските сигнали – тези от компетентността на Инспектората, са доста сериозни. Например - непостановени съдебни решения по граждански дела над 2 години , непостановени решения по наказателни с административен характер дела над 3 години, неизготвени мотиви към присъди до 2 години, забави по движение на дело - по 8-10 месеца, неадминистрирани искови молби по 1 година и други.

– От ваши колеги знам, че близо 80% от сигналите до ИВCC са неоснователни. Има ли между тях откровени клевети срещу магистрати - от техни колеги или от граждани, загубили дела?

– Повечето от сигналите са подадени от граждани, недоволни от изхода на делата им. А Инспекторатът не е поредна инстанция и не може да пререшава правни спорове – това е важно да се знае. Правилността и законосъобразността на постановените съдебни актове се проверява от горната инстанция по реда на инстанционния контрол. Често недоволните от изхода по делата се оплакват, че съдията е пристрастен, тъй като не е уважил техни доказателствени искания и не се е отвел от делото. Дали има или няма основание за отвод – това се установява отново от горната инстанция при проверката на постановения съдебен акт.

– А какво се случва с „копроматите“, с лъжливите сигнали? Унищожавате ли ги? Или ги пазите?

– По всеки от сигналите се произнасяме. Те се архивират и имат срок на съхранение, като всички документи. След изтичането му се унищожават.

– Новият антикорупционен орган ще ви „вземе ли хляба“?

– Нашите правомощия по проверката на имуществените декларации и за конфликт на интереси на съдиите, прокурорите и следователите, председателите на ВКС, ВАС и главният прокурор се запазват, въпреки влизането в сила на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Новият антикорупционен орган ще е компетентен по отношение на останалите лица, заемащи висши публични длъжности. Аз нямам причина да се опасявам за съвместната ни работа. Тепърва взаимодействието ни ще се уреди в съвместна инструкция.

Друг е въпросът, че в сравнение с Инспектората, антикорупционната комисия и нейните органи разполага с много по-големи правомощия във връзка с проверката на сигнали за корупция на лицата с висши държавни длъжности. Могат да извършват оперативно-издирвателна дейност и да искат използване на специални разузнавателни средства (СРС), като за това е предвидено взаимодействие с ДАНС, прокуратурата и разследващите органи. Дали органът ще има ефективност, е рано да се каже. Трябва да мине поне година от функционирането му. Впрочем, тук мястото да повдигна един друг въпрос.

– Какъв е той?

– В рамките на проверките за интегритет на съдии, прокурори и следователи по глава девета, раздел I б на Закона за съдебната власт, извършвани от Инспектората, следва да бъде установено фактическо положение към изминал момент. Поради тази причина и тези проверки много наподобяват предварителните проверки по наказателни дела. Често обаче Инспекторатът е изправен пред невъзможност да установи дадени релевантни факти и обстоятелства поради липсата на процесуален инструмент за това - например не може да събира всички веществени доказателства или да иска предоставяне на данни за комуникацията на проверяваното лице по реда на Закона за електронните съобщения. Липсата на подобни правомощия препятства фактическото установяване на нарушенията. В този смисъл, отчитайки, че ИВСС не разполага с разследващи функции, е удачно да се помисли за законодателна промяна, по силата на която Инспекторатът да получава информация, събрана от компетентните органи, която да му послужи при проверките за интегритет.

– Десетгодишнината на съдебния инспекторат е добър повод да чуем от вас - хората или законите са по-важни за тържеството на правото?

– Законите са създадени, за да помагат на спорещите.Те трябва да са добри и справедливи. От хората зависи обаче прилагането на законите. Те трябва да са професионалисти. Това са две условия, които гарантират тържеството на правото, когато са неразривно свързани помежду си.

Нашият гост

Теодора Точкова е завършила право в СУ "Климент Охридски". Прави първи стъпки в кариерата си като младши съдия в окръжния съд в Хасково. После е съдия и зам.–председател в районния съд там (1995-2001 г.) В идните 6 години правораздава в хасковския окръжния съд, а от 2007 г. е двумандатен председател на административния съд в града. През април 2015 г. е избрана да оглави съдебния инспекторат.