Да се включиш на страната на разделящите, а не на обединяващите, не е най-мъдрото решение

Разговаряме с проф. Дуранкев за това настъпва ли времето на „Новия световен ред“. Той развива и тезата си кой ще плати за очакваната голяма промяна вследствие на пандемията от коронавируса. Дуранкев коментира и официалните позиции на редица държави, свързани със 75-годишнината от разгрома на фашизма и ролята на Червената армия за това.

- Г-н Дуранкев, изглежда се очертава да бъдем свидетели и участници в голяма промяна в целия световен ред, предизвикана от пандемията на коронавируса. Появиха се всякакви спекулации, включително, че малко беше пренавита пружината. Какъв е вашият коментар?

- Световният ред досега се крепеше на върха на съвременното оръжие и на няколко книги, пропагандиращи „края на историята“, „последния човек“ (индивидът като доволстващ консуматор), „отвореното общество“ и техния синтез: „свободното движение на капитали, стоки и хора“. Този „световен ред“ не отчиташе правата на природата, правата на огромното страдащо болшинство от хора - известните 99%, правата на всички граждани на планетата Земя. Обратно, той отчиташе „правата“ на корпорациите и правата на свръхбогатите, като голяма част от тях не внасяха и цент данък годишно. Досегашният световен ред, синтезирано казано, устройваше едно „глобално“ малцинство, което в „името на демокрацията“ и „свободната пазарна икономика“ държеше на къса каишка „локалното“ мнозинство. Човечеството, което има около 80 000 години история, живя в „новия ред“ цели около 30 години - много по-малко от известните „45 години, които стигат“. И капанът на „новия ред“ щракна: един малък вирус - наричан „черен лебед“, а всъщност дългоочакван „бял лебед“ (припомнете си много точните филмови предупреждения Outbreak (1995), Contagion (2011) и особено Flu (2013)), захапа целия свят и прати световния ред по дяволите. От рая на глобалното номадство скочихме в ада на домашните затвори; от евроатлантическите ценности остана само глобалната ценност на човешкия живот; от прочутата солидарност на Европейския съюз изникна само словесното обещание за нещо по-добро в бъдеще; а „глобалните“ частни интереси бяха пометени от обществения интерес на националните държави. От 2020 г. и „прекрасният нов свят“ (по Олдъс Хъксли) се върнахме донякъде до 1984 г. (по Джордж Оруел) и новата Студена война (от която се възхищава Нийл Фъргюсън), в която резонно присъстват „глобалните опасности“ Русия и Китай. „Неспокойната съвест“ на САЩ и други 10 държави от Източна Европа, включително България, отново осъдиха събитията, които „доведоха до Втората световна война и до разделянето на Европа като неин резултат“, но пропуснаха да отбележат нашия „принос“; със сигурност Путин се е укрил в дълбок бункер след тази декларация, треперейки от страх пред Истината, която се преправя според хрумванията на моделиерите. Ако трябва да характеризирам състоянието в момента, то е „глобален световен непорядък“ (в който има остатъци от миналото, но и търсене на по-добър нов ред), който едва ли ще остане кратковременен феномен.

- Може ли да се говори за сблъсък между статуквото в досегашното световно развитие и опитите то да се отклони по друга траектория?

- Не откривам Америка като твърдя че след кризата с коронавируса светът няма да бъде същия. През 1985-1990 г., когато започна Прехода в Източна Европа, никой не очакваше светът да бъде друг освен свят с един глобален лидер - САЩ, и с една идеология - либералната, както и с една икономика - неолибералната. За по-малко от два месеца „американската изключителност“ от световно лидерство и първенство по богатство се превърна в лидерство по брой на заразените и починалите от коронавируса, „в бедност, мизерия и смърт“ (цитирам известения Робърт Райх). САЩ, както и тяхното военно продължение НАТО, се оказа най-тежко въоръжен с оръжия за масово убийство, но на хора, а не на този мъничък вирус, въпреки разиграваните „сценарии“ и „учения“ за битка с такъв „дребен“ враг. Тази „изключителност“ не се хареса не само на американците, но и на всички нормални хора по света: нормално ли е да отделяш трилиони за самолети и бомби, а да нямаш обществено здравеопазване, платен отпуск по болест и достатъчно маски и средства за лична защита?! Европейският съюз, който преди това играеше „поддържаща роля“ в световен мащаб, ще затвори набързо около тридесет автономни национални единици, „всеки за себе си, останалите - само, ако имаме излишъци за тях“, а в централата в Брюксел и до ден днешен продължават скандалите какво да се прави „след това, но от сега“. Гигантът Китай в момента не е изявил желание, а и не е подготвен, да играе водеща роля в света. Но светът в момента още е в сложната ситуация на растеж на заразата с коронавируса. И понеже проблемът е глобален, а не само локален; и понеже докато остане и един заразен в световен мащаб, няма да има сигурност за никоя страна; и понеже всички понасят тежестите на кризата, човечеството се нуждае от всеобща координация (междудържавна, политическа, социална, икономическа, културна и т. н.) на усилията. Нуждае се от еднакви „партитури“ пред всеки участник в тази глобална драма, както и от един наднационален „диригент“. Ако ООН не може да поеме и да играе такава роля, това ще е много жалко - няма засега друг световен орган, който да може да действа и оперативно, и стратегически. Иначе - нека го кажем откровено, спасение няма да има. За никого и никъде.

- Смятате ли, че голямата цена след всичко това, ако отмине разбира се в обозримо бъдеще, ще бъде платена от по-бедната част от човечеството.

- По-бедната част от човечеството вече „плаща сметката“, поне от първата част от менюто. Най-богата част - ако се зарази, отива в „бутикови“ болници и получава първокласно лечение; естествено, ако някой от богаташите е с тежки съпътстващи заболявания, спирачки съм „изхода“ не помагат. Световната статистика подсказва обективно, че на етапа на разпространение на коронавируса (още сме на този етап!) най-рисковите групи са най-бедните и най-нискокултурните слоеве, но към тях трябва да добавим и работниците, които са на първа линия на тази криза - лекарите, медицински сестри, санитарите, аптекарите, работещите в хранителните магазини, складовите работници, земеделските работници, работниците в хранително-вкусовата индустрия, шофьорите на товарни камиони и автобуси, пощенските работници, шофьорите за доставка по домовете; работещите във фронтофисите на банковата система и т. е. всички онези, които работят в най-голям риск и се нуждаят от безопасни условия на труд (но ги нямат). Позволих си такова подробно изброяване, понеже по този начин става ясно кои са „съществените сектори“ от икономиката и съответно кой трябва да получава „премия“ (награда за опасността на него и неговите семейства). И понеже „и на баба вече е ясно“ кои са „съществените сектори“, още по-ясно е кои са „несъществените сектори“. Да, без вода, храна и подслон никой не трябва да бъде, но „временно“ без футбол ще оцелеем. Ще отбележа нещо важно, след тази криза много икономически сектори ще претърпят такава трансформация, каквато е станала на границата на феодализма и капитализма. Ще трябва да измислим всички ние - малко на 7 800 000 000 души, един нов свят, по-честен и по-справедлив. С извинение, лекарят трябва да има по-висока заплата от футболист от „А“ група, а медицинската сестра трябва да има по-висока заплата от футболист от „Б“ група. Иначе ще живеем в крив свят.

- Цели отрасли и сектори от икономиката са на прага на фактическата си смърт, други обаче имат шанс да оцелеят и да дръпнат напред. До какво водят т. нар. социална изолация и спирането на производства?

- С колеги коментирахме че е налице силно „физическо дистанциране“, но благодарение на интернет нарасна „социалното обвързване“, което е почти 1,5 пъти повече от времената преди кризата. Голямо е и разместването в структурата на икономическите сектори. Полетя нагоре съществено дигиталната търговия и доставките на стоките по домовете, домът се превърна в център на онлайн офиса и център на културните събития. Милиони и милиони хора отново и отново преценяват от какво имат „истинска нужда“, спомняйки си знаменитата пирамида на Ейбрахам Маслоу. Със сигурност преценката на разумното „потребителско поведение“ ще се отрази силно върху бъдещото търсене. Отдихът и туризмът вероятно ще се ориентират към семейни пътешествия към близки дестинации (планини, морета, исторически и културни забележителности), отколкото към завръщане към „нормалното предишно пребиваване“ в хотели и ресторанти. Много от последните, по тази причина, няма кой да ги спаси, освен Господ. Имаме достатъчно индикатори за спада и на други икономически сектори. Например, продажбите на автомобили на база март 2020 г. спрямо март 2019 г. паднаха навсякъде - с 48% в Китай, с 55% в ЕС. Наскоро проведена анкета в САЩ разкри че хората ще се върнат към спорта чрез голф и тенис на открито, но малцина ще рискуват с нещо друго; на фризьорски услуги ще разчитат 31%; на ресторанти - 26%, на посещения в киносалони - едва 18%. Казано по друг начин, потребителите ще преструктурират съществено свободното си време, което ще удари сериозно предишните сектори за забавления. И тази промяна няма кой да я промени.

- Различен е подходът на държавите в опитите да се справят с последствията от пандемията. Кои бяха и са най-успешни, според вас?

- Повечето страни приеха планове за ограничаване на заразата с коронавирус. Първата от поразените страни - Китай, реагира най-организирано (ролята на централизацията при вземането на решенията!); страните, които незабавно въведоха „физическото дистанциране“, разполагаха с обществено здравеопазване, подготвена медицинска апаратура и тестове, както и висок брой лекари и медицински сестри на 10 000 души от населението, също имат принос за ограничаване на разпространението на вируса. Обратно, страни без посочената система на реакция, тръгнаха по лош начин и сега са в по-голяма беда. За съжаление, там попадат и САЩ, и Великобритания, а и Швеция.

- Какво мислите за българския опит досега?

- На първия етап - още преди 13.03, българското правителство реагира по най-правилния начин. Страхът е велика сила: нито очаквахме подкрепа от могъщия ЕС и страховитото НАТО, нито имахме подготвеност с лични предпазни средства и достатъчно вентилатори, нито пък разполагахме с достатъчно специалисти лекари, медицински сестри и санитари. Напротив, очаквахме „развитите страни“ да изцедят още от нашите лекари и сестри, като същевременно ни изпращат „излишните“ нашенци, част от които се оказаха не само заразени, но и неосигурени. Разбира се, не всичките мерки бяха неоспорими, особено КПП-тата и „декларациите“ (да видим дали ще напълнят хазната!), но „страх лозе пази“ - нали може да признаем че имаме доста „природно интелигентни“ граждани, които приравняват свободата на слободия?! И първият ход се оказа правилен, докато икономическите мерки могат да се оспорват съществено. Оказа се, че важен фактор на държавата не знае ролята на „хеликоптерните пари“, но в замяна на това се облагодетелствахме с тонове фурми за защита и лечение.

- Като преподавател, бихте ли оценили плюсовете и минусите на дистанционното обучение в университетите и училищата?

- Като временна мярка - добре; като бъдеще - зле. Едно е аудиторията и упражненията в нея, друго е само „прослушването“ онлайн на поредната лекция. Не приемам въодушевлението, което е обзело част от преподавателите.

- Да се върнем отново на „Новия световен ред“. Тези дни отбелязахме 75 години от победата над фашизма. Но отново станахме свидетели на противопоставяне - всички срещу ролята на Червената армия и на СССР във Втората световна война. Стигна се до открити опити за пренаписване на историята. Имаше и декларация, подкрепена и от външния ни министър Екатерина Захариева, в която отново се издига своеобразна Желязна завеса. Вашият коментар?

- В момента водим глобална „светкавична война (Blitzkrieg)“ срещу всеобщ враг. В нея водеща роля трябва да има „Червената армия“ („Червеният кръст“), а не поредните „санкции“ (абсолютно международно непризнати и незаконни) и нови Железни завеси. Да се включиш на страната на разделящите, а не на обединяващите, не е най-мъдрото решение. Още повече че става дума за едно ограничено малцинство, повечето страни от Европейския съюз имат друго мнение. Приятното е, че Бойко Борисов мълчи за това решение, вероятно външно ще се наложи да го одобрява, но вътрешно - не. Нали сме убедени, че авторите на декларацията не са от БАН?!

- Накрая, оптимист или песимист сте за изхода от настоящата ситуация?

- Всички трябва да сме песимисти в момента - светът още няма решение и не е обединен; но всички сме длъжни да бъдем и оптимисти - винаги, когато е най-тъмно през нощта, след това очакваме зората. Това е дълбокият смисъл на реализма.

Нашият гост

Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 г. Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. През 1980 г. завършва социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г. - професор. Дуранкев е автор на повече от 80 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.