Може ли Москва да унищожи САЩ без милиони жертви

Намерен е начин да се ликвидира цялата ядрена инфраструктура на Щатите с един удар

През 1947 г. план, наречен „Бройлер“, предвижда ядрени атаки срещу СССР, както и нахлуването на американската армия на територията на Съветския съюз за „демократизация на Съветите“

Преди 70 години, през 1949 г., в казахската степ е изпитана първата съветска атомна бомба - „РДС-1“. Но четири години по-рано, през 1945-а, в недрата на стратегическото управление на Обединения комитет на началник-щабовете на армията на САЩ се ражда документът, наречен „Стратегическа уязвимост на Русия в условията на ограничена въздушна атака“. В платформата на този конкретен военен „опус“ в края на същата година американците разработват първия план за ядрената атака срещу СССР. Тя се нарича „Тоталити“ (директива J432/D) и предвижда бомбардировка от стратегически бомбардировачи с ядрени заряди на двадесетте най-големи съветски града. И 4 месеца по-късно, вече през 1946-а, отвъдморските стратези „приготвят“ следващия „проект“ на същата ядрена атака („Пинчер“) с разширен списък на съветските промишлени и военни центрове на СССР, които трябва да бъдат бомбардирани. И този „безумен пай“ е изпечен по време на речта на Чърчил във Фултън.

След това работата по „защитата на националните интереси“ на САЩ от Кремъл се развива на все по-голяма основа. През 1947-а многозвездните американски генерали признават, че „сдържаността може да се превърне в катастрофа и са необходими настъпателни мерки“. И във връзка с това се появява друг план, наречен „Бройлер“, който предвижда не само ядрени атаки срещу СССР, но и нахлуването на американската армия на територията на Съветския съюз за „демократизация на Съветите“. А през следващата 1948 година „полуделият принтер“ на американските военни започва да изстрелва подобни отровни планове, както от картечница: „Грабър“, „Кранкшафт“, „Когвил“, „Троуджен“, „Бушуокър“, „Хафмун“, „Офтейкл“, „Флитууд“, „Чариотир“... Последният предвижда удар срещу СССР с двеста ядрени заряда по 70 града, а десетки милиони съветски граждани трябва да станат потенциални жертви.

Квинтесенцията на тази „планирана“ работа е най-известната от подобни настъпателни планове като „Дропшот“ от 1949 г. Но тогава янките получават истински шок: руснаците имат собствена атомна бомба! От този момент нататък Студената война, която се води толкова любезно на думи, придобива характера на трудна ядрена конфронтация. И сега, вече 70 години, американците се опитват година след година да размахват своята „атомна тояга“ и от време на време се натъкват на прилични визуални (и не само) предупредителни отговори. Освен това американските генерали и политици плашат своите съграждани с „руската мечка“, която „по всяко време“, може да „удари“ САЩ с ядрена ракета.

Нещо повече, те се плашат с подробни изчисления и анализи за броя на американските граждани, които могат да загинат в случай на атака от страна на СССР, а сега от страна на Русия, срещу САЩ. Не е ясно, обаче защо трябва да атакуваме янките? Оказва се като в лош филм: ще изплашат американците и после те веднага ще обвинят Съветите в агресивни планове. Между другото, за плановете... Може ли някой да назове поне един реален план за нападение от страна на СССР (Русия) срещу САЩ, предвиждащ ядрени бомбардировки над американски градове? А задокеанските стратези имат десетки, както вече е добре известно днес! И въпреки че ръководството на САЩ обича да плаши собствените си граждани с милиони жертви на „руската агресия“, не се страхува от нищо. То знае, че Русия никога няма да нападне САЩ. И осъзнава, че ако някой може коварно да изстреля ядрени ракети срещу противника, това ще са силите в САЩ. В този момент самите те вече ще са седнали в един от командните си пунктове, добре защитени от всякакви ядрени атаки, и които са недостижими за руските бомби. Точно както Буш-младши седеше във военната база по време на атаката срещу кулите близнаци.

Не много отдавна известният руски политолог и ориенталист Евгений Сатановски изрази доста прост начин за охлаждане на страстта на отвъдморските ястреби, на тези, които непрекъснато размахват „ядрени тояги“, но се крият зад гърба на собствените си граждани, вярвайки, че дори и Русия да удари, те - шефовете, пак ще оцелеят. Тоест, за американския елит това е просто политическа игра и те не осъзнават или не могат да осъзнаят истинската опасност за своя живот от напрежението, което самите те нагнетяват, уверени, че ще се скрият в свръхнадеждни бомбени убежища. А фактът, че милиони обикновени американци могат да умрат едновременно - това просто не ги интересува. Именно тази „реперна точка“ на човешкото съзнание Евгений Сатановски предложи за въздействие: Русия, в случай на ядрена агресия от страна на САЩ, не е задължително да унищожи милиони обикновени американци.

САЩ ще спрат своите агресивни планове само тогава, когато ръководството на страната ясно ще разбере и осъзнае, че тези, които ще бъдат със сигурност унищожени с ответни атомни удари, ще са на ракетните командни пунктове, тоест елита на държавата. Именно тогава няма да има никаква агресия срещу Русия и подобни мисли не биха възникнали сред служители на Държавния департамент, генералите, сенаторите и други подобни на тях. Ще се развихри ли война? Ударете, но не се надявайте да се скриете под земята, под водата или някъде в планината. И тогава обвинявайте само себе си. А местоположението на всички стратегически командни пунктове за управление на ядрения арсенал на САЩ е отдавна добре известно на руското разузнаване.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)