Окръжният съд в Шумен ще бъде първият в страната с видеоконферентна зала за разпити на вещи лица и свидетели. Това стана ясно по време на брифинг за годишните резултати от работата на магистратите, обявиха го административните ръководители на Апелативен съд-Варна Ванухи Аракелян и София Радославова, председател на Окръжен съд-Шумен.
Залата ще може да се ползва от всички съдилища в района по наказателни, граждански и търговски дела. До края на годината ще бъде оборудвана с техника и ще дава възможност за дистанционно събиране на показания. По този начин ще се оптимизира работата на съда и ще се намали броят на отложените дела, коментира Радославова.
Има увеличение на броя на делата в трите районни съдилища на региона. През м.г. 15 съдии от Районен съд-Шумен са приключили 6 998 дела, при 6 630 за предходната. Трима съдии от съда във Велики Преслав са приключили 1445 дела, при 1251 за 2016 г. Четирите дами-магистрати от Районен съд в Нови пазар са приключили 2 215 дела срещу 2059 за 2016 г. Последните са най-натоварени, всяка е имала за разглеждане по 53 дела месечно. Заради голямата натовареност ще бъде направено предложение за увеличаване на щата с една бройка.
В Окръжен съд-Шумен делата намаляват. Постъпили са 1 128 дела, от които 433 наказателни, 345 граждански, 223 търговски и 127 фирмени. Приключените през годината са 1 163 срещу 1 400 за 2016 г. В цялата страна тенденция е за спад на делата, а причините са демографски, икономически и социални, посочиха магистратите. Освен това значителна част от делата в районните съдилища приключват със споразумения. Поради това и в Окръжен съд е по-малък броят на въззивните наказателни дела, обясни Радославова.
"Имаме отлични резултати по отношение на качеството на съдебните актове. Над 73% са потвърдените съдебни актове, което показва изключително добра предварителна подготовка на делата и професионално отношение на съдиите, работещи в Шуменския окръжен съд", каза зам. председателят на Апелативен съд-Варна Милен Славов, който похвали шуменските съдии за популяризиране на дейността им. По думите му "дефицитът на доверие в обществото е свързан не с лошото качество на работа, а с липсата на достатъчно информация за същността на правораздаването".