17 номинации са направили структурите на ГЕРБ за евровота

Бързи апаши заблудиха охрана и изнесоха каса с 5 000 лв.

Борисов участва в среща с премиерите на Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия в Брюксел (СНИМКИ)

Пиян шофьор на линейка катастрофира в Пловдив

Красимир Каракачанов: Скандалите с апартаментите ми „намирисват“ на предизборна кампания

Имаме ли нова емигрантска литература?

КПКОНПИ се самосезира за скандала с апартаментите

Линейка от Червения кръст в Ирландия пристигна в Берковица

Граничари задържаха шофьор на автобус, укрил 290 000 евро на „Калотина“ (СНИМКИ)

Полицията задържа две крайпътни проститутки на 39 и 41 години

Варна има значителни ресурси от живителна течност Слънчевото греене е около 60% от годишната продължителност

Министър Вълчев: Малката криза в НИМХ ни позволи да се фокусираме върху работата му

Пращат в затвора 22-годишен, шофирал повторно без книжка

Международен турнир събира танцьори от 11 държави във Вършец

Три коли се удариха на магистрала „Струма“, един човек е в болница

40 614 нови автомобила купени у нас за година Продажбите са далеч по-ниски от преди финансова криза

Ниските лихви при лизинга стимулират пазара

Цената на базов модел от най-нисък клас започва от 14 хил. лв. и стига до 20 хил. лв.

Размерът и динамиката на пазара на нови автомобили предизвиква постоянен интерес от гледна точка на въздействието му върху икономиката като цяло, както и върху поведението на потребителите. В настоящата статия ще се спра на някои взаимовръзки и актуалното му развитие.

Данните за ЕС показват, че покупките на нови автомобили за търговски цели са силно зависими от текущата конюнктура. При благоприятно развитие нарастването на покупките е значително по-бързо от общия икономически растеж, докато в противоположни случаи спадовете са много по-големи от спада на икономиката.

От друга страна връзката между покупките на нови лични автомобили и общото състояние на икономиката не е толкова силна. Решенията за това се влияят от заетостта, доверието на потребителите, разполагаемия доход и достъпа до кредитиране. Друг фактор, който е важен при вземането на тези решения, е текущата цена на горивата. Понижаването на цените на горивата увеличава продажбите на автомобили и особено на такива с по-висок разход на гориво.

Значение на автомобилостроенето

Автомобилостроенето представлява капиталоинтензивно и високотехнологично производство, което има важно значение за световната икономика. Според данни на Международната организация на производителите на моторни превозни средства през 2017 г. са произведени 97,3 млн. превозни средства, а общият оборот надхвърля 2,75 трилиона евро (около 3,65% от световния брутен вътрешен продукт). Колите са един от продуктите, който е предмет на международна търговия, като общата стойност на презграничните сделки превишава 700 млрд. долара. В индустрията се прилагат множество иновации, а инвестициите в изследвания, развитие и производство са над 84 млрд. евро годишно. Данъчните приходи от автомобилостроенето надхвърлят 430 млрд. евро годишно в 26 от развитите икономики.

При развитите страни растежът на автомобилната индустрия с 1% води до растеж на БВП с 1,5%. Важно значение имат и непреките въздействия върху добавената стойност чрез поръчките на тези компании към техните доставчици. Освен това мултипликаторът на заетостта при доставчиците може да надхвърли 8, т.е. едно работно място в автомобилостроенето да поддържа до 8 в предишни фази на производството. Един долар, инвестиран в тази индустрия, увеличава БВП на страната със средно 3 долара, което прави автомобилната индустрия водеща спрямо останалите. Това производство има важно значение за икономиките на развитите страни и допринася за основен дял от машиностроенето – в САЩ – 12%, в Япония – 12%, в Германия – 14%, а в Южна Корея – 10%.

Най-големият производител е Китай (29 млн.), следван от Съединените щати (11,2 млн.) и Япония (9,7 млн.). Германия обаче заема лидерската позиция по приходи от износ, които достигат почти 152 млрд. долара през 2017 г. при 92 млрд. долара за Япония и 54 млрд. долара за САЩ.

Динамика на автомобилния пазар в ЕС

През 2018 г. регистрираните нови пътнически автомобили в Европейския съюз достигат 15,1 млн., което представлява растеж от едва 0,1% на годишна база. Докато през първите 8 месеца на годината, с изключение на март, се наблюдава нарастване спрямо съответния месец на предходната година, то от септември нататък тенденцията е негативна.

Един от най-важните фактори за това е, че през септември влезе в сила т.нар. Световна тестова процедура за измерване на разхода на гориво и емисиите от въглероден диоксид при леките автомобили. Тя е базирана на данни, които се получават при действително управление на автомобила и по-добре измерва представянето по пътищата спрямо предходния тест, съответно показва, че разходът на гориво и емисиите всъщност са по-високи.

Друга причина за низходящата тенденция може да се търси в забавянето на две от най-големите икономики – Германия и Италия. Така тези две страни приключват годината със спад на пазара на пътнически автомобили съответно с 0,2% и 3,1%, докато в Обединеното кралство заради въздействието на Brexit той е дори 6,8%. От друга страна френският пазар се разширява с 3%, а испанският – със 7%. Най-бързо е развитието през годината в Литва, Румъния, Унгария и Гърция, които регистрират двуцифрени темпове на растеж.

Дизеловите автомобили губят пазарен дял за сметка на бензиновите, хибридните и електрическите. Интересът към последните става все по-висок, като основните причини за това са стимулите от държавите – възстановяване на част от сумите при покупка на такъв автомобил, освобождаване от данъци, безплатно паркиране в зони с ограничено ползване на автомобили, безплатно зареждане в обществени станции и други. Други фактори, които привличат вниманието към електромобилите, са тяхната динамика и подобряването на батериите, които разширяват възможностите за използване на тези автомобили и извън градовете.

Друга тенденция е повишаването на пазарния дял на автомобилите със спортни възможности – SUV и кросоувъри за сметка на средно размерните (седан или комби). При последните през 2018 г. се регистрира годишен спад от около 17% до 450 хил. броя. За сравнение, продажбите през 2007 г. са почти 1 млн. По този начин пазарният им дял намалява от 6,9% през посочената година до по-малко от 3% през 2018 г.

България

Българският пазар на нови автомобили остава скромен по размер. Данните показват, че през 2018 г. са регистрирани 34 332 пътнически и 6 282 лекотоварни автомобила, т.е. общо 40 614 нови автомобила. Отбелязаният темп на растеж на годишна база е 9,1%. Общите продажби са далеч по-ниски от реализираните преди Световната финансова криза (най-високата им стойност досега е през 2008 г. – 55 236 автомобила), но продължава тенденцията за растеж на този пазар от 2011 г. насам.

Наличието на икономически растеж, ниската безработица и нарастването на средните доходи са основната предпоставка за разширяването на автомобилния пазар в България. Друг важен фактор за това са ниските лихвени проценти при лизинга на автомобили. През 2018 г. се запази тенденцията те да се понижават. Някои дилъри предлагат безлихвен лизинг освен отстъпките в цената, което значително намалява общия разход за придобиване на тези автомобили.

Развитието през годината обаче дава основание за по-песимистични очаквания за 2019 г. Докато през първите 9 месеца се отбелязва почти 20% растеж на годишна база на регистрираните нови пътнически автомобили, то от октомври до края на годината е налице спад. Тоест динамиката на българския пазар до голяма степен следва тази в ЕС. Обяснението може да се търси отново във въвеждането на осъвременената тестова процедура за разхода на гориво. Тя беше фактор дилърите да предложат по-големи отстъпки от обичайните, за да изчистят останалите наличности.

Данните от дилърите за продажните цени без отстъпки показват, че цената на базов модел нов автомобил от най-нисък клас е над 14 хил. лв. и в зависимост от марката достига до около 20 хил. лв. Параметрите им ги правят подходящи най-вече за градска употреба поради размерите им и липсата на допълнителни удобства за по-дълги пътувания.

Нека да вземем за пример покупката на автомобил с цена 15 хил. лв. на лизинг за 5 години при 4% годишна лихва, 10% първоначална вноска и 10% остатъчна стойност. Месечната вноска би била в размер от около 220 лв. Тя се равнява на приблизително 25% от средната нетна месечна работна заплата през 2018 г., при което за останалите си нужди съответният човек би разполагал с 656 лв. на месец. Следователно той трудно би могъл да си позволи подобен размер на месечната вноска и покупката на нов автомобил. Ако този случай се разглежда спрямо семейство с двама работещи родители със средни доходи и едно дете, тогава автомобилът трябва да бъде от по-висок клас и с по-висока цена и отново разполагаемият доход след покриването на месечната вноска не би бил достатъчен за осигуряването на месечната издръжка. Това е една от причините делът на закупените нови автомобили от физически лица да е нисък.

Освен ниските доходи на населението важна причина за малкия размер на пазара на нови автомобили са предпочитанията на хората към по-стари (понякога значително) автомобили с по-големи размери, по-добра динамика и повече удобства при същата първоначална цена. Покупката на употребяван автомобил обаче крие рискове, заради които могат да възникнат значителни средства за ремонти и да направят общата цена на притежание значително по-висока. В това отношение политиката на държавата да определя размера на данъка според възрастта на автомобила и неговата стойност, но не и според вредните емисии насърчава населението да използва повече стари автомобили. Ефектите от промяната от началото на 2019 г. все още е твърде рано да бъдат оценени, но вероятно трудно биха повлияли значително върху тази нагласа.

До момента опитите за стартиране на производство на автомобили в България са несполучливи. Бърз напредък се отбелязва обаче в производството на автомобилни части поради засилената инвестиционна активност в тази област през последните години. Построяването на завод за сглобяване на автомобили би било полезно за българската икономика. Привличането на такъв инвеститор обаче е свързано с предоставяне на определени стимули и по тази причина е необходимо да се направи предварителна задълбочена оценка на въздействието върху икономиката и върху публичните финанси преди да се поемат конкретни ангажименти.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.