Труд
Автор:
Труд онлайн
Според ново изследване хората от каменната ера, живеещи край езеро в днешна Германия, систематично са обработвали животински трупове за мастни хранителни вещества - по същество са управлявали нещо, което учените описват като „фабрика за мазнини“ за варене на кости в голям мащаб, съобщава CNN.
Археолозите разкриват фабриката, като анализират около 120 000 костни фрагмента и 16 000 кремъчни инструмента, открити в продължение на няколко години на обект, известен като Neumark-Nord, южно от град Хале, съобщават те в изследване, публикувано в сряда в списание Science Advances. Артефактите са открити от разкопвачите заедно с доказателства за използване на огън.
Изследователите смятат, че неандерталците - изчезнал вид човек, за който е известно, че е живял в този район още преди 125 000 години - са разбивали богатите на мозък кости на парчета с каменни чукове, след което са ги варили в продължение на няколко часа, за да извлекат мазнината, която изплува на повърхността и може да бъде изчистена при охлаждане.
Тъй като този подвиг е включвал планиране на лова, транспортиране и съхранение на труповете извън непосредствените нужди от храна и извличане на мазнината в специално предназначено за целта място, находката помага да се очертае картината на организацията, стратегията и дълбоко усъвършенстваните умения за оцеляване на групата.
„Тази нагласа, че неандерталците са били глупави - това е още един факт, който доказва обратното“, казва Вил Ройбрукс, съавтор на изследването и професор по палеолитна археология в Лайденския университет в Нидерландия.
Редица археологически открития през последните десетилетия показаха, че неандерталците са били по-умни, отколкото може да се предположи от първоначалния им стереотип за брутални хора. Древните хора са живели в цяла Евразия и са изчезнали преди 40 000 години, а предишни проучвания установиха, че са произвеждали прежда и лепило, гравирали са кости и стени на пещери и са сглобявали бижута от орлови нокти.
Детайлите в новото изследване показват, че неандерталците може да са били неочаквано изтънчени и в подхода си към храненето.
Изследователите смятат, че неандерталците са раздробявали животински кости на парчета, преди да ги сварят, за да извлекат хранителните вещества.
Според изследването неандерталците, живели в германския обект в продължение на 300 години, ясно са разбирали и хранителната стойност на произведената от тях костна мазнина.
Малко количество мазнини е съществена част от здравословното и балансирано хранене. Веществото е било още по-важно за ловците-събирачи като неандерталците, които вероятно са зависели в голяма степен от животински храни.
Диетата, в която преобладава постното месо и има недостиг на мастни киселини, може да доведе до изтощителна и понякога смъртоносна форма на недохранване, при която се нарушава способността на чернодробните ензими да разграждат протеините и да се освобождават от излишния азот, отбелязват изследователите в своята статия. Познато днес като протеиново отравяне, това състояние си е спечелило репутацията на „заешко отравяне“ или „mal de caribou“ сред първите европейски изследователи на Северна Америка.
Ловци-събирачи като неандерталците, със средно телесно тегло между 50 и 80 килограма, е трябвало да поддържат консумацията на протеини под 300 грама на ден, за да избегнат това състояние. Това се равнява на около 1200 калории - ниво на прием, което според изследването далеч не отговаря на дневните енергийни нужди. В резултат на това неандерталците вероятно е трябвало да си набавят останалите калории от непротеинов източник - мазнини или въглехидрати.
Парчетата месо от животински мускули съдържат много малко мазнини, което прави костите - които съдържат мозък и друга мастна тъкан, дори когато животното е недохранено - по-важен ресурс.
Изследователите откриват, че преобладаващата част от останките на обекта произхождат от 172 отделни едри животни, включително коне, елени и зубри - големи кравоподобни същества, които вече са изчезнали. Неандерталците са избирали най-дългите кости, които биха съдържали най-много костен мозък, установява проучването.
