Атанас Капралов – поезията с двете си лица: слово и музика

Премиерата на най-новата стихосбирка на Атанас Капралов „По мярка на духа“ (издателство „Летера“, 2021) събра над 150 фенове на неговата поезия в изисканото пространство на Софийска градска художествена галерия. Високият градус на поетичното слово отекваше сред великолепните картини на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ век. Участието на звезди от поп музиката привнесе не само шоу динамика на събитието, но и въплъти мечтата на много поети да видят как стойностна поезия се превръща в хитове. Когато говорим за изявените български поети, винаги би трябвало да отбелязваме факта, че Атанас Капралов е сред тях. Неговият оксиморонен начин на стихописване формира оригиналния му почерк, защото притежава способността да преодолява себе си, да не скрива себе си зад общоприети думички и красиви шаблони, а от неодушевената материя да изважда субстанцията на живота. 

Чаровният дует Кристина и Михаил Белчеви откри вечерта с песента „Спомен за утре“ по стихове на Атанас Капралов и музика на Хайгашод Агасян. Поетът започна рецитала си с творбата „Мама бди“, последваха повече от 10 стихотворения, които се редуваха с още песни по негови стихове и с академичен анализ, дело на д-р Елена Алекова, д-р Йордан Нанчев и доц. д-р Георги Цанков.

„Поезията в тази книга е изстрадана. За мене думите са живи същества, които трябва да минат през разума и сърцето, за да оживеят, за да влезе кръв в артериите им и те да добият истинския смисъл, който да носи енергията на хората. Поезията е онзи стимулатор, който дава надежда. Дори и в най-тъжното си послание аз се стремя да дам нещо светло“ – призна Атанас

Капралов и прочете стихове, писани преди 30-35 години, но все така актуални с посланията си. 
Йордан Нанчев направи интересен контрапункт на мисълта на Атанас Далчев, че у нас има таланти, но липсват характери: „Но именно Капралов е ярко съчетание между талант и характер“.

В анализа си Елена Алекова се спря на сериозната творческа работа на поета върху конструкцията и шлифоването на поетичното в книгата „По мярка на духа“, акцентирайки на важността на душата и духа, на познанието и авторската  интерпретация: „Познанието за духа се открива чрез поезията, защото тя също е от духа. Чрез тази книга ние добиваме реална представа за духа – долавяме различни негови качества – саможертвеност, мъжественост, небесна светлина, необятност... Който провижда какво е духът, провижда и неговата мярка. Тази поезия е стълба към небето...“.

Доц. Георги Цанков, който е автор на предговора в книгата, изрази възхищението си от многобройната публика и изведе същностни черти в оригиналния почерк на автора: „Капралов е от поетите, които никога не са се бояли да кажат истината.

Неговите стихове, писани преди промяната, са все така жизнени и актуални! Той е човек с невероятен характер, готов да се бори за идеята. В стиховете му няма клишета, нито фалш, тя съчетава модерността с класическото светоусещане и удря право в сърцето. Ако има надежда, то тя идва от невероятната любов, защото той превръща любовта в съдба“.

В този емоционален празник на синкретичност между музика и поезия публиката аплодира и останалите участници в премиерата, които я накараха да запее с тях още песни по стихове на Капралов: Хайгашод Агасян („Предопределеност“), дует МАНИЯ („Космичен блус“), Надя Ботева („Небесно пиано“), дуетът Ивайло Гюров – Нелина.

На събитието присъстваха: доц. д-р Пламен Славов – зам.-министър на културата, Боян Ангелов – председател на СБП, Захари Иванов – председател на Асоциацията на софийските писатели, Екатерина Джумалиева – директор на Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“, д-р Аксиния Бутева от МК; композиторите Вячеслав Кушев и Росалин Наков, писателите Матей Шопкин, Благовеста Касабова, Петя Цолова, Георги Константинов, Банко П. Банков, Петя Йотова, Атанас Звездинов, Надя Попова, Бойко Ламбовски, Катя Зографова, Илко Славчев, Хайри Хамдан, Джина Дундова-Панчева, Роман Кисьов, Красимира Макавеева и др.

Из книгата „По мярка на духа“:

Атанас Капралов

В няколко мига

Сбирам се целият в няколко мига:
тук – струйка радост,
там – кладенче скръб.
Вчера потеглих,
а вече съм стигнал...
Ето ме – седнал на земния ръб.

Даже по детски краката си люшкам –
нищо че бездната зее отпред.
Детството сякаш било е наужким,
младият полет –
с разбит самолет.

Зрелите цѐли проклеха върха си –
всеки връх 
                     бранят студ,
                                            вятър
                                                       и сняг.
Сръфа ръждата другарствата късни,
старите срещам под вражески флаг.

За да спася моя свят от измама,
има ли остров пуст някъде?...
Не!...
Вярвах до смърт само в укора мамин,
само че точно смъртта го отне.

Толкова исках душа да налюбя,
ала се блъсках в прегради от плът.
Вечно се търсех – 
и все бях изгубен!
Вечно пътувах –
и все нямах път...

Днес пък се чудя:
в небе или в бездна
ще ме запрати сакралният миг?
Гледам нагоре –
и смисълът чезне.
Гледам надолу –
и качва се вик!...
2020