Без заеми по Плана за възстановяване и устойчивост

Страната ни няма да ползва заеми с ниски лихви по Плана за възстановяване и устойчивост. Аргументът за отказа е, че рискът инвестирайки повече пари в икономиката за кратък период от време, ще генерира режим на просто усвояване на парите. Може да се стигне до положение, че интересът да се насочи към сектори с обявени средства, а не към сектори, които имат нужда или трябва да бъдат развивани, обясни вицепремиерът в оставка Томислав Дончев, който представи плана пред депутатите в Комисията по бюджет и финанси.

Припомняме, че 12,6 млрд. е финансирането за България по Плана, като това е само една четвърт от цялото субсидиране, което страната ни ще получи до 2030 г.

„До 2025 г. като резултат от инвестициите от Оперативните програми на ЕС и стартирането на Плана ще се удвои обемът на публичните инвестиции“, което било абсолютно достатъчно, заяви Дончев. „Планът е в напреднала степен на съгласуване с ЕК, като по наша информация официално до момента е внесен само планът на Португалия, 17 държавни членки са със зряла версия на плана, като нас, който е в процес на съгласуване с комисията“, коментира той по време на заседанието. 

Той допълни, че се стартира предварителна проверка по 11 компонента на Плана в ЕК, след която било редно планът да се внесе от това или от следващо правителство. Притесненията му са, че и петте политически партии изявили желание за цялостни промени на плана, а нова версия можело да се направи за шест или седем месеца. 

Процедурата не е обвързваща и всяко правителство можело да внесе официално плана в ЕК. Дончев не беше категоричен колко ще трае подобна проверка, защото досега друга държава не е правила такава стъпка. Според него оптимистичен срок е 2-3 седмици, защото имало спорни моменти.

На депутатски въпрос, Дончев заяви, че има забранени сфери на подкрепа, а те били мерки за ликвидна подкрепа, директна помощ за хората и бизнеса, както и ядрени мощности, с изключение обаче на ВЕИ.

В последната версия на Плана от 16-и април са променени дяловете на финансиране на стълбовете - Иновативна България е увеличена с 0,2% до 26% от ресурсите, Зелена България е увеличена от 34,8 до 35,6%, Свързана България е намалена от 22,5 до  21,9% от ресурсите по Плана, а Справедлива България е намалена от 16,9% до 16,5%.

Повече са парите в стълба Иновативна България за образование - увеличени са парите за обучения за цифрови умения и изграждане на национална онлайн платформа за обучение на възрастни от 279 млн. лв. до 379 млн. лв. Зеленият преход заема водещо място в Плана като концентрира 40,2% от общите предвидени разходи. Усилията са насочени във внедряване на възобновяеми енергийни източници и водород, енергийна ефективност на икономиката и устойчива мобилност.. За цифровия преход за отделени 32% от общите разходи – не само за цифрова инфраструктура, но и за внедряване на технологии в предприятията и повишаване на цифровите умения на населението. Други 871 млн. лв. са планирани за устойчиво селско стопанство.

434,3 млн. лв. за нови 175 км газопроводи, вместо 333 млн. лв. ще получи "Булгартрансгаз" до четири ТЕЦ-а. Това са "Марица-изток 2", "Бобов дол" и американските "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово". Пилотни проекти за новото гориво, което се очаква да спомогне за прехода към нисковъглеродна икономика ще бъдат финансирани не с 39 млн. лв., а с над 117 милиона.  

Утре се очаква Планът да се гласува на заседанието на Министерски съвет.