Няма нищо по-страшно за една демокрация от недоверието в изборния процес
Въвеждането на данните от изборните протоколи действително става с незаключени файлове, т. е. в момента, в който се сканира един протокол, той не е защитен като файл, което означава, че може да бъде променен преди да влезе във финалната си версия вече регистриран в ЦИК.
Това разкрива пред „Труд news“ Благовест Кирилов. Той обясни, че „Информационно обслужване“ не подлежи на одити и функционира като частно дружество. В същото време на това дружество директно се възлагат поръчки за милиони.
- Господин Кирилов и местните избори дадоха своя принос в ерозирането на доверието в изборния процес. Кои са най-сериозните проблеми, на които предстои да се търсят решения?
- Това, което наблюдавахме при тези местни избори е липса на прозрачност и тотално неглижиране на важността на вота, което за съжаление даде своите тежки отражения. Нито ЦИК, нито Министерството на електронното управление, нито дори Министерският съвет излязоха да обяснят на хората как се организира гласуването, какво се случва, какви са проблемите и какви са очакванията. За проблемите разбрахме, когато беше вече много късно и то не от отговорните институции. Това несъмнено хвърля много тежка сянка на съмнения, а няма нищо по-страшно за една демокрация от недоверието на гражданите в изборния процес. От друга страна самият процес на удостоверяването на машините за гласуване беше опорочен от Министерството на електронното управление, тъй като те се забавиха до последния момент, министър Александър Йоловски е отказал да подпише, зам.-министърът (Михаил Стойнов, б. р.) подписва, но след като ЦИК взема решение, че машините няма да се използват на първия тур. Всичко, което се постига е да се руши доверието на гражданите в изборния процес, а ниската избирателна активност е функция на това.
- Известно ли е вече защо министърът на електронното управление е отказал да подпише удостоверяването на машините преди първия тур?
- Това, което получих като информация, че министърът е изпратил писмо в ЦИК, че той няма как да подпише удостоверяването, тъй като самият той не знае дали има проблем с него, особено след като стана ясно, че въпросният зам.-министър Михаил Стойнов е вършил някакви допълнителни действия.
- На пресконференция показахте снимки, как след обявяване на хешкода, машината дава грешка. Убеден ли сте, че тази грешка е отстранена в процеса на удостоверяването?
- Няма как да знаем поради една проста причина - в доклада на МЕУ никъде не е описано, че е имало такава грешка и тя е отстранена. Подобни стъпки трябва да се опишат във въпросния документ, но тази грешка не е описана и никъде не се говори за нея. Въпросната снимка показва екрана от довереното изграждане, тоест, създаването на софтуера във финалната му версия. За да започне удостоверяването на софтуера, ние трябва да имаме този доверено изграден софтуер. Ако не са завършили процеса на доверено изграждане правилно, нямало е как да започнат удостоверяване, което пък е в нарушение на Изборния кодекс и на вътрешните методики и указания. Всеки, който желае, може да се запознае с доклада - той е публичен и е качен на сайта на Министерството на електронното управление. В него пише, че по време на довереното изграждане са наблюдавани проблеми и дефицити на процеса, но не пише какви са тези проблеми и дефицити, дали са оправени, кой ги е забелязал. Ние отново сме в неведение какво се е случило и защо. С някакви обяснения излиза бившият министър на е-управлението Божидар Божанов, но реално той не е компетентен орган тук. Той каза, че съобщението, което се е получило за грешка, не е проблем, защото било очаквано. Досега обаче никога не се е получавало подобно съобщение, т. е. най-малкото би следвало да е документирано. Освен това министърът не излиза да опровергае и какво би следвало да си мислим при това положение? Изобщо къде е министърът на електронното управление? Министърът с ключова роля в изборите на практика изчезна преди десетина дни и оттогава не се е появявал.
- Тази грешка, която се появява на екрана на машината, може ли да доведе до изкривяване на изборните резултати, до манипулирането им?
- Няма как да знаем, защото ако грешката е била бъг, получила се е веднъж и е документирана и после отстранена, тогава е едно. В момента ние не знаем какви са последствията, дали е спазен процесът. Когато процесът не е спазен, няма как да гарантираме дали машините за гласуване работят правилно. Видяхме в изборния ден на балотажа, че имаше случаи, когато човек избира да гласува за кмет на община и кмет на район, машината вади само една, вместо две разписки. Тук хипотезата не е „да забие принтерът“, а просто излиза една разписка и ние не знаем каква е причината.
- Ще ви попитам като IT-специалист - възможно ли е да се случи това, което допуснаха някои ваши колеги: така да се манипулира софтуерът на машините, че всеки, примерно, трети глас, да отива за конкретна партия?
- Всичко е възможно като хипотези и именно това е работата на Министерството на електронното управление - да удостовери, че това няма как да се случи. Да вдъхне доверие. Къде е министър Йоловски в момента? Какви чудовища още се крият в МЕУ? Защото в същия ден, в който стана скандалът с машините, министър Йоловски заяви, че е бил заплашван. После пък лидер на управляващата коалиция каза, че не го познава и някой му дърпа конците. Как така някой ще дърпа конците на министъра, който удостоверява машините? Кой е този някой? Защо тогава този министър е там? Според информация на ЦИК Йоловски пред тях е заявил, че е отказал да подпише удостоверяването и е притеснен от доклада на ДАНС.
- Министърът не каза, че е заплашван заради машините, а във връзка с обществени поръчки за около 640 млн. лева.
- Поне доколкото знаем министър Йоловски е разказал, че е заплашван заради проекти на стойност 640 млн. лева и е бил натискан те да не минават през обществени поръчки, а да бъдат разпределени директно на дадени фирми. Това ни насочва към „Информационно обслужване“ АД, тъй като само там може да се възлага директно, а то е подопечно на министъра на електронното управление.
- Вие знаете ли как точно се въвеждат данните от „Информационно обслужване“ и кой контролира процеса?
- ЦИК издава указание и според правилата пак ЦИК би трябвало да следи процеса на въвеждане на резултатите от „Информационно обслужване“. Всичко обаче си даваме сметка, че ЦИК реално не присъстват на терен. Същевременно техническата експертиза, която е необходима за подобен вид контрол не е налична навсякъде, тя липсва особено в отдалечените избирателни райони. Това създава допълнителни предпоставки за проблеми. Дори и да има представител на някоя политическа партия, която да наблюдава отстрани процеса, няма как да знаем дали това, което виждаме и това което се вкарва, дали е всъщност това, което е подадено първоначално. Отново отваряме много въпросителни и тук е ролята както на законодателя, така и на изпълнителната власт, в случая Министерството на електронното управление и Министерски съвет да направят така, че нещата да са по-прозрачни и да няма сенки на съмнения.
- Проверявал ли сте как са подбрани и проверени ли са външните експерти, които „Информационно обслужване“ АД използва за центровете в общинските избирателни комисии?
- За съжаление нямам тази информация и няма как да я намеря, тъй като подобни документи за компанията не са публично достъпни. Това, което зная е, че ЦИК е подписала договор с „Информационно обслужване“ за близо 8 млн. лв. за обработка на резултатите от местните избори. Само за справка, на предишните местни избори сумата е била 3,3 млн. лв., а на предходните парламентарни избори е била 4,5 млн. лв. Т. е. в случая има почти двойно увеличение, а изпълнението на договора е тайна - не се знае колко човека са участвали при въвеждането и обработването на резултатите. Няма информация колко човека са били наети, проверявани ли са през служби или по друг начин, кой ги е наел. И тук става въпрос за лошо управление на процеса и създаване на условия за поредни съмнения в честността на изборния процес.
- Появиха се твърдения, че въвеждането на данните става с незаключени файлове. Това така ли е и какви опасности крие?
- Въвеждането на данните действително става с незаключени файлове, т. е. в момента, в който се сканира един протокол, той не е защитен като файл, което означава, че може да бъде променен преди да влезе във финалната си версия вече регистриран в ЦИК. Това нещо отново буди съмнения, а по принцип е лесно решимо като казус, най-малкото да има проследимост. В момента няма как да покажем това. Давам пример с протокола от секция в район „Средец“. Секционната избирателна комисия прави копие от протокола, който те имат, но в него не фигурират резултатите за кандидатите. Те дават копия на представителите на партиите и тръгват да предават книжата в ОИК. Протоколът, който е в ЦИК е със съвсем различни страници, от този, който са раздадени копия. Това означава, че протоколът е писан отново. Кой го е писал, защо и как се е случило това, от една страна СИК дължи отговори, а от друга ЦИК и „Информационно обслужване“ също дължат отговори, тъй като ако те отидат с празен протокол, това трябва да се протоколира на място. Ако няма протокол, това е друг казус.
- Попитахте ли представителя на БСП във въпросния СИК в район „Средец“ каква е истината за протокола с липсващи данни за резултатите на двамата кандидат кметове?
- Това което научихме е че представителят на БСП не е отишъл при предаването на протоколите - в ОИК не ходят всички членове на СИК-ове. Това, което имаме като информация е че всички членове на този СИК са подписали протокола с резултатите.
- Как тогава в копието няма резултати?
- Във видеонаблюдението се вижда, че те броят и отчитат някакви гласове, но в указанията се казва, че на място се брои и нанася. Има нарушение на методиката, на указанията и би следвало ЦИК да са много по-строги в наказанията, защото некомпетентността на изборната администрация отново нарушава процеса и има потенциала да доведе до изменение на целия вот.
- От казаното разбирам, че има два вида проблеми - технологични и такива, свързани с човешкия фактор. Кои са по-сериозни?
- Проблемът не е в машините, нито в софтуера, а в хората - в хората, които трябва да управляват процеса и в тези, които вземат законодателните решения и в онези, които след това носят отговорността за прилагането на всичките технологии в изборния процес.
- Скандали около машините за гласуване обаче има навсякъде където се ползват, или са били ползвани и изхвърлени.
- Машините бяха въведени с мотив, че ще намалят невалидните бюлетини. Това, което наблюдаваме като невъзможност за управление на процеса, по-скоро ни води на мисълта, че ако са машини, то е добре да са друг тип машини, които правят обработката на резултатите по-лесна и прозрачна. Такива са машините тип скенер. Гласува се на хартия, вкарва се в машината, ако е невалидна машината казва, че има проблем. По този начин би се премахнал и субективният фактор от комисиите, които могат да казват, че дадени бюлетини са невалидни. Този тип машини след като приключи сканирането на бюлетините вадят и протокол. По този начин се гарантира максимална прозрачност и сигурност. Остава и хартията, която е доказателство. Понеже чух коментари, че ако се въведат такива устройства ще трябва да се принтират много бюлетини. Те и в момента се печатат много бюлетини, така че ако се наложи да може да се гласува на хартия изцяло.
- Нормално ли е според вас изборният процес да е оставен на една частна фирма - „Сиела норма“?
- Бих обърнал въпроса и попитал нормално ли е целият процес по обработката на резултатите да е оставен на една частна фирма „Информационно обслужване“.
- Не е ли държавна фирма?
- Води се с държавно участие, но като цяло е частно дружество с цел печалба. Това е проблем и казус и би следвало да се разгледа в детайли както в Изборния кодекс, така и във всички останали закони, които имат отношение към директното възлагане на поръчки към информационно обслужване, най-малкото затова, че не е ясно как се формират цените на услугите. Самото дружество по вида си не е нито държавно, нито частно, но функционира като частно. То не подлежи на одити, на които подлежат държавните дружества. От друга страна при формирането на цени не е необходимо да го прави прозрачно, което пак дава повод за съмнения.
Нашият гост
Благовест Кирилов е бивш зам.-министър на електронно управление в кабинета на Гълъб Донев, съветник на служебния вицепремиер Иван Демерджиев по изборния процес, бил е народен представител на 45-о, 46-о, 47-о Народно събрание.
Благовест е предприемач в сферата на информационните технологии и изнесените услуги. Председател на управителния съвет на Българската асоциация на секторите софтуер и изнесени услуги, преподавател в ТУ-София.
През годините трупа опит в управлението в някои от най-големи компании в сектора на информационните технологии. През 2017 година напуска света на големите корпорации и се отдава на собствени проекти.
Подкаст с Виктор Блъсков: Български "фактчекъри" и глобалисти, работили по схема за цензура