Бриджит Бардо сваля Джиджи Рици с рибена чорба и бяло вино

Цялото лято на 1968-ма светът говори за тях

След раздялата им десетки разбунени дами щурмуват италианеца

Той започва да шмърка

Светската хроника на Италия отпреди половин век и нещо твърди, че не Джиджи Рици бил свалил желаната по онова време от безброй мъже и от доста жени Бриджит Бардо, а тя него. Ами просто го била съжалила, виждайки го в началото на лятото на 1968 г. самотен и тъжен в Сен Тропе, тъй като бил останал с разбито сърце след  раздялата си с Натали Делон. Да, красивата съпруга на филмовата легенда Ален и майка на неговия син Антони, с която Джиджи бил завихрил тайна креватна авантюра някъде в края на 1967-ма.

Ален Делон и Натали Делон

Да, ама Ален Делон, който също не си поплювал в задирянето на нежния пол, разбрал за забежката на законната си половинка и явно бесен от ревност, й поставил ултиматум да зарязва на мига италианеца. И да се кротва веднага под семейния покрив, защото щял да я смачка от пердах – твърди клюката за гениалния хубавеляк, син на касапин. Като иначе Ален Делон не пропуска да отмъсти най-безпардонно на Натали за изневярата само година по-късно, натирвайки я със съвсем официален развод.

Та след като засича една вечер в някакъв локал Джиджи изоставен и сломен, Бриджит Бардо го кани на другия ден на рибена чорба и бяло вино в легендарната си вила „Мадраг“ в Сен Тропе. Както стана дума, по онава време французойката е мокрият сън на милиони по света, независимо от техния пол и възраст, тъй като е безумно красива и секси. В същото време само на 34 години, “B.B.” - „БиБи“, както галено са я наричали французите, е „действаща“ световна филмова звезда, истински мит.

Първата планетарна слава й донася извъртяната през 1956 г. лента „И бог създаде жената“ с режисьор американско-френско-гръцкия кинаджия Роже Вадим, който не пропуска да се ожени за жената-мечта. След това Бриджит, която междувременно  е обявена в САЩ наред с Мерлин Монро за секс-икона на епохата, се снима в поредица станали за нула време легендарни филми като „Парижанката“, „Мадмоазел Пигал“, „Личен живот“, „Бабет отива на война“, „Папараци“, „Вива Мария“ и т.н. Записва и няколко популярни музикални парчета, като например еротичния хит на всички времена „Обичам те... а аз вече не“ в дует със Серж Генсбур. От който обаче се отказва, тоест предпочита страхотното парче да не бъде издавано на диск с нейното участие и Генсбур го записва с Джейн Бъркин. Бриджит се решава на тази стъпка и по-късно съжалява за нея, за да не ядоса втория си съпруг, за когото се омъжва след раздялата с Роже Вадим – германския милиардер и наследник на автомобилната империя „Опел“ Гюнтер Закс.  Онзи, с когото ще се разведе след като една юнска сутрин на 1968 г. се събужда в щедрата прегръдка на Джиджи Рици – с десет години по-малкия от нея, но удивително симпатичен, дяволит, интелигентен и изобретателен италиански „гларус“ на Сен Тропе.

И лятото в северното полукълбо, и зимата в южното, минават под знака на тяхната безмерна и бурно демонстрирана  из Сен Тропе любов. Защото двамата са навсякъде, денем и нощем, прегърнати, бягащи, танцуващи, вихрещи се по купони, целуващи се където им падне. Медиите по цял свят правят ласките им достояние на мало и голямо благодарение на насочените постоянно към тях като базуки папарашки светкавици, седмични библии от сорта на американските „Нюзуик“ и „Тайм“ даже ги изтипосват на кориците си. Осъзнал, че най-хубавата жена на света му принадлежи, Джиджи е във вихъра си, готов е на всичко и всякога, защото по неговите думи в онова омайно лято той се чувства „най-важният мъж на света“.  И се раздава докрай на божествената си изгора, като в нейна чест завързва около врата си кърпа/фулар и никога не закопчава над пъпа облечената на голо бяла риза – две „пиратски“ като стил „находки“, на които веднага започват да подражават младите мъже от близо и далеч. Но както италианецът казва по-късно пред приятели, в бурното време на обичта, той разбира, че Бриджит съвсем не е студената кинозвезда, за каквато я вземат мнозина, а е истинска, земна млада жена. Която много често е срамежлива и се изчервява като момиченце, особено когато говори с възрастни хора, очарователна е с нейните безобидни мании, със страха си от тъмното и от самотата, безумно ревнива е към интимността си и не  прощава, на този, който я е нарушил нарочно. А в очите й отблизо лесно можело да бъде открита онази тънка власинка меланхолия, която обаче е в състояние да разтопи всяко мъжко сърце.

Съвсем естествено по плажовете, площадите, кръчмите и нощните локали на Сен Тропе безброй известни и по-малко прочути посетители на хитовото градче искат да се отъркат о тях, да бъдат в компанията им. „Постоянно присъствие“ на масата им в “Папагайо“ или „Ескинад“ са френската поп-звезда Джони Холидей, популярният бард Жилбер Беко, известни актьори от ранга на Жан Пол Белмондо и Клод Ришар, стилисти, художници, индустриалци и банкери. Разбира се, непрекъснато с Джиджи и Бриджит са другите трима от завладялото Сен Тропе ято италиански „мускетари“ – Бепе Пироди, Родолфо Паризи и Франко Рапети. „B.B.“  отваря и за тях широко вратите на вилата си „Мадраг“, като на отприщилия се там купон без край тя кани също така най-знойните хубавици на Сен Тропе. Е, тримата не си поплюват, започват „секс-сеч“ наред, в миговете на върховен запой привличат в завъртелите се оргии дори Джиджи и лека-полека на Бриджит започва да й писва от „les italiens”.

Бардо в легендарната си вила на Сен Тропе

Така една сутрин възлюбеният „пират“ намира шикозните си гуменки „Лакост“ не пред общата спалня с B.B., а пред входа на „Мадраг“ – жест, който според установените из похотливите кръгове на Франция традиции е равносилен на „червения картон“ от футбола.

След раздялата Джиджи рухва и се оставя течението на разгуления и доста перверзен живот из райските кътчета на Европа и света да го влачи на поразия. Защото славата му на „сваляча“ на „богинята“ Бриджит Бардо го превръща в нещо като Фигаро от операта „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини, в главния герой, който няма нужда да си иска, защото всички го търсят и го желаят. И се навират една след друга в леглото му, къде за по-дълго, къде за по-кратко, от хубави, по-хубави актриси и модели, всички до една идоли на поколението си – сладострастната Доминик Бошеро, изтънчената Линда Верас, нахаканата Вивиън Макинтош, загадъчната Ан Тюркел и т.н. Някъде съвсем в края на шейсетте години и началото на седемдесетте Джиджи привлича отново към себе си „ала гранде“ светкавиците на папараците и кинокамерите, защото забива ново хитово гадже – германския топ-модел Вера Готлибе фон Лендорф, световно известна с псевдонима Верушка. С високото си 185 см тяло, с щедрите си форми и с бездънните синьозелени очи тя е не само най-скъпо платената в ония времена манекенка, но е и истинска секс-бомба. Независимо от тези божествени дадености, нейната история с Джиджи не продължава дори година, като Верушка на практика се оказва последното от „великите“ завоевания на любвеобвилния италианец, върху когото след раздялата им се стоварват куп беди. Той започва да шмърка още по купоните из Сен Тропе и когато през 1971 г. отваря в Милано и Рим бързо заформилите се като култови дискотеки локали с общо име „Number One”, в тоалетната на този в италианската столица полицията открива нескромно количество „бяло“. Заплашва го съдебен процес, разбирай дълги години пандиз, обсаждат го настървени кредитори и Джиджи емигрира в Аржентина. Там той става фермер-животновъд, жени се за местната снажна хубавица Долорес, тя му ражда три деца и покорителят на Сен Тропе се кротва.
Връща се в Италия в началото на хилядолетието, когато кокаиновата афера от Рим е позабравена и заживява със семейството си във вила край морето недалеч от Генуа. През 2004 г. по повод на седемдесетата годишнина на Бриджит Бардо той й пише хубаво писмо, пропито с преклонение към нея, с обич и с носталгия по прекараното заедно приказно време.

Сърдечното послание е публикувано от най-влиятелния италиански всекидневник „Кориере дела сера“, става култово, четат го по радиа и телевизии, препечатват го вестниците във Франция и в някои други страни. А по ирония на съдбата Джиджи умира на връх 69-я си рожден ден - 29 юни 2013 г. в любимия си курорт Сен Тропе, където е отишъл да купонясва с останалите живи авери от тайфата „les italiens”.

Джиджи и Бриджит на Сен Тропе

Точно на този ден пък трибуналът в Милано осъжда на 7 години затвор за секс с малолетната мароканка Руби /присъдата е отменена от последната инстанция – бел.кор./ друг велик италианец и върл почитател на женската хубост – Силвио Берлускони. На следващата сутрин авторитетният всекидневник „Ил Фольо“ отпечатва просторен коментар на двете събития, в който след обстоен анализ определя Джиджи за по-велик сваляч и кавалер от четирикратния премиер на Италия. Просто защото първият бил прекарал през леглото си най-хубавите, сексапилни, талантливи и желани навсякъде по света през  втората половина на ХХ-ти век дами. А другият, Силвио, бил останал в тресавището на пищните секретарки, нахаканите репортерки, дащните второстепенни актриси и жадните за мимолетна слава едва пълнолетни момичета. С други думи при незначителните поне като личности жени, без да успее да стигне до великите красавици на времето, въпреки влиянието и парите си.

/Продължение следващата събота/