Труд
Автор:
Труд news
“Като държава членка на ЕС, България привежда действията си в съответствие с европейското законодателство и политики, включително [предложеното] поетапно спиране... до края на 2027 г.”, заяви българският министър на енергетиката Жечо Станков пред POLITICO.
“Очаква се до 1 януари 2028 г. потреблението на руски газ в цяла Европа да бъде напълно преустановено”, добави той.
Коментарите идват, след като българският премиер Росен Желязков миналата сряда заяви, че правителството му е в подкрепа на поетапното спиране на употребата на енергия след пламенно обръщение на американския президент Доналд Тръмп пред Общото събрание на ООН, в което той призова Европа да прекрати покупките си на руска енергия.
През юни Брюксел представи нов законопроект, който ще забрани вноса на руски газ в блока, започвайки с краткосрочни договори тази година и постепенно премахвайки дългосрочните сделки до края на 2027 г. Държавите от ЕС и Европейският парламент в момента водят паралелни преговори по предложението.
София е последната останала входна точка за руски тръбопроводни потоци към блока през газопровода “Турски поток”, след като Украйна отказа да поднови споразумението за транспортиране на газ през страната през януари. Другите исторически маршрути на Москва към ЕС са или повредени, или са под санкции.
Въпреки че коментарите се свеждат до това България да заяви, че ще спазва законодателството на ЕС, те вероятно ще предизвикат дълбоко безпокойство в Унгария и Словакия.
Будапеща и Братислава, които средно все още получават 70% от газа си от Москва, отдавна се съпротивляват на усилията на ЕС за постепенно спиране на вноса на руски енергийни ресурси, твърдейки, че това би повишило цените, предвид ограничените им алтернативни маршрути за доставка.
Експертите до голяма степен отхвърлят тези твърдения, твърдейки, че и двете страни могат да намерят алтернативен внос чрез втечнен природен газ, пристигащ в пристанищата на ЕС, или допълнителни доставки по тръбопроводи от Норвегия.
Това е мнение, споделяно и от Станков. “Не се очаква Унгария и Словакия да се сблъскат с предизвикателства пред енергийната сигурност в резултат на законопроекта”, каза той.
Въпреки това, министърът на външните работи на Будапеща Петер Сиярто заяви в четвъртък, че София го е “уверила, че [няма] да постави Унгария в трудна ситуация” въпреки обсъжданата забрана, след като е разговарял с българския си колега. “Това е само предложение, все още не е взето решение”, добави той.
Двете страни нямат правомощия да отменят законопроекта на ЕС, тъй като той изисква само квалифицирано мнозинство от страните, за да бъде одобрен, за разлика от санкциите.
Членовете на Европейския парламент и столиците на ЕС ще одобрят позициите си по законопроекта следващия месец, преди да започнат междуинституционални преговори, с надеждата да финализират споразумение до края на годината.
