Труд
Автор:
Труд news
Кореспонденция от Варшава на Якуб Иванюк в. “Льо Монд”
Свидетелствата за нарастващо чувство на несигурност в украинската общност се умножиха след президентските избори през май, които подхраниха токсичен наратив около въпроса за миграцията
Публикацията имаше ефект на снежна топка - когато на 10 август украинската журналистка Зоряна Варения реши да сподели в социалните медии историята на трите нападения, на които е станала жертва, веднага се пръкнаха много подобни истории. За първи път гласовете на украинската общност бяха прозвучали свободно, на полски, като зов за събуждане, предизвиквайки изблик на състрадание и подкрепа от полските интелектуалци и либерални фигури. А случаите, описани от тази 27-годишна жена, са често срещани и сходни.
На едно от най-оживените места в центъра на столицата тя е била блъскана и обиждана, докато е говорила на украински по телефона, питайки за новини след бомбардировки над Киев. Няколко месеца по-късно, в автобус, докато разговаряла с приятелка на украински, двете жени са били заговорени от мъж, който им креснал: “В Полша говорим полски!” И нито първия, нито втория път, някой от околните е реагирал. “Дълго време се колебаех да напиша тези редове, защото се страхувах от реакциите на омраза” - подчертава Зоряна Варения в статията си. - “Винаги съм смятал Полша за моя втора родина. Живея тук от девет години. Имам много повече близки приятели тук, отколкото в Украйна. Но това, което се случва в момента, е просто катастрофално. Нивото на омраза, дезинформация и манипулация... В шок съм. Все по-често обмислям да се преместя другаде или да се върна у дома въпреки войната.”
“Децата са тормозени в училище”
В “Дома на Украйна” във Варшава - най-голямата обществена организация, която наред с други неща е отговорна и за защитата на правата на 2-та милиона украинци в Полша, включително близо 1 милион бежанци от войната, потвърждават, че това чувство на несигурност вече е широко разпространено. “Само преди година смятахме такива инциденти за незначителни” - подчертава президентът на организацията Мирослава Керик.
“Сега не минава и ден, без да ни се съобщават подобни истории. Децата пък редовно са тормозени в училище. Много украинци избягват да говорят езика си публично, дори стигат дотам, че не отговарят на телефона ако са сред поляци. Някои се опитват усилено и нарочно да премахнат украинския си акцент.”- заявява Керик. Според него статистически данни за словесни или физически нападения срещу украинци практически не съществуват, тъй като те обикновено не се докладват под формата на оплаквания в полицията. А когато се случва, доносите най-често биват архивирани поради липса на доказателства. Според свидетелски показания, събрани от “Дома на Украйна”, нападенията обаче съществуват и се увеличават, като по-голямата част от жертвите са жени.
Във Варшава всички наблюдатели са съгласни, че президентската кампания, която приключи през юни 2025 г. с победата на националистическия кандидат Карол Навроцки, е станала повратна точка в отношенията към имигрантите от съседната страна. Като антиукраинската реторика се е превърнала в основен вектор на предизборната кампанията, продължила няколко месеца. Тя бе подхранвана предимно от национално-консервативната партия “Право и справедливост” и от едно крайнодясно движение, което надхвърли 20% от гласовете на първия тур на президентския вот.
В този контекст на нарастваща омраза министърът на труда например говори за “социален туризъм” на украинците, що се отнася до помощите за тях, което е истински мит. Някои медии, дори умерените, в опит да привлекат аудитория също допринасят за разпространението на злонамерена частична информация, извадена от контекста на съобщенията или силно преувеличена.”
“Руска пропаганда”
Ветото на президента Карол Навроцки от 25 август върху закон, насочен към разширяване на помощта за украинските бежанци, също предизвика значително нагнетяване на езика на омразата “онлайн”. Около 60% от поляците заявиха, че одобряват ветото на президента, като за пореден в центъра на дебата бе въпросът за детските надбавки за подрастващите украинчета. Мащабът на онлайн дезинформацията пък е такъв, че след свалянето на руски дронове, нарушили полското въздушно пространство на 10 септември, според аналитичния център “Res Futura” 38% от онлайн коментарите приписват отговорността за инцидентите на Украйна и 34% на Русия. А реториката, че Киев иска да “въвлече” Варшава във война, по принцип се смята за руска пропагандна аксиома, която обаче е свръх популярна в Полша.
Украинската журналистка Олена Бабакова, която живее от дълго време в Полша, посочва, че полската държава носи значителна отговорност за прилагането на “двойни стандарти” към украинските граждани, карайки ги да се чувстват хора втора ръка.
“Правителството е изненадващо толерантно към крайнодесните милиции, които организират антиимигрантски квартални патрули, отнемайки монопола на държавата върху поддържането на реда. - подчертава Бабакова. - От друга страна, когато един концерт излезе извън контрол, тези патрули приписват вината за безредиците на украинците и ускоряват депортирането на 19-годишни младежи във воюващата страна. Ето защо украинците в Полша живеят с презумпцията за опасност - те просто трябва да си плащат данъците и да са послушни. Три години след огромния изблик на солидарност, който Полша демонстрира с либералите си, държани сега като заложници от крайната десница, животът на украинците тук става все по-сложен.” - заключава Олена Бабакова.
