България поема председателството на Съвета на ЕС

От днес България за първи път поема председателството на Съвета на Европейския съюз. По този начин страната ни не само ще попадне в центъра на европейското внимание, но и ще се превърне в лице на една от основните институции на общността, както и в инициатор на значими политически дискусии.

Лидерската позиция ни дава възможност да поставим на преден план за преговори теми и инициативи от национален интерес. От друга страна обаче, страната ни трябва да действа като честен и безпристрастен посредник.

Председателството се осъществява на ротационен принцип от всяка държава-членка за период от шест месеца. За да бъде гарантирана приемственост и последователност в работата на Съвета, е създадено „председателско трио“, което изготвя 18-месечна работна програма. България ще си партнира в „триото“ заедно с Естония и Австрия.

Официалната церемония по откриване на Българското председателство на Съвета на ЕС в София ще се състои на 11 януари от 19 часа в Народния театър "Иван Вазов".

В календара на българското председателство са записани близо 300 събития на родна земя, а до неговия край се очаква страната ни да посрещне 25 000 гости и делегати. Календарът започва още на 10 януари със заседания в Брюксел и посрещане на акредитираните международни журналисти в страната ни. На 15 и 16 януари в НДК ще се проведе неформално заседание на политическите директори на държавите-членки, а на 18 и 19 - редовна среща на генералните директори и директорите по изменение на климата. Среща на председателите на комисиите по европейски въпроси на парламентите в ЕС ще се проведе в реновирания конгресен център на 21 и 22 януари. По същото време ще се проведе Неформално заседание на генералните директори по европейски въпроси.

В края на месеца Министерството на околната среда и водите ще бъде домакин на три експертни срещи, а резиденция Бояна на неформална среща на директорите по отбранителна политика на държавите-членки на ЕС.

На 25 януари в НДК ще се проведе съвет "Правосъдие и вътрешни работи", а на 31-ви - съвет по конкурентоспособност.

Съветът на ЕС е органът, който събира министрите на всички 28 държави членки по въпроси от различни области. Съветът има законодателни правомощия, координира политиките на държавите, сключва международни споразумения и определя външната политика на ЕС.

Като председател страната ни ще организира и ръководи работата на Съвета, ще ръководи заседанията на всички нива в неговите рамки, ще насърчава сътрудничеството между отделните членки, ще има активна роля във формулиране на приоритети по политиките и ще представлява Съвета в отношенията му с другите европейски институции, трети страни и общността.

Логото и мотото

България избра националния си девиз - „Съединението прави силата", за мото на първото си председателство, тъй като основна ценност на европейския проект беше да се заличат разделителните линии и разпокъсаният континент да се обедини около столетните въжделения на народите, живеещи в него – мир, свобода, демокрация, просперитет и справедливост.

В логото на Българското председателство са вплетени три от символите, които представят най-ярко българската идентичност - кирилицата, шевицата и трикольорът. Логото едновременно отразява идеята, че България е неделима част от Европа, но и внушава това, което ни прави уникални сред другите страни в Общността.

Автор е художникът Тодор Ангелиев, а проектът му е избран от професионално жури, водено от идеята за оригинален, авторски и едновременно с това новаторски проект.

Визуалната идентичност на Българското председателство е в цветовете на Европейския съюз. Елементите в нея са заимствани от звездите в знамето на Съюза. Автори са екипът от творци от Националната художествена академия Светлин Балездров, Ненко Атанасов и Милена Абанос. Консултанти по проекта са проф. Георги Янков и доц. Мирослав Богданов.

НДК

Националният дворец на културата (НДК), където ще се проведат повечето събития в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС, е най-големият конгресен център в Югоизточна Европа. Издигнат е върху площ от 18 300 кв. м и разполага с 13 зали, най-голямата от които има места за 3380 души.

Строителството на сградата започва през 1979 г. по идея на столичното ръководство на Българската комунистическа партия. Правителството поставя рекордно кратък срок - проектът да бъде завършен до 1981 г., когато се отбелязват 1300 години от създаването на българската държава.

В Двореца са вградени 10 000 т метални конструкции - приблизително колкото има и в Айфеловата кула, и са излети 335 000 куб. м бетон. Архитектурният проект на основната сграда е дело на екипа на арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство е по идея на арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка около НДК е ландшафтният архитект Валентина Атанасова.

Символът на НДК, поставен над централния вход, е дело на скулптора Георги Чапкънов. Това е бронзово стилизирано слънце с вдлъбната полусфера, от която излизат лъчи-житни класове. В централното фоайе на Двореца се издига позлатената скулптура „Възраждане“ на Димитър Бойков, която символизира гостоприемна и възродена София. В част от основните зали и фоайета има пана на известни български художници.

В парка на НДК се намира Българският лъв – паметник в чест на войниците от Първи и Шести пехотен полк, загинали в Балканските войни, Мемориал на жертвите на комунистическия режим и бетонен къс от Берлинската стена. От южната страна на НДК през пролетта ще разцъфти мозайка от 38 000 лалета, която изобразява логото на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018. Мозайката е по идея на посолството на Кралство Нидерландия в България.