България при цар Самуил - история и култура

Цар Самуил вълнува както нас, така и хората в република Северна Македония - поне онези, които мислят със собствените си глави

Наскоро излезе от печат сборникът „Самуилова България - история и култура“ под редакцията на проф. Георги Николов

На 6 октомври 1014 г. след сърдечен удар и кратко боледуване, съкрушен от ослепяването на хилядите свои войници, умира цар Самуил. От самото раждане на модерната историческа наука за нейните европейски и световни авторитети няма абсолютно никакво съмнение, че цар Самуил и неговите потомци са владетели на средновековна България, на създаденото от кан Аспарух три столетия по-рано Първо българско царство. “Онзи прочут Самуил, който и досега е устата на българите!”, както пише два века по-късно един византийски писател, оставя трайна диря в нашата историческа памет. И съвсем неслучайно цар Калоян (1197-1207) заявява, че е Самуил е негов “прародител” и че отмъщава за злодеянията на Василий II Българоубиец. Затова несекващите опити за кражба на история от наукоподобната пропаганда в Скопие са още по-неприемливи и кощунствени!

Заедно с категоричните сведения на средновековните автори за произхода на цар Самуил и неговия род, показателни са и държавно-политическите характеристики на тогавашното Българско царство. Данните в историческите източници показват категорично, че те са абсолютно същите, каквито и във времето, когато български столици последователно са Плиска и Велики Преслав. За византийската историчка Анна Комнина (правнучка на цар Иван Владислав по линия на своята майка!), Самуил е потомък на великия Крум! Съответно, както пише образованата принцеса родът на Самуил произлиза не от Македония, а от Велики Преслав, “домашният Цариград” на българските царе! Тази тема сме разгледали подробно в книгата “Династията на Крум” (2019 г.). Така или иначе, в продължение на столетия византийските хронисти пишат за “Крум Българина”, “Симеон Българина”, “Петър Българина”, “Самуил Българина”, “Пресиан Българина”, “Арон Българина”, “Алусиан Българина”, “Василий Алусиан Българина” и т. н. - в един и същ маниер, като се започне от прародителя Крум, чак до правнуците на цар Иван Владислав... Смехотворните обяснения на скопските “историчари” в случая са абсурдни - ако “македонецът” Самуил уж е приел да е български цар, за да се опре на българската държавна идея, този “аргумент” е напълно непригоден, когато става дума за потомците на Иван Владислав в елита на Византийската империя от края на XI - началото на XII в. Известният израз “българин родом” в Битолския надпис от 1015 г. свидетелства както за древните български корени на династията, така и на самата държава и нейния народ.

През 2014 г., благодарение на кръг български учени, сред които трябва да откроим имената на акад. Васил Гюзелев, проф. Георги Николов, проф. Василка Тъпкова-Заимова и др., с решителната подкрепа на тогавашното служебно правителство с премиер проф. Георги Близнашки тържествено беше отбеляза 1000-годишнината от края на живота и началото на безсмъртието на великия владетел. Бяха проведени офизиални тържества и мащабна международна научна конференция, участниците в която дадоха нов тласък за проучването и осмислянето на епохата на цар Самуил, на продължилата близо пет десетилетия кървава борба за опазването на българската свобода и независимост. Непременно държим да отбележим, че благодарение на д-р Милен Врабевски и Фондация “Българска памет” през 2015 г. в самото сърце на столицата София беше поставен паметник на великия владетел, дело на скулптора Александър Хайтов.

През есента на миналата 2024 г. Македонският научен институт в София начело с неговия председател проф. Георги Николов организира в Петрич нов международен научен форум, чиито доклади наскоро бяха публикувани в солиден том със заглавие “Самуилова България - история и култура” (София, 2025 г.). Ще запознаем накратко читателите на “Труд” с онова, което могат да научат от страниците на новото академично издание.

В своите встъпителни думи проф. Георги Николов прави кратък преглед на писаното по темата в последно време, като отбелязва и нашите статии по темата в “Труд News”. Авторитетният германски византолог и отличен познавач на българското Средновековие проф. Петер Шрайнер ни запознава със своите наблюдения и върху т. нар. Охридски ръкопис на известната хроника на Йоан Скилица, който се пази в София. В случая най-важни за бележките в полетата, които, както доказва немският учен, са дело на известния охридски архиепископ Теофилакт, духовен глава на църквата „... на цяла България...” в края на ХI - XII в. Да се надяваме, че скоро ще имаме подготвяното от проф. Шрайнер критично издание на този ценен паметник. Напусналият ни през 2024 г. полски историк проф. Мирослав Лешка (автор и на една прекрасна книга за цар Симеон Велики) и проф. Зофия Бжозовска се спират на образа на цар Самуил във византийските и средновековни славянски извори. Макар и мимоходом, ще споделим с читателите оценката за българския цар, дадена от известния византийски философ Михаил Псел - “знаменитият Самуил!” В такава посока е и публикацията на д-р Деница Петрова, посветена на сведенията за цар Самуил в Руския хронограф. Както основателно отбелязва авторката, „... петстотин години след събитията руските книжовници избират да разкажат една емоционална и поучителна история, в която положителната роля е тази на българския цар.”

Със сериозни приноси е студията на великотърновския византолог проф. Николай Кънев, който обръща внимание на византийската титла “патрикия зости” (най-високата женска титла в империята), дадена от Василий II на Самуиловата дъщеря Мирослава, а през 1018 г. - на доскорошната българска царица Мария. Правилното разбиране на византийската система от титли, върху която поставя акцент проф. Кънев, на свой ред потвърждава принадлежността на цар Самуил и неговите близки към управляващата от векове Българското царство Крумова династия. Полският учен проф. Ярослав Дудек се спира на политиката на Първото българско царство във времето на Самуил към народи от източноевропейските степи, преди всичко на печенезите. Д-р Михаил Раев ни запознава със своите наблюдения върху използваната от византийския историк Лъв Дякон характеристика “господар на българите” за цар Борис II. От своя страна д-р Тервел Попов се спира на интересния проблем за българското етническо, политическо и църковно присъствие в днешно Косово през Средните векове. Доц. Ангел Николов подлага на аргументирана критика тезата на някои чужди изследователи, че прозвището “Българоубиец” е дадено на император Василий II едва през XIII в. - напротив, неговата поява е във време, близко до управлението на заклетия враг на българската независимост. Поради ограниченото място, с което разполагаме, само ще маркираме статиите на проф. Тома Томов, проф. Мария Йовчева, ас. д-р Евелина Минева, Елена Слатинска - Ованезова, гл. ас. д-р Георги Сенгалевич, проф. Дмитрий Поливянни, доц. Изабел Грим - Щаделман и доц. Валери Йотов, посветени на значими научни проблеми и интересни “сюжети”. Без преувеличение сборникът “Самуилова България - история и култура” заслужава висока оценка и със сигурност ще предизвика интереса както на специалистите, така и на любознателната публика.

И друг път сме цитирали водещи имена в световната наука, писали за цар Самуил, но нека припомним какво пише световноизвестният британският историк Стивън Рънсиман в своята “История на Първата българска империя» (Лондон, 1930 г.): “Макар понякога ликът на България да е засенчен от облаци, тя може да бъде горда със своята история... Нейният величествен път се губи в мрака на далечни времена, минавайки през Самуил и неговия кипящ от страсти двор край планинските езера на Македония; през Симеон на златния му трон (...); през Крум, който вдигал наздравици към своите боляри с черепа на един император...» Според авторитетния гръцки византолог Йоанис Караянопулос: “По своята същност държавата на Самуил е била чисто българска и българските съпротивителни действия срещу Византия са можели да се поддържат преди всичко и най-продължително в области, които са подчертано български...”