Бюджет 2026: България рискува да не изпълни бюджетните изисквания на ЕС, предупредиха от Брюксел

Европейската комисия предупреди за риск от несъответствие на бюджетните планове на България за 2026 г. с фискалните изисквания на ЕС.

Комисията представи на икономическите си приоритети за 2026 г. Сред оценките фигурира и такава за бюджетните планове на правителството у нас за следващата година.

В условията на сложна геополитическа среда ЕК призовава за координирани действия за повишаване на производителността, стимулиране на иновациите и увеличаване на стратегическите инвестиции. 

В анализа се посочва, че ЕС се сблъсква със структурни предизвикателства, сред които ниска производителност, демографски натиск, значителни нужди от инвестиции в отбрана и изискванията, свързани със зеления и цифровия преход. Поради това Еврокомисията подчертава необходимостта държавите членки да укрепят конкурентоспособността си, да поддържат здрави публични финанси и да насочват ресурсите си към стратегически инвестиции.

В контекста на нарастващи геополитически рискове Европейската комисия поставя отбраната сред основните стратегически приоритети. Документът очертава как държавите членки трябва да адаптират бюджетните си политики, индустриалното развитие и човешките ресурси, за да укрепят отбранителните способности на ЕС.

България

България е посочена в две ключови области. На първо място, тя е сред държавите, оценени като изложени на риск от несъответствие с фискалната рамка на ЕС. Това означава, че според ЕК съществува опасение, че националната бюджетна политика за 2026 г. може да не отговаря напълно на действащите европейски фискални изисквания, отбелязва БТА.

Според европейските разпоредби националните фискални рамки са правилата, процедурите и институциите, чрез които държавите членки планират, изпълняват и наблюдават своите бюджети, включително фискални правила, средносрочни бюджетни рамки и независими фискални институции. От 2024 г. всяка страна трябва да подготвя многогодишен фискален план с определена траектория на разходите (net expenditure path), който да гарантира устойчив държавен дълг и дефицит под 3 на сто от БВП. Съветът на ЕС одобрява тези планове, а държавите ежегодно докладват напредъка си и спазването на правилата, включително при евентуални „клаузи за дерогация“ (escape clauses) като отбранителни инвестиции.

В тази връзка в началото на юли ЕС позволи на държавите членки временно да увеличат разходите си за отбрана до 1,5% от БВП през следващите четири години, без да се налагат незабавни съкращения или увеличаване на данъците. Това е реакция на агресията на Русия срещу Украйна и предоставя гъвкавост на националните бюджети чрез активиране на „клаузи за дерогация“.
 
Към момента 16 държави от ЕС са активирали тази клауза Белгия, България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения.

Допълнително в социалната част на анализа, България е включена сред деветте държави, за които ще бъде проведен по-задълбочен преглед през пролетта на 2026 г. Този анализ е свързан с рискове за социалната конвергенция спрямо останалите държави членки, включително предизвикателства като ниска производителност, недостиг на работна сила и умения, както и по-високи нива на бедност или други социални затруднения.