Вили и Краси Гюлмезови: Романтици сме, но ще празнуваме Трифон Зарезан

Вили и Краси Гюлмезови от „Шик“ са сред най-обичаните семейни двойки в родния шоубизнес. Двамата се запознават в група „Домино“, но искрата между тях не пламва веднага, а се разгаря в течение на времето. Те са част от популярната формация до 1989-та година, когато напускат и създават дует „Шик“. Още с първите си песни Вили и Краси успяват да предизвикат интереса на меломаните, а с годините оставят трайна следа на музикалната ни сцена. 

Незабравими остават песните им „Не мога без теб“, „Аз просто те обичам“, „Като стара икона“, „Обич“, „Където няма студ“ и много други. Освен творческите успехи, голяма радост в живота на Вили и Краси са синът им Никола и дъщеря им Рада. Красимир Гюлмезов сътворява хитове не само за дует „Шик“, но и за други наши известни изпълнители, сред които са Лили Иванова,  Нели Рангелова, Орлин Горанов, Росица Кирилова, Георги Христов и Веселин Маринов. През 2014-та Краси и Вили, заедно с Ева Найденова, създават триото „Тоника Домини“ и издават албум. В него е включена и песента „Вместо сбогом“, която е посветена на съпруга на Ева - Георги Найденов – Гого. 

- На 22-ри февруари предстои да излезе дългоочакваният ви двоен албум „Нежност“, отлаган две години заради пандемията. Как се спряхте точно на тази дата и какво ви коства издаването на нов албум в тези сложни времена?
Краси: Издаването на един такъв албум наистина коства много, защото всички знаем, че в последните 20 години компактдискове и физически носители рядко се купуват и хората слушат всичко в интернет. Въпреки това не е гениална смелост от наша страна, защото всеки певец така си създава име през годините и си прави автобиография. С времето трупаме концерти и песен след песен и е хубаво да ги съберем в албум. „Нежност“ ще съдържа 14 от най-популярните ни песни и осем чисто нови. Трябваше да го издадем, защото като ходим да пеем по партита и концерти и хората все питат: „Тази песен има ли я в албум?“ Един ден нашият приятел Игор Марковски ни каза: „Искате ли аз да издам новия ви албум и песните в него да бъдат 22, за да го съчетаем с 22. 02. 2022-ра година!“ Аз се шегувам по този повод, че трябва да го пуснем и в 22 часа. Игор ни каза, че ще се обединят с Румен Бончев, който издаде първия ни албум, което е чудесна идея - такива неща трябва да се правят с приятели. Румен даде идеята името на двойния ни албум да е „Нежност“, защото в него има много нежни песни и песни за любовта.  

- Кой ще е вторият сингъл от новият ви албум след красивата балада „Ангел в нощта“, която излезе миналата година?
К.: Вторият сингъл ще бъде песента „За любовта е полезно“, по стихове на Мариета Ангелова. Още миналата година искахме да направим и един голям концерт, но пандемията обърка много планове. За организацията на един концерт е важно не само да намериш финансова подкрепа, а и хората да не са вече така уплашени, защото иначе кой ще дойде да те гледа?! 

- Във видеото на „Ангел в нощта“ известният актьор Велислав Павлов е изпаднал в плен на депресията. Вие имахте ли такъв период – да се подадете на депресията в този дълъг период без работа и концерти през пандемията?
Вили: От последните две години, откакто започна тази лудост - не точно депресия, но не се чувствам никак добре. С приятелите ни не спряхме да се виждаме и събираме през тези 2 години, защото това ме спасява, но се сблъскахме и с предателства. Много съм обидена на наши колеги, които не ни казаха, че ще се подготвя списък, в който ще се раздават помощи за певци като нас, които са участвали на „Златен Орфей“ и други конкурси. Зачеркнах тези хора, те се вторачиха в това, че ние имаме студио - това обаче не значи, че нямаме същата нужда от помощ. Да не сме включени в този списък наистина е предателство към нас, защото Краси не само с „Домино“, но и с аранжимент има „Златен Орфей“ с песента „Близо до мен“, която изпълни Вили Кавалджиев. Обидена съм, но не ги съдя. Кандидатствахме и за помощ за издаването на албума ни - на първа инстанция бяхме приети, на втората вече ни казаха – не можем да дадем! Без никакво обяснение! Ние с Краси обикновено си мълчим, но бих попитала в Министерството на културата  каква е причината за това?! На някои хора се наливат пари за техните проекти, а за други няма подкрепа. 

- Доколко важен е клипът за успеха на една песен и какво мислите за това, че много от актуалните днес клипове приличат на еротични филми?
В.: Аз съм от едно друго поколение и голотата винаги ме е притеснявала. Може да имаш безупречно тяло , но нещата не трябва да се поднасят така директно на тепсия. Против голотата съм във всякаква форма - във видеоклипове, във филми… Например Шаная Туейн е една много красива жена - знае силата и чара си, но никога не съм я виждала разголена. Много я харесвам, за разлика от Мадона, която направо не мога да я понасям, като певица също не ми допада.
К.: Мислил съм си преди години, като гледам песен на Елтън Джон със зверски скъп клип и хората сигурно предполагат, че като е скъп ще докосва повече, но всъщност най-важен е текстът, след това музиката и изпълнителят. Дори и един милион да струва клипът, хората не се впечатляват от това, или от това дали е еротичен или не – тези неща не решават съдбата на песента. Например, нашата песен „Просто те обичам“, която е от предпоследния ни албум през 2008-ма година  има видеоклип, който е гледан 700 000 пъти. В същото време един наш почитател я е пуснал без клип - само с 1 картинка като фон и там „Просто те обичам“ има милион и половина гледания! Също така, тази песен почти не е въртяна по радиостанциите, но заради ютюб хората я припознаха и обикнаха и често ни карат да я пеем на участия и сватби.

- Един от по-новите ви хитове се казва „Време за романтика“. Романтици ли сте и ще отбележите ли 14-ти февруари, или по-скоро Трифон Зарезан? Коя е най-романтичната изненада, която сте си правили един  на друг?
В.: Предпочитаме Трифон Зарезан, защото е български празник. Ние по друг начин си показваме уважението един към друг, никога натрапчиво. Романтиката е нещо хубаво. Спомням си как Веско Маринов, за да сюрпризира жена си за празника беше запазил едно заведение, а ние се криехме вътре, за да я изненадаме. В началото тя погледна и вика: „Ама, то заведението не работи!“, обаче после изскочихме и стана много приятно. 
К.: Ние наистина по-скоро клоним към Трифон Зарезан, все пак сме заедно от 36 години, а от 34 сме женени. Иначе сме романтици. Аз подарих на Вили песента „Не мога без теб“, когато тя беше бременна с второто ни дете. 
В.: Интересното е, че в началото не я харесах. Той ми я изсвири и ми вика: „Текстът е мой и съм го написал за теб!“ Аз не се впечатлих и му казах: „Прекалено е елементарен“, а той ми се обиди! Оказа се прав, колко песни съм си харесвала и съм вярвала, че ще станат хит – да, ама не, царят публика решава! Други пък си стават хитове без да го очаквам.

- Краси, ти тогава не се ли подразни на реакцията на Вили?
К.: Не съм се подразнил, все пак тя беше бременна тогава. Аз си я свирех песента и й казах някакъв текст, а тя: „Как можеш да се излагаш, текстове ще пишеш?!“ (Смеят се.) Както се казва - времето отсява нещата. Тази песен сме я направили преди 27 години и хората още я харесват, значи има нещо в нея. 

- Дъщеря ви Рада вече си има сериозна половинка. Мечтаете ли за внуци?
В.: Как да не мечтая – това ми е цел номер едно в живота! Вече имам внуче от племенника ми и съм безкрайно щастлива с това слънчице. Дай Боже да дойде скоро и от дъщеря ни, тя също вече го иска!

- Краси, ти си от Бургас като талантливата ни поетеса Петя Дубарова. В какво според теб се крие магията на нейните стихове?
К.: Аз съм роден в минно селище Черно море (днес вече квартал на Бургас), но после се преместихме в града. Когато баща ми почина, съседният гроб до него беше точно на Петя Дубарова! Песента на „Домино“ - „Нощ над града“ е по музика на Тончо Русев и по неин текст и съм си мислил - какъв стих, написан от 17-годишно дете, това момиче е извънземно! Сякаш Господ й е казал тези думи от небето. Да напишеш такова стихотворение, когато още нямаш голям житейски опит – това са гениални стихове! Такива сравнения: Когато нощем улиците жадно/ на стъпки хиляди шума изпият,/ изгрява месецът и става хладно. /Студени струи плажовете мият… Гениално, за какво говорим! Това момиче не е било за нашия комерсиален свят, тя е от друга планета. 

- Освен за вашия дует, Краси е писал песни и за Лили Иванова. Според вас, какво могат да научат от нея новите ни изпълнители?
К.: Според мен, Лили Иванова безспорно е едно явление. Като нея и Емил Димитров - такива повече няма да се родят. Тогава имаше по-малко певци и нямаше толкова медии, а те благодарение на песните си са станали това, което са. Преди самите хора, като публика, са имали друга ценностна система, а сега виж в какви времена живеем - дори храната вече не е истинска и така е навсякъде, също и в музиката… Много от младите изпълнители трябва да знаят, че тя има невероятна дисциплина, много е организирана и с невероятен нюх към песните. Когато написах за нея „За тебе бях“ и някои други изпълнители веднага ме попитаха: „Ти тази песен защо не си ни я предлагал на нас?“ Истината е, че съм я предлагал, обаче тя я усети и я направи хит. Лили има нюх коя песен ще стане хит, какъвто имат много малко певци. На 14-ти декември бяхме на неин концерт в НДК и на „За тебе бях“ залата се взриви от аплодисменти, което не може да не ме радва.  

- Вие имате една прекрасна песен по стихове на Евтим Евтимов, която е за страха – много актуална тема в момента?
В.: Да, уникален поет и човек беше Евтим Евтимов: „…Страхът убива, бавно ни убива, а после ни превръща в подлеци!“ – това е цитат от „Страх“.
К.: Много хора са супер уплашени, не мога да разбера на каква база, ясно е, че всички ще умрем един ден. Най-големият проблем идва от този PCR тест, който често дава грешни сигнали. Един приятел ми каза: „За да влезеш в Мола ти искат зелен сертификат, но като им кажеш, че отиваш до банката, до аптеката и до една от веригите те пускат без!?“ Не виждам логика! Правят ни на луди! Гледах по телевизията, че в Германия един професор е чертаел същия сценарий със свинския грип, но тогава нищо не е станало, а сега същият този професор пак пее тази песен, но за ковид и цялата държава му вярва! И тази дума локдаун, какъв локдаун – да не дават на децата да прегръщат майка си и баща си!? 

- Краси, ти си запален по тениса на корт. Какво мислиш за отношението към Джокович на „Аустрелиън Оупън“?
- Бесен съм за Джокович. Ясно е, че има някакъв вирус. Той дали го е преживял, или го е преболедувал – не знам, защо обаче в Австралия се отнесоха към него като към престъпник!? Защо го канят, като после не го пускат! Два месеца преди турнира, той беше казал, че не иска да го използват като рекламно зайче, за да се ваксинират другите. Скоро пак  имаше големи митинги срещу тези сертификати в Берлин. Още съм много запален по тениса, но сега не исках да гледам турнира в Австралия, заради тази история. Да не говорим, че Джокович им е дал 1 милион за борбата с пожарите там и това отношение към него е повече от подсъдно! Той имал – дал, други имат милиарди, но нищо не дават, а сега го натирят, че е балканско момче. Мога да разкажа виц, който ми разказа наскоро една поетеса: Един българин отива в Македония на ресторант. Казал на бармана: Дай ми една бира. А той: Три ойро. Нашият дава два. Бармана пак: три юро, а той пак му дава две. Македонецът накрая му казал: Три евро, бе! Тогава нашенецът: За едно евро разлика ще се сетиш, че можеш да говориш български! (Смее се.)

- Едно от турнетата ви се казва „Спомен за Гого“. Бихте  ли споделили някой от незабравимите ви спомени с него и с половинката му Ева, с която създадохте „Тоника Домини?
- С Гого имаме невероятни спомени - той ме покани за „Домино“, иначе щях да си свиря по кораби, но нямаше да бъда популярен. В групата се залюбихме и с Вили. С Гого сме пътували много, спали сме в една стая – майтапи, смях... Един път пътуваме с тяхната кола - една жигула-комби. Гого мина по леден участък и колата сама се преобърна с гумите нагоре. Всички вътре сме шашнати и мълчим и в един момент Гого вика: „Абе, живи ли сте?“ Ние: „Живи сме!“ Смее се. Само Вили се беше ударила леко, но нищо сериозно. 
В.:  По сцените също сме имали много емоции. Гого ни е от малкото много добри колеги – грижеше се за всичко и за всички. Иван от „Тоника“ също беше голям шегаджия. 

- В какво вярвате и кое е най-голямото чудо в живота ви?
К.: Не съм религиозен човек. Сигурно има Господ, който помага в много ситуации, дори като отпадне някое участие, знам, че Господ ще ми изпрати друга работа и след три дни наистина става така. Господ дава едно, взема друго. В добрите хора също вярвам. Аз се имам за такъв и съм помагал на много хора, както и на мен са ми помагали, понякога дори ме имат за наивен, но по-добре така. 
В.: Вярвам единствено в Господ и се питам тези хора, които участват в този цирк покрай пандемията - как ще погледнат всички, които стресираха така, а някои сигурно и се разболяха от страх, защото стресът руши имунитета. Винаги е имало опасни грипни епидемии, а и много хора си отидоха, защото са лекувани неправилно. Вярвам в тази сила - Господ и от него имам страх. Това ме кара да съм добър човек, защото не искам да си слагам грях на душата и да мразя. Най-голямото чудо в живота ни е синът ни, който аз с толкова молби и силно желание очаквах! Пет години с Краси нямахме дете, но после в Кипър ни срещнаха с един лекар с гинекологична клиника, който ми помогна. Всичко е предначертано и просто ти се случва, когато трябва да стане. Тук къде ли не ходих - по знахари, лекари, цветни снимки правих, а в един момент отидохме да работим в Кипър с цел да си купим жилище, защото тук живеехме на квартири и точно там се случи!  Никола вече е голям, доскоро учеше кино и телевизия в НБУ, но прекъсна, което малко ме ядоса и сега се занимава с фотография, но ми е казал, че един ден ще ми даде и дипломата, щом държа на това. (Смее се)