С две разпореждания от 2 октомври – едно на зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководител на Наказателната колегия и едно на председателя на Второ наказателно отделение, се отказва образуването на производства по депозирани искания от изпълняващия функциите главен прокурор за възобновяване на наказателни дела, се казва в съобщение на Върховния касационен съд.
От съда отбелязват, че постъпилите искания са подписани от и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов. С решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 16.06.2023 г. Сарафов е определен за изпълняващ функциите главен прокурор на Република България. Със Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт в чл. 173, ал. 15 от ЗСВ е предвидено, че при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от шест месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите.
В мотивите се подчертава, че шестте месеца от влизането в сила на разпоредбата са изтекли на 21.07.2025 г.
„Действието на тази законова разпоредба е такова, че с изтичането на предвидения в нея срок актуалният към влизането ѝ в сила и. ф. главен прокурор Сарафов не може да изпълнява функциите, за които е бил определен с решение на Прокурорската колегия на ВСС“, категорични са върховните съдии.
Те приемат, че не може да се приеме наличие на активна легитимация на и. ф. главен прокурор да подаде искане за възобновяване.
"В случая лицето, подало искането за възобновяване – изпълняващ функциите главен прокурор, макар формално да попада сред кръга лица по чл. 420, ал. 1 от НПК, не може да осъществява това правомощие съобразно посочената законодателна промяна по чл. 173, ал. 15 от ЗСВ“, се обобщава в мотивите.
"Тълкуването на нормата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ налага извод, че прекратяването на функциите на и. ф. главен прокурор настъпва *ex lege* (произтича по силата на самия закон - бел.ред)“.
Решението не поражда никакви последици за и.ф. главен прокурор, защото има нарочно решение на Прокурорска колегия на ВСС, а то може да се отмени от ВАС, не от ВКС, коментираха от прокуратурата.
Актът на НК на ВКС обаче ощетява потърпевшите по наказателни дела, по които и.ф. главен прокурор е поискал възобновяване на делата. Решението на ВКС не ощетява Борислав Сарафов, а пострадалите по наказателни дела, вкл. решенията на и.ф. главен прокурор да премести разследването на гибелта на Сияна в София, както и поемането от Националното следствие на делото за катастрофата с АТВ-то в Слънчев бряг, посочват от държавното обвинение.