Внезапен приток на млади украинци разтревожи Германия и Полша

Политиците в Германия и Полша - дом за най-големите диаспори украински бежанци в Европейския съюз - заплашват да преразгледат гостоприемството си на фона на рязкото увеличение на броя на младите украински мъже, влизащи в двете държави през последните седмици, съобщава Politico.

След като Киев облекчи ограниченията за пътуване за мъже на възраст от 18 до 22 години в края на август, Полша и Германия отбелязаха значителен приток на млади украинци.

Според полската гранична служба, приблизително 45 000 души в тази възрастова група са преминали границата от началото на годината до края на август. След премахването на ограниченията, броят на преминаванията се е увеличил до 98 500 през следващите два месеца, или приблизително 1600 души на ден.

Много от тях са продължили към Германия. Според данни на германското Министерство на вътрешните работи, докато в средата на август приблизително 19 души са влизали в страната седмично, до октомври тази цифра се е увеличила до 1400–1800.

В Германия въпросът вече е придобил политически характер. Членовете на управляващата коалиция на канцлера Фридрих Мерц се опасяват, че гражданите може да започнат да възприемат пристигащите мъже като укриващи се от военна служба. „Нямаме интерес младите украинци да прекарват времето си в Германия, вместо да защитават страната си“, каза пред Politico Юрген Хардт, водещ експерт по външна политика в партията на Мерц.

В Полша реакцията беше още по-остра. Крайнодясната партия "Конфедерация" публикува изявление: „Полша не може да остане убежище за хиляди мъже, които би трябвало да защитават родината си, вместо да прехвърлят разходите за дезертьорството си върху полските данъкоплатци.“

Защо Киев облекчи правилата?

Решението на Володимир Зеленски да позволи на мъже под 25 години да напуснат страната първоначално е било замислено като начин за стабилизиране на системата за наборна военна служба. Дотогава мъжете между 18 и 60 години не можеха да напускат Украйна. Новите правила позволяваха на младите да преминават границата свободно без заплаха от наказателно преследване.

Идеята беше да се позволи онези, които вече са в чужбина, да се върнат у дома, без страх да им бъде отказан вход. Властите се надяваха, че тези мъже в крайна сметка ще се съгласят да служат, след като навършат 25-годишна възраст.

Освен това, промяната в правилото имаше за цел да спре друга тенденция: родители да водят синовете си в чужбина на 16 или 17-годишна възраст. Обявявайки промяната, Зеленски подчерта:

„Ако искаме момчетата да останат в Украйна, е нужно те да завършат училище тук и родителите им да не ги отвеждат преждевременно. В противен случай рискуват да загубят връзка с родината си.“

Дебат за социални помощи

Германия и Полша са дом на най-много украински бежанци в рамките на Европейския съюз. Около 1,2 милиона души, избягали от Украйна след пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г., живеят в Германия, а близо един милион в Полша - над половината от всички украинци със защитен статут в блока, според данни на Евростат.

Въпреки че украинците представляват над 6% от полската работна сила и допринасят значително за икономическия растеж, крайнодесните политици твърдят, че получават твърде много социални помощи. Президентът националист Карол Навроцки наскоро наложи вето върху законодателството за подпомагане на украинците, заявявайки, че само тези, които работят и плащат данъци в Полша, трябва да получават помощи.  

Подобни искания многократно са отправяни от набиращата сила крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) в Германия, която в момента е на първо място в анкетите.

Според Федералната агенция по заетостта, приблизително 490 000 украинци в трудоспособна възраст в Германия получават обезщетения за дългосрочна безработица.

На този фон партията на Мерц подготвя законопроект, който би ограничил допустимостта за подобни помощи.