Труд
Автор:
Труд news
Да се намери механизъм за специализантите
Държавните служители не плащат, а имат пълен достъп до системата
Над 1 180 000 българи са здравно неосигурени, съобщи шефът на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов. Това означава, че около 18 на сто от сънародниците ни не плащат осигуровки. Брънзалов подчерта, че в много държави понятието “неосигурен” въобще не съществува. Според шефа на БЛС парадоксът се задълбочава от това, че част от държавните служители не плащат здравни вноски, но имат пълен достъп до здравната система. “Това са парадокси, които се замитат от години и после се чудим защо системата е в колапс”, каза той.
Според данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Национална агенция за приходите (НАП) броят на хората с прекъснати здравноосигурителни права през тази година е приблизително 1.2 млн. души.
Сред факторите, които стоят зад значителния брой неосигурени са безработица, работа “на черно” или в неформалната икономика, миграция и живеене в чужбина, финансови затруднения и недоверие към системата.
България продължава да е на последно място в Европа по средства, отделяни за здраве, а здравноосигурителната вноска остава най-ниската в ЕС - 8%, категоричен е д-р Николай Брънзалов, според когото настоящият модел е в критично състояние и изисква спешни промени.
По думите му страната ни инвестира едва около 5% от БВП в здравеопазване - най-ниският дял в Европа. “Абсолютни шампиони сме, но в обратния смисъл. Колегите ми работят в условията на хронично недофинансиране и въпреки това предоставят медицина на световно ниво”, подчерта той.
Анализ на Health Metrics прогнозира, че ако вноската не се увеличи, България може да понесе над 50 млрд. лв. загуби до 2040 г. - вследствие на липса на кадри, намален достъп и ръст на хроничните заболявания.
Очакват се: 5-10% по-малко лекари, 10-20% по-малко медицински сестри, закриване на болници в редица региони, увеличено чакане за прегледи и операции с 30-40%, ръст в доплащането от пациентите до 40%.
“Икономиката губи. Няма да има кой да лекува хората, а тези, които работят, ще отсъстват по-дълго заради хронични заболявания”, предупреди той.
Според д-р Брънзалов решението е постепенно увеличение на здравната вноска с 0,5-1% годишно, или директно достигане на 10%, както е в Румъния.
“Доплащането ще спре тогава, когато вноската стане достатъчно висока, за да покрива разходите. Така беше заложено в началото на реформата, но тя замръзна на 8%”, каза още той.
Д-р Брънзалов каза, че официални преговори за вдигане на здравноосигурителната вноска към този момент не са водени. В неофициални разговори било подчертавано, че всички са наясно, че предвижданите пари за здравеопазване са недостатъчни. “Вдигането на здравната вноска е политическо решение, което няма да донесе политически дивиденти за съответната партия, която го предложи. Това е моето обяснение”, каза д-р Николай Брънзалов.
Според него механизмът за разпределяне на обещаните 260 млн. евро за младите лекари е неясен, а подходът - погрешен по следните причини:
• НЗОК по закон не може да плаща заплати, а само да купува дейности.
• Във фокуса попадат само болниците, а специализантите в доболничната помощ остават извън схемата.
• Частните болници са изключени, което поставя част от бъдещите лекари в неравностойно положение.
“Никой не може да обясни как точно ще се разпределят парите. Дори в Министерството на здравеопазването се държат така, сякаш от тях нищо не зависи”, заяви Брънзалов.
Според него решението е да се използва работещият модел от общопрактикуващата медицина - чрез Министерството на здравеопазването, медицинските университети и практиките, по ясен механизъм и със стабилно финансиране. “Трябва да направим така, че всички да бъдат еднакво малко недоволни. Само тогава ще има справедливост”, каза още председателят на БЛС.
