Труд
Автор:
Труд news
Допълниха Наредбата за медицинска помощ от разстояние
Не се прилага медицинска помощ от разстояние при раждане или смърт
Българските лечебни заведения ще трябва да използват специализиран софтуер за оказване на медицинска помощ от разстояние, който ще гарантира безопасността, качеството и непрекъснатостта на услугата. Това става ясно от публикувана нова Наредба за медицинска помощ от разстояние.
По проектът се работи от началото на годината, а текстът бе публикуван за обществено обсъждане през юни с финална дата 28 юли. Преди ден новите параметри за промени отново са качени на портала за обществено обсъждане. За разлика от първата наредба, в която се изброяват всички видове оборудване и сертификати, вторият текст конкретизира специализирания софтуер, добавя изисквания за киберсигурност и възможност за свързване с медицинско оборудване.
От двата текста личи, че се говори за “специализиран канал за осъществяване на комуникация от разстояние в НЗИС” и “специализиран софтуер за медицинска помощ от разстояние”. Обаче от формулировката на наредбата не става ясно, че такъв софтуер или канал вече съществува - изглежда, че се въвежда като изискване и условие за предоставяне на телемедицинска помощ, а не като налична система.
Според новите правила, лечебните заведения трябва да имат договор за поддръжка на софтуера и техническа документация за неговата работа. Целта е всички данни за пациентите да бъдат защитени от неоторизиран достъп, а самата система да отговаря на изискванията за сигурност и непрекъснатост.
Наредбата предвижда също, че софтуерът може да се свързва с медицинско диагностично оборудване, компютърно и комуникационно оборудване и инфраструктура на лечебното заведение. Така да се гарантира, че прегледите, консултациите и други медицински услуги могат да се извършват онлайн, но с необходимите стандарти за качество и безопасност, които обикновено се осигуряват при присъствен преглед. Лечебните заведения трябва да осигурят и непрекъснато захранване и стабилна работа на комуникационния канал.
Заявява се, че дистанционната помощ не замества необходимостта от присъствен преглед, когато той е критичен за живота или здравето на пациента. Тя няма да обхваща медицински дейности като раждане, установяване на смърт и други процедури, изискващи физически контакт.
Телемедицината ще се заплаща като стандартна медицинска услуга. За пациента разходите ще са сравними с посещение в кабинет, като в някои случаи услугата може да се покрие от Здравната каса. За лечебните заведения пък наредбата гарантира, че всички финансови въпроси между участващите структури ще бъдат договорени и прозрачни.
Наличните критики в становища досега са за това, че наредбата не обхваща случаи, при които пациентът използва собствени медицински изделия (например за измерване на кръвно налягане, ЕКГ, кислородна сатурация), които попадат под европейския регламент MDR 745/2017. Това създава риск за безопасността и надеждността на данните и ограничава достъпа до медицинска помощ. Изискването пациентът да предоставя писмено съгласие може да затрудни използването на телемедицина, особено при липса на електронен подпис или достъп до принтер, като добавя ненужна административна тежест. Наредбата задължава пациентите да предоставят цялата си здравна информация, което противоречи на принципа за минимизиране на данните съгласно GDPR и може да наруши личната им неприкосновеност. Забранява телемедицината в хосписи и дентална медицина без обяснена причина, лишавайки пациентите от възможност за дистанционни консултации и мониторинг, особено при трудно подвижни пациенти. Не на последно място - задължението услугите да се предоставят само чрез специализиран канал в НЗИС създава монопол, нарушава конкуренцията и ограничaва свободното предоставяне на услуги по европейското законодателство, казаха представители на здравни платформи.
Пред “Труд news” Станимир Хасържиев, председател на Националната пациентска организация, заяви, че денталното лечение е изключено от телемедицината в по-голамата част от случаите и казусите наистина са невъзможни, но денталното наблюдение и профилактика биха могли да бъдат осъществявани с методите, които медицината разполага. “Надявам се тази наредба тепърва да претърпи развитие и нашето законодателство да отговаря адекватно на така бързо развиващото се електронно здравеопазване по света”, каза Хасърджиев.
В обобщение, критиките акцентират върху това, че настоящият проект създава ненужни бариери за пациентите, ограничава достъпа до телемедицински услуги и не съответства напълно на европейските изисквания за безопасност, лични данни и свободно предоставяне на услуги.
