В ложата на Лорда: Ще ти пръсна сливата, горе на черешата

Брулим крушата с литературни цинизми

Плодовият привкус на някои фрази направо ферментира от двусмислие

Асоциативността в българския език е уникална. Придава богатство, хармония и дълбочина на изказа. Оголва ни. Разпъва словесните стрели, които или хвърчат право пред нас, за да прободат пространството или ни нараняват още докато излизат от устата ни. 

В начале бе Словото, но никой не е очертал съвсем ясно неговите обективни параметри. Постъпваме с него както ни е угодно, както сме приучени или както конюнктурата изисква. 

Най-често „в начале е Словото”, а чак след това срамът! Че смисълът на някои български словообразувания е локален, говори фактът, че те не са лесно преводими или поне не в общоприет план. 

Опитайте например да преведете, че някой е „в небрано лозе” на английски и ще ви гледат като „теле в железница”, което пак няма своя адекватен превод. Плодовият привкус на някои фрази направо ферментира от двусмислие. Сливата може да бъде обявена за национален плод, макар че това може да се падне на динята, по чиято динена кора хората много обичат да се плъзгат един другиму. 

От сливи за смет, та чак до „ще ти пръсна сливата”, през сливовицата, че и отвъд, нещата стигат непредвидими и да - непреводими мащаби. Да ти се раздруса крушата направо, че си дирил под вола теле. 
Животинското общество също се е намърдало в еклектичния речник на българина, който ако не нарече съседа или шефа си прасе, то непременно поне веднъж е нарекъл колежката или съпругата си кокошка или квачка. И от висотата, на която се качваме на черешата може да видим още безброй отделни примери, описващи националните ни черти и словесна изобретателност. 

Зеленчуците също са добре приети в устата ни, като например да направим някого на салата или го обявим за прост като фасул, да наречеш тъща си зелка, тъста си тиква и прочие. 

Има и по-имагинерни, не така конкретни словосъчетания като „ще им разкажа играта” като нито се упоменава каква е играта и как една игра се разказва изобщо. Идва ред и на българските имена, като „Всичката Мара втасала” и „Като ми пееш Пенке ле…” За Пенка сякаш ми е по-логично, но не проумявам как една Мара може да втаса. Преведох я на английското ми гадже и се получи следното „All Mara fermentated” . Нито гаджето се смя, нито аз можах да обвия в смисъл казаното. Може би е защото англичани и българи не „пърдят в едно гърне”, особено след като ние останахме европейци а те – не! 

Анатомията ни също е поставена под много странна употреба, нещо като „да ти пращят ушите” докато се храниш или че „ти дреме на…” Чаровен е апокрифният български език, само дето е твърде много асоциативен и непреведим. И непредвидим, както вече споменах. Хайде, да си обирам крушите, нали си начесах крастата преди да сгазя лука.

Fashion idol

Розамунд Пайк

Новата носителка на „Златен глобус“ е повече от привлекателна в тази дреха, а успехът  направо вибрира през порите й. Подобаващо на многопластовата й натура, облеченото изостря сетивата ни и ги извисява.

Сребристият водопад в горната част описва раменете и удължава ръцете по един призрачен начин. Под тази причудлива наметка в привидно скромен унес седи долната част на модната творба. Тя служи за елегантна преливка към черния панталон с висока талия. Подчертава разликата с тънък златист колан, сепва ни ако се разсеем по наистина пищната лъскава част на тоалета. Прическата носи много невинност но и предупреждава за опасността да се привържем към подчертаните от нея очи. Браво. Наистина браво, Розамунд Пайк.

Семейна радост 

Михнева стана баба на Леона

С истинско аристократично име е кръстена първата внучка на Маргарита Михнева. Детското гласче на Леона-Маргарита изплака преди дни в швейцарска болница и това мотивира известната журналистка да замине при дъщеря й. Фамозната българка направи впечатление навсякъде със своя изключителен стил, а вече като горда баба, разхождаше по блестящите от чистота улици кокетната количка с наследницата. 

От няколко дни Михнева е отново в София, където с изискани тоалети радва съседи и преминаващи по Оборище, комплиментите към нея не стихват, а тя вече подготвя следващия си воаяж към страната на банките. Без някой да е сигурен в това, се говори, че Маргарита е подарила на първородната си внучка малка сребърна паричка, сребърно кръстче и сребърна лъжичка за здраве и късмет.

Музикална среща

Стивън и Йонко записват „Облаче ле бяло“

Финалистът от X factor Стивън Ачикор и професор Йонко Мермерски навлизат в дълбоки води. След като се „сбиха” театрално по време на приятелско парти, двамата решиха да попеят заедно. В началото на март онлайн приятелите им бяха изненадани да ги чуят в „Боят настана“, а след това и в „Хубава си, моя горо“. Мермерски, който беше само за седмица в България, репетира усилено с Ачикор, а веднага след завръщането му, ще влязат в студио, за да запишат своя вариант на песента. Певческите си планове ученият нарича шеговити опити за летене, като самият той е прелетял океана десетки пъти само за последните няколко месеца. Йонко има нисък регистър на баритон и умело се съчетава с доста по-високия глас на Стивън, който пък с радост изучава българския фолклор.