Гео Милев – представен с нова изложба

В библиотеката на Софийския университет беше открита изложба по повод 125 години от рождението на Гео Милев. В експозето си Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей, подчерта, че съвместната дейност между двете институции е изключително ползотворна. По повод трагичната участ на големия ни поет той припомни, че е важно да се прочете книгата на Йордан Каменов „Словото в немилост” – там са описани всички български поети и писатели, които са имали проблеми заради своето творчество – преследвани, съдени, убити. Гео Милев е един от ярките примери в това отношение. „Той живее в едни трудни времена от нашата история – загубва окото си в Първата световна война, претърпява 15 операции, но продължава неуморно да твори. Заради поемата „Септември”, публикувана в кн. 7-8 на сп. „Пламък”, Гео Милев е осъден на 1 година затвор и на другия ден (15 май 1925 г.) изчезва безследно... Заслужава да се поклоним пред паметта му” – каза А. Капралов.

За ролята на Гео Милев в българския модернизъм говори проф. Александър Кьосев: „Когато човек се обърне към неговото творчество, не престава да се изумява колко е бил дълбок, индивидуален, смел”.

Голяма част от оригиналите в експозицията са предоставени от проф. Алберт Бенбасат, който преди години е работил в Националния литературен музей и чрез работа с роднините и колекционерите е успял да осигури документи (проектоустав, съставен от Гео Милев, на акционерно дружество за книгоиздателство „Везни”), първи издания и други архивни единици.

До 20 март 2020 г. посетителите ще имат възможност да видят превода на драматическата поема „Манфред” от Байрон, с дарствен надпис от преводача: „На Дора и Боян Пеневи. Гео Милев”; пощенски картички от Гео Милев до приятеля му Стефан Алексиев, книги от поредиците „Лирични хвърчащи листове” и „Книги за библиофили”; двете приживе издадени стихосбирки „Жестокият пръстен” (1920) и „Иконите спят” (1922); антологии, съставени от Гео Милев, публикации в периодичния печат, издания за деца, течението на списанията „Везни” и „Пламък”, сп. „Листопад”, където през 1913 г. са публикувани първите му публикации „Литературно-художествени писма от Германия”.