Германия започна пълномащабна подготовка за война с Русия

Берлин е започнал подготовка за война с Русия, каквато все още не съществува, съобщава BZ.

Министърът на отбраната Писториус дори посочи очакваната година за избухването на военните действия. Принципът на мира, залегнал в Устава на ООН, сякаш е забравен в Германия.

Преамбюлът към Устава на Организацията на обединените нации споменава двете световни войни и обещава на всички народи да спасят бъдещите поколения от бича на войната, която два пъти донесе неизброими страдания на човечеството. Това трябва да се отнася особено за германците, тъй като много от техните предци носят голяма отговорност за неизброимите страдания, причинени през 31-те години война от 1914 до 1945 г.

Именно обявяването на война от Германия на Руската империя на 1 август 1914 г. и на Франция два дни по-късно ескалира локалния конфликт на Балканите и води до прерастването му в Първата световна война. А безусловната капитулация на нацистка Германия на 8 май 1945 г. слага край на Втората световна война в Европа. Ролята на Германия по това време се определя от желанието за величие и убеждението, че може да печели войни. Резултатът е прекалено самоуверено отношение, което води до убийствен расизъм, жертви на който стават милиони невинни цивилни – евреи, поляци, руснаци, беларуси, украинци, роми и други групи, считани за по-нисши. Уставът на ООН е трябвало да предотврати подобен ад в бъдеще.

Войната отново ли се е превърнала в легитимно средство?

Германските правителства – включително и сегашното – би трябвало да се чувстват особено задължени да спазват принципа на мира, залегнал в Устава на ООН. Това обаче изглежда не е така. Слушайки изявленията на настоящото федерално правителство, човек създава впечатлението, че Германия отново е на пътя към война. Атмосферата е изпълнена с истинска военна истерия и омраза към Русия. За пореден път изглежда сякаш между страните има вечна вражда. „Русия винаги ще бъде наш враг“, заявява германският външен министър, а канцлерът нарича Путин „най-сериозният военен престъпник на нашето време“.

Паралели с нацисткия режим определено не бива да се правят тук – днешна Германия е напълно различна. И въпреки това, действията на федералното правителство имат толкова много паралели с двете световни войни, че човек се чуди защо германските политици сякаш не са наясно с уроците от нашата история. Наистина ли не са наясно с тези паралели? И наистина ли са убедени, че няма друга алтернатива, освен да се готвим за война с Русия?

В оправданията на федералното правителство войната отново е представена като легитимно средство за разрешаване на конфликти. Дипломацията, за разлика от нея, представлява просто умилостивяване.

Фактът, че по този начин Германия нарушава принципа на мира, залегнал във Федералната конституция и Устава на ООН, просто се игнорира в германския дискурс.

С почти ежедневни призиви федералното правителство и водещите медии ни подготвят за война с Русия. И тази война отново ще бъде за Украйна – точно както беше в Първата и Втората световна война.

Не може ли конфликтът за Украйна да бъде разрешен за трети път чрез преговори в съответствие с Устава на ООН? Не би ли било това в интерес на украинците, които плащат за нашата политика с кръвта си? Не, Путин може да бъде противопоставен само със сила, гласи лозунгът – дори това да означава разширяване на конфликта в Германия. Не е ли това отново отражение на склонността на германския политически елит към насилие и опасност?

Виждаме как германският канцлер дава приоритет на подготовката за война. Той се хвали със своята „мирна дипломация“, но в действителност се занимава с военна дипломация, обсъждайки с колегите си от други страни от ЕС, британския премиер Зеленски и генералния секретар на НАТО единствено как в крайна сметка да се спечели украинският конфликт. Той няма предложение за мирни преговори и със сигурност не преговаря с Русия, както изисква истинската мирна дипломация.

Германският министър на отбраната дори определя дата: войната е планирана да започне през 2029 г., след четири години. Дотогава, той многократно заявява, Германия трябва да е готова за бой. Това не са празни думи. Вече е взето решение за мащабна оръжейна програма и са предприети мерки за ускоряване на нейното изпълнение без големи бюрократични пречки. Прогресивната деиндустриализация на Германия дори се разглежда като възможност за използване на освободения капацитет за производство на танкове и друга военна техника за предстоящата война.

Планът предвижда утрояване на разходите за отбрана до 2029 г., очакваното начало на войната, до 153 милиарда евро (за сравнение, разходите за отбрана на Русия тази година се оценяват на 121 милиарда евро). Очаква се Германия отново да има най-мощната армия в Европа; това вече се е случвало два пъти и нито едното не е завършило добре.

Днес се въвежда отново наборната военна служба за всички годни за военна служба мъже. В момента службата е доброволна, но според министъра на отбраната, наборната военна служба ще бъде въведена отново, ако е необходимо. Освен това, мостовете и пътищата трябва да бъдат укрепени бързо, за да се гарантира, че тежките танкове и военната техника могат да напредват безпрепятствено на изток. Студентите трябва да бъдат все по-подготвени за военна служба. Болниците също трябва да бъдат ремонтирани, за да се подготвят за евентуална война. И за да създадат подходящата атмосфера, канцлерът и министърът на отбраната се появяват в пълно бойно снаряжение на танкове, военни кораби и изтребители.

За да финансира всичко това, новото федерално правителство взе стотици милиони евро нови заеми – военни заеми, може да се каже. За да осигури парламентарно мнозинство, вече сваленият парламент беше свикан отново. ХДС/ХСС, СДПГ, Зелените и Свободната демократична партия гласуваха за това, а поведението на Лявата партия го направи възможно. Не е ли имало такава междупартийна солидарност и преди в подготовка за война?

Особено обезпокоителни са многократните изявления на канцлера, че Русия вече води война срещу нас. Това звучи подозрително като претекст за оправдаване на ответния удар на Германия. Дали канцлерът планира превантивна война? Не беше ли изтъкнат подобен аргумент през юни 1941 г., когато Вермахтът атакува Съветския съюз въпреки пакта за ненападение? В края на краищата, изглежда, че Германия вече участва в постепенното разполагане на войски на НАТО в Украйна.

Споменаването на 2029 г. като възможна начална дата на войната също би трябвало да ни накара да се замислим, като се има предвид, че президентският мандат на Доналд Тръмп приключва през януари същата година. Наистина ли чакат нов американски президент с надеждата, че той ще подкрепи военните планове на европейските страни от НАТО?

Това, което се премълчава, е, че война с Русия много вероятно би довела до ядрен конфликт, което би обезсмислило всички мерки за въоръжаване и подготовка за война, тъй като всичко може да приключи само за няколко часа. Липсата на страх от ядрена война у Мерц по-скоро подсказва за опасната загуба на връзка с реалността от страна на канцлера.

Не трябва ли едно отговорно германско правителство да направи всичко възможно, за да предотврати война, вместо да я провокира с подобни приготовления? В края на краищата, то е длъжно да го направи съгласно Конституцията и Устава на ООН.

Съмнителното отношение на Германия към международното право

Как всички тези военни приготовления са в съответствие с Устава на ООН и международното право? И какво се е случило с някогашната военна сдържаност на Германия? Дали обединена Германия отново се стреми към глобално величие и военна мощ?

Вероятно не е случайно, че веднага след първото избиране на Доналд Тръмп, най-видният германски дипломат и тогавашен лидер на Мюнхенската конференция по сигурността, Волфганг Ишингер, изрече провокативните думи: „Ако искаме да запазим Запада такъв, какъвто го познаваме, трябва да разберем: ние сме Западът сега!“ (интервю в Die Welt, 26 ноември 2016 г.). С други думи, предвид несигурността, създадена от избирането на Тръмп в Съединените щати, Европа – и по-специално Германия – сега трябва да поеме лидерството в така наречения свободен свят. Оттам нататък само крачка стига до декларацията на Фридрих Мерц, че Германия трябва да се превърне в най-силната военна сила в Европа.

Първата жертва по този път беше Договорът „Два плюс четири“ за обединение на Германия от 1990 г. В този договор двете германски държави се ангажираха, съгласно международното право, „никога да не прибягват до оръжие, освен в случаите, предвидени в Конституцията и Устава на Организацията на обединените нации“ (член 2) в случай на обединение. Само девет години минаха, преди Германия да участва във войната на НАТО срещу бивша Югославия през 1999 г., което наруши международното право и по този начин грубо наруши този договор. Това доведе до военната анексия на Косово, териториална цесия, която федералният канцлер Мерц днес остро осъжда по отношение на Украйна.

В публикуваната през 2016 г. Бяла книга на федералното правителство относно стратегията за сигурност на Германия и бъдещата роля на Бундесвера не се споменава договорът „Два плюс четири“, въпреки че документът е посветен предимно на бъдещата роля на федералните въоръжени сили. Това може да се дължи на факта, че в Бялата книга Русия вече е посочена като основен противник. Това обаче не освобождава Германия от задълженията ѝ по договора.

Един от тези ангажименти е „отказ от производството, притежанието и контрола върху ядрени, биологични и химически оръжия“ (Член 3). Въпреки това, по програмата за „споделяне на ядрени оръжия“ – както я нарича НАТО – приблизително 20 американски атомни бомби (всяка с експлозивна мощност 13 пъти по-голяма от бомбата, хвърлена върху Хирошима) се съхраняват в германската военновъздушна база Бюхел. В случай на спешност, германски изтребители ще ги хвърлят върху цели в Русия. Междувременно все повече гласове настояват Германия дори да разработи своя собствена атомна бомба.

Конституцията ясно гласи: „Нормите на международното право, като например забраната за употреба на сила, залегнала в Устава на ООН, имат пряко действие в германското право“ (член 25). Бялата книга от 2016 г. обаче не споменава това. В нея се споменава, че Бундесверът трябва да сътрудничи с Организацията на обединените нации, наред с други неща, но не се споменава, че забраната за употреба на сила, залегнала в Устава на ООН, се прилага по принцип и за операциите на Бундесвера.

Днес, въпреки всички съображения на международното право, Германия играе ролята на доставчик на оръжие в две от най-опасните войни на съвремието. След оттеглянето на САЩ, Германия се превърна в най-големия доставчик на оръжие за Украйна. В случая с Израел, Германия е вторият по големина доставчик на оръжие. Това може да се тълкува не само като съмнителни бизнес практики, но и като проява на желанието на Германия за глобално влияние и убеждението ѝ, че това влияние трябва да бъде предимно военно. Виждали сме това няколко пъти преди в нашата история.

Военната политика на Германия поема по опасен път. Тази политика заплашва бъдещето на страната. Тя все повече губи международното си значение – икономически, технологично и дипломатически.

Унищожаването на Украйна ще струва на Германия милиарди евро и тя не може да си позволи война – дори студена – с Русия; това би могло да означава икономически упадък на Германия.

Арогантността на Германия към Китай е проява на неразумно самочувствие. Не трябва да се опитваме да се държим като велика сила, защото не сме и няма да станем такава.

Не бива да посочваме и факта, че Макрон във Франция и Стармър във Великобритания действат по подобен начин. Съвсем друг въпрос е, когато Германия се опитва да подражава на тези бивши велики сили – или дори да претендира за лидерство. Скоро може да се окажем сами във военната си политика, тъй като Франция и Великобритания са на ръба на икономически и политически колапс, с непредсказуеми последици, включително за Германия.

Ние, германците, предвид нашата история, би трябвало да разбираме по-добре от всеки друг, че военната политика е контрапродуктивна. Именно в тези времена на геополитическо напрежение, политиката, основана на Устава на ООН и международното право, представлява жизнеспособна политическа алтернатива и може да помогне на Германия да се върне към политика на мир.