Гешев: На разпит съм за търговия с влияние и политическа корупция (обзор)

Висшият съдебен съвет насрочва отделно заседание по сигнала на Сарафов

Главният прокурор излиза в отпуск “по лични причини” 

Време е политиката да излезе от съдебната система

Главният прокурор Иван Гешев получи призовка да се яви на разпит в Софийска градска прокуратура в понеделник. Там трябва даде обяснения по проверка за търговия с влияние и политическа корупция по сигнала, подаден от неговия заместник и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов.

Това съобщи днес самият Гешев на заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), което започна с обсъждане дали да се разгледа въпросният сигнал на Сарафов, в който се твърди, че главният прокурор е нарушил Конституцията, като е записал телефонният си разговор с члена на ВСС Йордан Стоев без негово знание. Гешев каза на колегите си, че няма нищо против и в момента да отговаря на всички техни въпроси, но е по-редно първо да направи това пред магистратите от Софийска градска прокуратура, а после да участва в публични дебати, за да не попречи на разследването. Той добави, че между другото излиза в отпуск “по лични причини”.

“След като дам съответните обяснение по Наказателно процесуалния кодекс и Закона за съдебна власт и след като ми стане ясно в каква процедура сме, същото, което съм казал пред Софийска градска прокуратура, ще предоставя и обясня пред Висшия съдебен съвет. От това ще има голям срам за една голяма част от членовете на ВСС, който срам няма да е за главния прокурор и прокуратурата. За щастие няма да е и за целия Висш съдебен съвет. Това ще подейства очистващо за политическото влияние в съдебната власт и съм твърдо убеден да го направя, защото е време политиката, включително и в лицето на ВСС, да излезе от съдебната система. Историята помни само смелите, но определено ще бъде интересно и полезно за България, съдебната власт и колегите от съдебната власт, защото това ще увеличи независимостта на магистратите и най-вероятно ще доведе до оттегляне на нелегитимни политически влияния върху съдебната власт, а може и върху конкретни магистрати.”, каза Гешев.

Запитан по време на дебатите по процедурата все пак вярно ли е написаното в сигнала на Сарафов, че е съобщил на съвещание на ръководството на прокуратурата, че е записал 150 телефонни разговора, политици и членове на ВСС, Гешев отговори така на задалата въпроса съдия Атанаска Дишева: “Искрено ще останете доволна от нещата, които ще представя в съответните процедури. Аз съм главен прокурор и не съм нарушил Конституцията и законите и мога да го докажа”.

Процедурата за разглеждане на сигнала на Сарафов е различна от тази, започнала миналия петък по искане на 6-ма членове на Прокурорската колегия във ВСС за предсрочно прекратяване на правомощията на главния прокурор, която също се базира на сигнала на Сарафов. В крайна сметка се стигна до решение Пленумът да се обсъди сигнала на Сарафов на извънредно заседание на Пленума след идния понеделник, като водещият днешното заседание служебен министър на правосъдието Крум Зарков обеща да го насрочи веднага, щом съгласува датата с представляващия ВСС Боян Магдалинчев.

Самият главен прокурор подкрепи идеята за извънредно заседание, като обобщи:“Намираме се в извънредна ситуация и дължим отговори. Но ние сме ВСС - хората, които сме правителството на съдебната власт, дължим отговори, а не да се крием, или аз да крия. Аз нищо не крия. Аз съм прокурор, магистрат, мъж, българин и имам достойнство. В прокуратурата няма безпрецедентна ситуация, има такава в съдебната власт и в държавата. Прокуратурата е единна. Има един човек и няколко членове на ВСС, които имат определени виждания, които не съвпадат с Конституцията и законите в страната”, заяви Гешев.

Гешев си плащал за почивките в Боровец

Членове на ВСС - гости в Регентската къща

Почивната база на прокуратурата в Боровец, която включва и т. нар. Регентска къща.

“Не съм ползвал базите на прокуратурата извън спазване на правилата на прокуратурата и извън нормативните изисквания. Спазва се редът такъв, какъвто е и за останалите бази и има съответните документи за това. Не ползвам аз базата. Тя се ползва по този ред и са я посещавали множество лица от и извън съдебната власт. Ще е интересно да се проведе дебат, за да може да е ясно кой, на коя дата и по какъв начин е ползвал базата. Както аз, така и другите магистрати сме си плащали съгласно утвърдените тарифи. Цялата документация е налична, ще бъде предоставена за проверка в Софийска градска прокуратура, а също и на ВСС. Това може да бъде доказано и със свидетелски показания от служители в тази или другите две бази на прокуратурата в Цигов чарк и Бяла”. Това каза днес главният прокурор Иван Гешев, след като Пленумът на ВСС реши да включи като точка от дневния ред въпросът за т. нар. Регентска вила в Боровец. Според сигнала на Борислав Сарафов имотът се ползвал еднолично от главния прокурор и не дава достъп на други прокурори и следователи.

На заседанието беше посочено, че през юни 2017 г. почивната база е дадена за стопанисване на прокуратурата с решение на Пленума на ВСС, а през 2021 г. въпросното решени е допълнено с присъединяване на още 17 000 кв. м. При изказванията стана ясно, че най-малко двама от присъстващите на заседанието членове на ВСС (другите си замълчаха - б. р.) са ходили в Регентската вила да почиват или да празнуват рождени дни на колеги. Георги Кузманов, който е един от шестимата от Прокурорската колегия на ВСС, внесли искането за импийчмънт на Гешев, обясни, че е бил в базата в Боровец, като изискването е било само предварително да заяви датите, за да не съвпадне с някакъв семинар или друго планирано мероприятие.

Бързат с гласуването им още утре

Приеха Крумовите закони на първо четене

Гешев и заместниците му дойдоха в правната комисия на парламента

Главният прокурор Иван Гешев дойде днес в правната комисия, но не се изказа, а даде думата на своите заместници Красимира Филипова и Десислава Пиронева, които обясниха, че проектите противоречат на Конституцията.

Правната комисия на парламента прие тази вечер на първо четене проектите за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които се въвежда механизъм за разследване на главния прокурор. Те са внесени от служебното правителство и станаха популярни като Крумовите закони.

Главният прокурор Иван Гешев дойде на заседанието, но не взе думата, а отстъпи това на заместниците му Красимира Филипова и Десислава Пиронева. Те подробно изложиха аргументи, според които проектите противоречат на Конституцията. Подобни становища имаха и други институции и организации, поканени на обсъждането.

Десислава Атанасова от ГЕРБ-СДС заяви, че тяхната парламентарна група е поела ангажимент да подкрепи напълно проектите и настоя докладът на комисията да е готов за пленарното заседание утре, за да може да стигне и до гласуване в зала. Идеята на Атанасова и бе посрещната с ентусиазъм от депутатите от ППДБ. Но колегата ѝ Радомир Чолаков предупреди проектите да не бъдат променяни за второ четене и да останат в този вид със запетайките. И когато стигнат в този вид до Конституционния съд, да се знае много добре кой носи политическата отговорност. Чолаков обаче уточни, че не той и не колегите от ГЕРБ-СДС ще атакуват проекта в КС, а това би трябвало да е работа на съдебната власт.

Галина Захарова, председател на Върховния касационен съд: Въпросът трябва да се разреши законно

“Ситуацията в съдебната система е изключително тревожна. Въпросът трябва да се разреши законно”, заяви председателят на ВКС Галина Захарова. Според нея възможността за предсрочно прекратяване на правомощията на главния прокурор е изключително лаконично формулирана в закона, затова ВСС е изработил правила, по които да се движи. “В конкретния случай за нас това е законът. Това включва един основен принцип, който следваме като съдии - обективно и пълно разследване по делото, за да може да бъде взето информирано решение”, отбеляза Захарова. Според нея причините и основанията за отстраняването на Гешев трябва да са ясно обективирани, тъй като не винаги публичността води до яснота по тези въпроси и добави, че не се разполага с достатъчно информация по случая. Според нея всички членове на Съвета трябва да бъдат максимално овладени, дистанцирани.

“За да вземем решение, което ще установи истината в максимална степен и ще се опита да предотврати настоящата криза, която може и да се задълбочи. Но и да стане база по-нататъшна регулация в структурите на съдебната власт”, коментира още Захарова.

Георги Чолаков, председател на Върховния административен съд: На какво правно основание искат отстраняване?

“Това, което се случва през последните седмици по никакъв начин не помага да повишаване на авторитета на съдебната система, точно обратното”, заяви председателят на ВАС Георги Чолаков. Той коментира писмото на Съюза на съдиите от сряда, в което имаше искане към ВСС кадровиците да отстранят временно от длъжност главния прокурор Иван Гешев, заместника му Борислав Сарафов и неговия заместник - Ясен Тодоров. Чолаков ги попита на какво правно основание това може да стане и припомни, че в закона има две хипотези. “Първата е при повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, каквото в случая няма. А втората е при висящо дисциплинарно производство, по искане на дисциплинарния състав за срок от три месеца може магистрат временно да бъде отстранен от длъжност. На този етап няма образувани дисциплинарни производства срещу Сарафов и Тодоров, а що се отнася до главния прокурор, има решение на Конституционния съд, в което се казва, че производството предсрочно освобождаване от длъжност на обвинител №1 не е дисциплинарно, а особен вид производство”, обясни задочно Чолаков на колегите си от Съюза на съдиите.

Десислава Атанасова, шеф на парламентарната група на ГЕРБ-СДС: Истината е най-силният съюзник на всички

“Аз бях жената, на която г-н Гешев се обади по телефона. Казах му същото, защото истината е най-силният съюзник за всички. На мен се обади”, каза вчера Десислава Атанасова, председател на парламентарната група на ГЕРБ-СДС и потвърди, че тя действително е чула за пръв път от Мария Габриел пред медиите, че ще иска освобождаването на Гешев. Тя обаче отрече да е в приятелски отношения с Гешев. “Нашите отношения са институционални, не само с главния прокурор, няма значение как се казва той, ами и с всички останали ръководители на органи на държавна власт. С всички останали, като председател на най-голямата парламентарна група в българския парламент, е съвсем естествено да имам комуникация”, каза Атанасова. “Попитайте г-н Гешев защо има подобни възприятия спрямо мен, защото не аз съм му звъннала, а той на мен. Ние за рецепти за готвене не сме си говорили, защото мисля, че в момента разговорът дали е институционален, или не, той касае някакви служебни отношения”, добави Атанасова. “Преценката на г-н Гешев с кого, в какви отношения е и как ги възприема, е лично негова, за мен са били институционални и съвсем нормални”, подчерта Атанасова и добави, че не помни друг път главният прокурор да я е питал за решения в ГЕРБ.

Изслушване в парламента

Демерджиев иска публичен регистър на прокурорски актове

ГДБОП може да разследва магистрати

Иван Демерджиев бе изслушан днес в парламента.

Актовете на прокуратурата при приключване на производствата да се публикуват след заличаване на лични данни, за да бъдат достъпни за обществеността. Това поиска служебният вътрешен министър Иван Демерджиев по време на изслушването му в парламента. Той бе извикан от депутатите заради публично изнесената информация от главния прокурор Иван Гешев и заместника му Борислав Сарафов за целенасочено и противозаконно забавяне на наказателни производства.
Демерджиев настоя и за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, за да не се позволява толкова често изземване на дела, особено тези на ГДБОП и Главна дирекция “Национална полиция”.

“Още когато встъпих в длъжност, имаше множество такива производства, след няколко разговора с ръководството на прокуратурата, някои от тях се задвижиха. Има такива, които се бавят, и други, които са отменени, а заслужават внимание”, посочи Иван Демерджиев.

Той разказа, че още тогава е сезирал правосъдния министър да бъдат проверени 13 производства, за които в полицията смятали, че се бавят неоснователно. Според Демерджиев става дума за случаи от 2018 до 2020 г. Както и за още 23 производства на ГДБОП пак от 2017 до 2020 г.

В отговор на въпрос на Атанас Атанасов от ДБ, вътрешният министър обясни, че “най-честите причини делата да бъдат поставени “на трупчета”, са две - политическо влияние върху съдебното производство, или влияние на лица от високия криминален контингент”. Според Демерджиев понякога двете групи се смесвали.

МВР шефът смята, че поставянето на дела “на трупчетата” е една от начините за осъществяване на влияние. Служебният вътрешен министър настоя за законодателни промени, така че да има публичност и контрол за разследванията. Демерджиев смята, че втората законодателна промяна трябва да е по отношение на разследването на магистрати, която може да е от компетентността на ГДБОП. “За съжаление към момента компетентни да разследват магистрати са само следователите.

При това положение, когато те са в системата на прокуратурата, е много ясно за всички до каква степен може да се постигне обективност и как би могъл един следовател да разследва поставения над него в йерархията прокурор успешно”.