Комисията за капиталовия пазар на Гърция въведе нова рамка за регулиране на бизнеса с криптовалути, с която националните правила се привеждат в съответствие с регламента MiCA на Европейския съюз. Промените, публикувани в Държавен вестник, променят изцяло начина, по който компаниите могат да влизат и да оперират на крипто пазара в страната, съобщава Tovima.
Съгласно новите правила, компаниите, предлагащи услуги като борси или цифрови портфейли, трябва да преминат през строга процедура за лицензиране. Предприятията вече не могат просто да отворят офис в Гърция, за да оперират. Вместо това, кандидатите трябва да присъстват на предварителна среща с регулаторните органи, след което да подадат пълно досие, включващо бизнес план, подробна информация за акционерите и ръководството, както и механизми за защита на клиентите.
Заявленията, в които липсва документация, ще бъдат върнати, а одобренията или отказите се издават в срок от 40 работни дни.
Платформите, които не успеят да получат лиценз, ще бъдат забранени да предлагат услуги на гръцки клиенти.
Лицензираните доставчици ще носят това, което регулаторните органи описват като „европейски печат за надеждност“, което ще даде на инвеститорите увереност да оценят услугите, преди да ангажират средства. Дори големите международни борси, обслужващи милиони потребители, като Binance, ще трябва да се съобразят с новата рамка, за да продължат да оперират в Гърция.
Актуализираната рамка засилва и надзора срещу изпирането на пари и укриването на данъци. Органи като Агенцията за борба с изпирането на пари и Независимата агенция за публични приходи ще могат да наблюдават капиталовите потоци, да извършват проверки на „източника на средства“ и дори да замразяват дигитални активи в случаи на подозрителна дейност.
Решенията за данъчното облагане на криптовалутите се очакват през есента, след предложения от правителствена работна група. Базовият сценарий предвижда 15% данък върху капиталовите печалби – разликата между цената на покупка и продажба – като за компаниите могат да се прилагат по-високи ставки. Властите обмислят също така налагането на 24% ДДС върху определени услуги, свързани с криптовалути.
Освен това физическите лица може да бъдат задължени да декларират дигиталните си активи в годишните си данъчни декларации, като окончателното решение се очаква да бъде обявено от министър-председателя по време на Международния панаир в Солун през септември.
Регулаторните органи планират да използват съвременни инструменти за проследяване на подозрителни крипто транзакции и потенциални канали за изпиране на пари. Последните срещи между Комисията за капиталовия пазар, Агенцията за борба с изпирането на пари и представители на борсите подчертаха ангажимента на правителството да засили надзора в съответствие с международните стандарти.