Труд
Автор:
Труд
Много жени по време на майчинство продължават да работят на граждански договори към различни работодатели. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в тези случаи.
Университет има сключени граждански договори с жени, които към момента на изплащане на възнаграждението декларират, че получават парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст или че са в неплатен отпуск за отглеждане на дете след 2-годишна възраст. Поставен е въпросът: след като месечният хонорар след намаляването му с разходите за дейността е по-малък от минималната заплата, дължат ли се осигуровки за държавното обществено осигуряване (ДОО), допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и здравно осигуряване (ЗО)?
I Кой плаща осигуровки
По отношение на държавното обществено осигуряване, редът за осигуряване на хората, които полагат труд без трудово правоотношение е регламентиран в чл.4, ал.3, т.5 и т.6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
- лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (т.5);
- лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение (т.6).
От разпоредбите на чл.4, ал.3, т.5 и т.6 от КСО следва, че за хората, които работят без трудово правоотношение с месечно възнаграждение по-малко от минималната заплата след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, основание за осигуряване ще възникне, само ако са осигурени на друго основание, през съответния месец.
Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който хората започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването є. Алинея 2 на чл.10 от КСО предвижда, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО не е прекратена.
II Осигуровки за майките
През периодите на бременност и раждане и отглеждане на дете, както и на неплатен отпуск до определен брой работни дни през календарната година, лицата не упражняват трудова дейност по трудовия договор, но в осигурителното законодателство съществуват норми, според които те се считат за осигурени през тези периоди и те се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.
Разпоредбите на чл.9, ал.2, т. 1, 2 и 3 от КСО посочват, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
Това напълно кореспондира с дефиницията за “осигурено лице”, дадена в §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО, според която, осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 от КСО.
Следователно, лицето не извършва трудова дейност, но този период се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл.9, ал.2, т. 1, 2 и 3 от КСО). Поради което, по аргумент от чл.10, ал.2 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, за този период, то се счита за осигурено на друго основание и е приложима разпоредбата на чл.4, ал.3, т.6 от КСО. В този случай, независимо от размера на полученото възнаграждение за работа без трудовото правоотношение, което макар и да е под минималната заплата, върху него се дължат осигуровки за фонд “Пенсии” и за ДЗПО-УПФ, ако лицето е родено след 31.12.1959 г. и не е направило избор по чл.4б от КСО, вноската за ДЗПО да се превежда във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване.
III Здравни вноски
Съгласно чл.40, ал.1, т.3 от ЗЗО за хората, работещи без трудово правоотношение здравната вноска се определя, както следва:
а) ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната заплата, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната заплата, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на чл.40, ал.5;
б) ако са осигурени по реда на т.1 и 2а, осигуровките се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение.
От разпоредите на чл.40, ал.1, т.3, буква “а” и “б” от ЗЗО следва, че за хората, които работят без трудово правоотношение с месечно възнаграждение по-малко от минималната заплата, основание за здравно осигуряване по това правоотношение ще възникне, само ако хората са осигурени по реда на чл.40, ал.1, т. 1, 2 и 2а от ЗЗО.
Хората, които са във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл.164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл.164б, ал. 1 и 5 от Кодекса на труда, се осигуряват здравно по реда на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, като вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, която е дължима до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Следователно, тъй като са осигурени по реда на т.5 от ал.1 на чл.40 от ЗЗО и полученото възнаграждение за положения труд без трудово правоотношение е по-малко от минималната заплата (след намаляването му с разходите за дейността), не са здравно осигурени по реда на чл.40, ал.1, т. 1, 2 и 2а от ЗЗО, не се дължат здравни вноски по чл.40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
Лицата, които са в неплатен отпуск, подлежат на осигуряване по реда на чл.40, ал.1, т.1, буква “б” от ЗЗО и попадат в хипотезата на чл.40, ал.1, т.3 от ЗЗО. В този случай за полученото възнаграждение под минималната заплата (след намаляването му с разходите за дейността) се дължат здравни вноски.
При изплащане на доходи за работа без трудови правоотношения следва да се има предвид и разпоредбата чл.3, ал.1, изр. последно, от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, съгласно която възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен. Това ще рече, че с изплащането на възнаграждението възниква задължението на възложителя да внесе осигурителните вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца на плащането. В този срок следва да се подадат и данните с декларация обр. №1 и 6, съгласно чл.7, ал.6 от КСО и чл.4, ал.1, т.3 и ал.3, т.1 от Наредба №Н-13/ 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, но осигурителният доход следва да се отнесе към периодите на полагане на труд.
Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.
