Австралийският магнат Рупърт Мърдок пренаписва историята в медиите
Появата първо на глобалните интернет търсачки-гиганти потопиха новинарския бизнес в нищета. Тиражите на вестниците се стопиха, радиостанциите се преориентираха повече към шоупрограми, подкастове.
Телевизиите оглупяха. Рекламите потекоха към Гугъл, Яху, Бинг и какво ли още не. След това социалните мрежи довършиха рекламно и съдържателно някога печелившия и свободен бизнес на новинарството.
Фалираха световни медии, сринаха се храмове на свободното слово, защото никой не пожела повече да плаща за информация. Приходите се свиха като стомах след поглъщане на цяла Каролина Рийпър (най-лютата чушка на света). А когато говорим за световните медии, то е като приказката за голямото зъбчато колело - като се завърти, малките прегряват. Така е и у нас. Никакви форми на платено интернет съдържание не успяха дори да породят оптимизъм.
Оказва се обаче, че прекалено многото информация е също толкова объркваща, колкото и никаквата информация. В морето от новини е пълно с химери, със сирени, с чудовища, а липсата на морски фарове, които да очертават скалистото крайбрежие и плитчините, предпазвайки потребителите от катастрофи или безнадеждни засядания, накара обществото да търси все повече авторитети. Нищо друго, освен солидни и доказани медии, не може да заеме тази позиция на гарант и разказвач в объркващия, въртящ се наопаки на всяка седмица, свят.
Търсачките ползваха всяка една информация, оптимизираха я, прекопаваха я и я ползваха за още по-голям трафик. Нещо повече – никоя малка медия не може да пробие, без да плаща чудовищни пари за оптимизация.
Големите медии, които пострадаха първи, изглежда въстават първи. Около тях ще се изгради и новият договор между медиите с търсачките-чудовища и социалните мрежи.
Революцията започна от острова-континент – Австралия и от могъщия Рупърт Мърдок. Роденият в Мелбърн 89-годишен крал на вестниците превърна родината си в плацдарм на далеч по-голяма експанзия.
Той оспори пред австралийските регулатори монопола на Гугъл и това доведе до война. Една от критиките към гиганта бе, че „злоупотребява с водещата си позиция в ущърб на потребителите и клиентите.“ Това се случи в началото на 2019-а.
След това Мърдок и неговата „News Corp“ пусна нова услуга, абсолютно конкурентна, но и доста различна от Гугъл и Фейбук. В началото на миналата година стартира Knewz.com, която съчетава уменията на изкуствен интелект, който сканира хиляди утвърдени и проверени сайтове и медии от над петдесет страни по целия свят, правят съдържание по заложен алгоритъм, а опитни редактори извеждат квинтесенцията на новините и анализите. Линковете към оригиналните публикации са задължителни. В този сайт няма сензации, няма тенденциозни балони и вертикали без съдържание.
Атаката срещу Гугъл се оказа успешна - търсачката сключи сделка с медийния конгломерат News Corp за огромни пари, при публикуването на информация от медиите на Мърдок. Така за първи път Гугъл ще плаща на медии, а не обратното. Това изглежда светлина в тунела, защото следващите са Фейсбук. Гестаповското поведение на Туитър в САЩ също срива имиджа на социалната мрежа и изглежда през 2021 година се очаква едно пренареждане на този бизнес.
В цялата информация има едно тревожно обстоятелство – изкуственият интелект. Технологиите толкова бързо напредват, че медиите с удоволствие ще се освободят от хиляди социални осигуровки за сметка на роботи, които стават все по-умели в писането на статии по теми. Но все пак има светлина, макар и от наближаващ влак.
Подкаст с Виктор Блъсков: Български "фактчекъри" и глобалисти, работили по схема за цензура