Добри новини за българските университети: два се вписаха сред най-добрите в класацията на US News & World Report.
Класацията за най-добрите университети в света включва 2250 изследователски университета от 105 държави и е базирана на 13 изследователски показателя и проучване за академична репутация.
13-те показателя (тежестта е в скоби) са:
Глобална репутация в областта на научните изследвания (12,5%)
Регионална репутация на научните изследвания (12,5%)
Публикации (10%)
Книги (2,5%)
Конференции (2,5%)
Нормализирано въздействие на цитирането (10%)
Общ брой цитати (7,5%)
Брой публикации, които са сред 10% от най-цитираните (12,5%)
Процент от общия брой публикации, които са сред 10% от най-цитираните (10%)
Международно сътрудничество – спрямо държавата (5%)
Международно сътрудничество (5%)
Брой високо цитирани статии, които са сред 1% от най-цитираните в съответната област (5%)
Процент от общия брой публикации, които са сред 1% от най-цитираните статии (5%)
Харвард оглави класацията с перфектен резултат от 100 точки. Той се класира на първо място по редица показатели, включително глобална репутация на научните изследвания, публикации, общ брой цитати и брой публикации, които са сред 10% от най-цитираните. Университетът разполага с един от най-големите фондове за дарения в САЩ.
Харвард наскоро попадна в медиите, след като бе засегнат от драстични съкращения от администрацията на Тръмп, включително анулирането на федерални договори за около 100 милиона долара, замразяването на около 2,3 милиарда долара изследователски грантове и отнемането на възможността му да приема чуждестранни студенти.
Като цяло, американските университети съставляват 19 от 30-те най-добри изследователски университета в света, следвани от четири британски университета.
Въпреки че при акредитациите българските "висши училища" получават резонно много високи оценки, то в световните класации те са – пак резонно – под средното равнище.
Че просветно-образователната система на България е в хронична криза (не е само финансова, но вижте колко училища имат, например, плувни басейни), това е ясно даже на г-н министъра.
Че МОН е също в криза – вижте, например, колко плагиата са наказани – е видимо с просто око. Освен това, ако се направи сметка как буйно се разпространява автоцитирането и цитирането от най-близкия колегиален кръг, ще се докаже, че България е далеч от "добрите практики". И че „точките“ за академичен растеж са така пресметнати, че Пижо и Пенда да ги покрият за 5 години – от асистент до професор.
Но това не интересува, видимо, сегашната „слепка“ – важно е да се влезе в еврозоната и слепката да си изкара 4 години в блаженство и корупция.
И все пак – поздравления и на Медицинския университет, и на Софийския университет. Въпреки че две птички пролет не правят.